1Рече безумец в сърце си: „няма Бог“. Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро.2Господ от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога.3Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един.4Нима не ще се вразумят всички, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Господа?5Там ще се уплашат те от страх, (дето няма страх,) защото Бог е в рода на праведните.6Вие се подиграхте с мисълта на сиромаха, че Господ е негова надежда.7„Кой ще даде от Сион спасение Израилю!“ Кога Господ върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков, и ще се развесели Израил.
Библия, ревизирано издание
Увереност в Божията милост
(По слав. 12)
1За първия певец. Давидов псалм. Докога, ГОСПОДИ, ще ме забравяш съвсем? Докога ще криеш лицето Си от мене?2Докога ще имам борба* в душата Си, болки в сърцето Си всеки ден? Докога ще се превъзнася неприятелят ми над мене?3Погледни, послушай ме, ГОСПОДИ, Боже мой; просвети очите ми, да не би да заспя в смърт;4да не би да каже неприятелят ми: Надвих му, и да се зарадват противниците ми, когато се поклатя.5Но аз уповавам на Твоята милост; сърцето ми ще се радва в спасението Ти.6Ще пея на ГОСПОДА, защото е бил щедър към мене.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.