Sprüche 27 | Библия, синодално издание

1 Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден. 2 Нека те хвали друг, а не устата ти, чужд, а не езикът ти. 3 Тежък е камъкът, тежък е и пясъкът; но гневът на глупеца е по-тежък от единия и другия. 4 Лют е гневът, неукротима – яростта; но кой ще устои против ревнивостта? 5 По-добре открито изобличение, нежели скрита любов. 6 Искрени са укорите от оногова, който обича, и лъжливи са целувките от оногова, който мрази. 7 Сита душа тъпче и вощен мед, а на гладна душа всичко горчиво е сладко. 8 Каквото е птица, напуснала гнездото си, такова е човек, напуснал мястото си. 9 Благовония и кадиво радват сърцето; тъй всекиму сладък бива приятелят със своя сърдечен съвет. 10 Не напущай приятеля си, нито приятеля на баща си, и не ходи вкъщи брату си в деня на твоето злочестие: по-добре съсед наблизо, нежели брат надалеч. 11 Бъди мъдър, синко, и радвай сърцето ми, – и аз ще имам какво да кажа ономува, който ме злослови. 12 Благоразумният вижда злото и се укрива; а неопитните вървят напред и се наказват. 13 Вземи му дрехите, защото е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог. 14 Който високо хвали приятеля си от ранно утро, ще го вземат за злословец. 15 Непрестанно капене в дъжделив ден и свадлива жена едно са: 16 който иска да я скрие, иска в десницата си да скрие вятър и благовоние, що само се обажда. 17 Желязо желязо остри, и човек изостря погледа на приятеля си. 18 Който варди смоковницата, ще яде плодовете и, и който пази господаря си, почетен ще бъде. 19 Както у водата е лице срещу лице, тъй сърцето на човека е към човека. 20 Преизподнята и Авадон са ненаситни: тъй също са ненаситни и очите човешки. (Гнусота пред Господа е оня, който дига дръзко очи, и неразумни са, които имат невъздържан език.) 21 Каквото е пота за сребро, горнило – за злато, такова са за човека устата, които го хвалят. (Сърцето на беззаконника дири зло, а правото сърце дири знание.) 22 Грухай с черясло глупеца в чутура заедно със зърната, глупостта му не ще се отдели от него. 23 Добре наглеждай добитъка си, имай грижа за стадата; 24 защото богатството не е вечно, пък и властта нима е от рода в род? 25 Трева никне, и злак се явява, и засъбирват билки планински. 26 Овците са тебе за облекло, и козлите – за купуване ниви. 27 И ще имаш достатъчно козе мляко тебе и на твоите домашни за храна и на твоите слугини за прехрана.

Библия, ревизирано издание

Мъдростта и човешките недостатъци

1 Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди денят. 2 Нека те хвали друг, а не твоите уста, чужд, а не твоите устни. 3 Камъкът е тежък и пясъкът много тежи; но досадата на безумния е по-тежка и от двете. 4 Яростта е жестока и гневът е като наводнение, но кой може да устои пред завистта? 5 Явното изобличение е по-добро от онази любов, която не се проявява. 6 Удари от приятел са искрени, а целувки от неприятел – изобилни. 7 Наситената душа се отвръща и от медена пита, а на гладната душа всичко горчиво е сладко. 8 Както птица, която е напуснала гнездото си, така е човек, който е напуснал мястото си. 9 Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, така – и сладостта на сърдечния съвет на приятел. 10 Не изоставяй своя приятел, нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брат си в деня на нещастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат. 11 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да имам какво да отговарям на онзи, който ме укорява. 12 Благоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните вървят напред – и страдат. 13 Вземи дрехата на този, който поръчителства за чужд. Да! Вземи залог от онзи, който поръчителства за чужда жена. 14 Който става рано и благославя ближния си с висок глас, ще се сметне, като че го кълне. 15 Непрестанно капене в дъждовен ден и свадлива жена са еднакви; 16 който може да я обуздае, би обуздал вятъра и би скрил благоуханно масло с десницата си.

Неудовлетвореността на човека

17 Желязо остри желязо; така и човек наостря лицето си срещу приятеля си. 18 Който пази смокинята, ще яде плода и, и който се грижи за господаря си, ще бъде почитан. 19 Както водата отразява лице срещу лице, така сърцето – човек срещу човека. 20 Адът и смъртта не се насищат; така и човешките очи не се насищат. 21 Горнилото е за пречистване среброто и пещта – за златото. А човек се изпитва чрез онова, с което се хвали. 22 Дори и с черясло да сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, пак безумието му няма да се отдели от него. 23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си и се грижи за добитъка си; 24 защото богатството не е вечно и короната не трае от род в род. 25 Сеното се прибира, зеленината се явява и планинските билки се събират. 26 Агнетата ти служат за облекло и козлите – за* купуване на нива. 27 Ще има достатъчно козе мляко за храна на тебе, на дома ти и за живеене на слугините ти.

Sprüche 27 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Мъдростта и човешките недостатъци

Неудовлетвореността на човека