Offenbarung 12 | Библия, синодално издание

1 И яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозете и – месечината, а на главата и – венец от дванайсет звезди; 2 тя беше непразна и викаше от родилни болки, и се мъчеше да роди. 3 След това се яви друга поличба на небето: ето, голям червен змей със седем глави и десет рога, а на главите му – седем корони; 4 опашката му повлече третината от небесните звезди и ги свали на земята. Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, та, кога роди, да изяде детето и. 5 И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с железен жезъл; и детето и бе грабнато и занесено при Бога и престола Му. 6 А жената побягна в пустинята, дето тя имаше приготвено място от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шейсет дена. 7 И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, 8 но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето. 9 И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена – свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му. 10 И чух на небето висок глас да говори: сега настана спасението и силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия престол, понеже е свален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем. 11 Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото на своето свидетелство, и не милееха за душата си дори до смърт. 12 Затова веселете се, небеса, и вие, които обитавате в тях! Горко вам, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голям гняв, като знае, че му остава малко време. 13 А когато змеят видя, че е свален на земята, подгони жената, която бе родила мъжкото дете. 14 И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да хвърчи в пустинята на своето място, дето се храни през време, времена и половин време, далеч от лицето на змията. 15 И змията изпусна от устата си подир жената вода като река, за да я отвлече с реката. 16 Но земята помогна на жената; и отвори земята устата си и погълна реката, която змеят бе изпуснал из устата си. 17 И разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от семето и, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Иисуса Христа.

Библия, ревизирано издание

Жената и змеят

1 И голямо знамение се яви на небето – жена, облечена със слънцето, с луната под краката и и на главата и венец от дванадесет звезди. 2 Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. 3 И друго знамение се яви на небето и, ето, голям огненочервен змей, който имаше седем глави и десет рога и на главите му седем корони. 4 А опашката му, като завлече една трета част от небесните звезди, ги хвърли на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде детето и, щом роди. 5 И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с желязна тояга; и нейното дете беше грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол. 6 Тогава жената побягна в пустинята, където имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни. 7 И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; 8 обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. 9 И беше свален големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами целия свят; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него. 10 И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото бе свален клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. 11 А те го победиха чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство; защото не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смърт. 12 Затова веселете се, небеса, и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земя и море, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време. 13 След като змеят видя, че бе свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете. 14 И бяха дадени на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там, където я хранят за време и времена, и половин време, скрита от лицето на змея. 15 И змеят изпусна след жената от устата си вода като река, за да направи да я завлече реката. 16 Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си и погълна реката, която змеят беше изпуснал от устата си. 17 Тогава змеят се разяри против жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и свидетелството на Исус; и змеят застана на морския пясък.

Offenbarung 12 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Жената и змеят