Matthäus 27 | Библия, синодално издание

1 А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият;

2 и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата.

3 Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите,

4 като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.

5 И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.

6 Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв.

7 И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници;

8 затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива;

9 тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: „и взеха трийсетте сребърника – цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви,

10 и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“

11 А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш.

12 И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше.

13 Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе?

14 И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.

15 А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали;

16 тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава.

17 И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос?

18 защото знаеше, че Го бяха предали от завист.

19 Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.

20 Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Варава, а Иисуса да погуби.

21 Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава.

22 Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!

23 Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!

24 Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.

25 И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.

26 Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.

27 След това войниците управителе ви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници

28 и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница;

29 и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!

30 И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.

31 И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.

32 А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.

33 И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място,

34 дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.

35 А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: „разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие“;

36 и седяха, та Го пазеха там;

37 и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.

38 Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.

39 А минувачите Го хулеха, като клатеха глава

40 и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!

41 Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха:

42 други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;

43 надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.

44 Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.

45 А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;

46 а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?

47 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия.

48 И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;

49 другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.

50 А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.

51 И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха;

52 и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;

53 и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.

54 А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!

55 Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха;

56 между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове.

57 А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Иосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса;

58 той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото;

59 а Иосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница

60 и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си.

61 А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.

62 На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата

63 и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна;

64 затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата.

65 Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете.

66 Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Исус пред Пилат

1 А на сутринта всички главни свещеници и народни старейшини се събраха на съвет и решиха да убият Исус.

2 И като Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилат.

3 Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините, и каза:

4 Съгреших, че предадох невинна кръв. А те казаха: Нас какво ни засяга това? Ти му мисли.

5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се обеси.

6 А главните свещеници взеха сребърниците и казаха: Не е позволено да ги слагаме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.

7 И като се съветваха, купиха с тях Нивата на грънчаря за погребване на чужденци.

8 Затова онази нива се нарича и днес Кръвна нива.

9 Тогава се изпълни изреченото чрез пророк Йеремия, който казва: „И взеха тридесетте сребърника, цената на Оценения, Когото оцениха израилтяните,

10 и ги дадоха за Нивата на грънчаря, както ми заповяда Господ.“

11 А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита: Ти юдейският Цар ли си? А Исус му отвърна: Ти казваш.

12 И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.

13 Тогава Пилат Му каза: Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Тебе?

14 Но Той не му отговори нито на едно обвинение*, така че управителят много се чудеше.

15 А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали.

16 А тогава имаха един прословут затворник на име Варава.

17 И така, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна – Варава ли или Исус, наречен Христос?

18 Понеже знаеше, че от завист Го предаваха.

19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не прави нищо на Този праведник; защото нощес се измъчих много насън заради Него.

20 А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исус да предаде на смърт.

21 Управителят ги попита: Кого от двамата искате да ви пусна? А те казаха: Варава.

22 Пилат им каза: Тогава какво да правя с Исус, наречен Христос? Те всички извикаха: Нека бъде разпънат!

23 А той каза: Че какво зло е сторил? А те още по-силно закрещяха: Разпъни Го!

24 И така Пилат, като видя, че никак не помага, а, напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на Този праведник; вие му мислете.

25 А целият народ отговори: Кръвта Му да бъде върху нас и върху децата ни.

26 Тогава им пусна Варава; а Исус бичува и Го предаде на разпятие.

Издевателството на войниците

27 Тогава войниците на управителя заведоха Исус в преторията и събраха около Него цялата рота.

28 И като Го съблякоха, облякоха Го в пурпурна мантия.

29 Сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и сложиха тръстикова пръчка в дясната Му ръка; и като коленичеха пред Него, подиграваха Му се, като казваха: Здравей, Царю юдейски!

30 И Го заплюваха, взеха тръстиковата пръчка и Го удряха по главата.

31 И след като се подиграха с Него, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат.

Разпъването и кръстната смърт на Исус Христос

32 А на излизане намериха един киринеец на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.

33 И като стигнаха до едно място, наречено Голгота, което значи Лобно място*,

34 дадоха Му да пие вино, размесено с жлъчка; но Той, като вкуси, не прие да пие.

35 И когато Го разпънаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребий.

36 И седяха там да Го пазят.

37 И поставиха над главата Му надпис с обвинението Му, който гласеше: Този е Исус, юдейският Цар.

38 Заедно с Него бяха разпънати двама разбойници, един отдясно и един отляво.

39 А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и казваха:

40 Ти, Който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божий Син, слез от кръста.

41 Също и главните свещеници с книжниците и старейшините Го подиграваха, като казваха:

42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Ако е Израилевият Цар, нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него.

43 Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм.

44 По същия начин Го ругаеха и разпънатите с Него разбойници.

45 А от шестия час до деветия час тъмнина покриваше цялата земя.

46 А около деветия час Исус извика със силен глас: Ели, Ели, лама савахтани?, т. е.: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

47 Някои от стоящите там, като чуха, казаха: Той вика Илия.

48 И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстикова пръчка, даде Му да пие.

49 А другите казаха: Остави! Да видим дали ще дойде Илия да Го избави.

50 А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.

51 И, ето, завесата на храма се раздра на две отгоре додолу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,

52 гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени,

53 които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в святия град и се явиха на мнозина.

54 А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Исус, като видяха земетресението и всичко, което стана, много се уплашиха и казаха: Наистина този беше Син на Бога.

55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исус от Галилея и Му служеха;

56 сред тях бяха Мария Магдалена и Мария, майка на Яков и на Йосия, и майката на Зеведеевите синове.

57 И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Исус.

58 Той дойде при Пилат и поиска тялото на Исус. Тогава Пилат заповяда да му се даде.

59 Йосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащеница

60 и го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, си отиде.

61 А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба.

62 И на следващия ден, който беше след деня на Приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха:

63 Господарю, спомнихме си, че Онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна.

64 Затова заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.

65 Пилат им каза: Вземете стража; идете, пазете Го, както знаете.

66 А те отидоха и завардиха гроба, и заедно със стражата запечатаха камъка.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание