Matthäus 26 | Библия, синодално издание

1 Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците Си: 2 знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие. 3 Тогава първосвещениците и книжниците и стареите народни се събраха в двора на първосвещеника, на име Каиафа, 4 и решиха в съвета да уловят Иисуса с измама и убият; 5 но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа. 6 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, 7 приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата. 8 Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване: 9 защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси. 10 Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене: 11 защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; 12 като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. 13 Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши. 14 Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците 15 и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника. 16 И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде. 17 А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? 18 Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си. 19 Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата. 20 А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика; 21 и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде; 22 те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи? 23 А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде, 24 прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. 25 А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза. 26 И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. 27 И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; 28 защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове. 29 И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си. 30 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. 31 Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото“. 32 А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея. 33 Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня. 34 Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. 35 Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици. 36 След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля. 37 И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува. 38 Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене. 39 И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти. 40 И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене? 41 Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна. 42 Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля. 43 А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали. 44 И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи. 45 След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници; 46 ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава. 47 И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и стареите народни. 48 А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го. 49 И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна. 50 А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха. 51 И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото. 52 Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат; 53 или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели? 54 Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде? 55 Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте. 56 Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. 57 А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и стареите. 58 Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края. 59 А първосвещениците и стареите и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят, 60 и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели 61 и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам. 62 И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе? 63 Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий? 64 Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци. 65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му! 66 Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт. 67 Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници 68 и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари? 69 А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца. 70 Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш. 71 А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея. 72 А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека. 73 Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава. 74 Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел. 75 И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.

Библия, ревизирано издание

Заговорът за убийството на Исус Христос

1 Когато Исус свърши тези думи, каза на учениците Си: 2 Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие. 3 Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа, 4 и се наговаряха как да уловят Исус с измама и да Го убият; 5 но си казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

Помазването на Исус Христос във Витания

6 А когато Исус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, 7 до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, докато Той седеше на трапезата. 8 А учениците, като видяха това, възнегодуваха, като казваха: Защо се прахоса това? 9 Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите. 10 Като забеляза това, Исус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши добро дело за Мене. 11 Защото сиромасите винаги се намират между вас, но Аз невинаги съм между вас. 12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, направи го, за да Ме приготви за погребение. 13 Истина ви казвам: Където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи.

Предателството на Юда

14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза: 15 Какво ще ми дадете, за да ви Го предам? И те му определиха награда от тридесет сребърника. 16 И оттогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.

Тайната вечеря

17 А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш Пасхата? 18 Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам Пасхата с учениците Си. 19 И учениците направиха, както им заръча Исус, и приготвиха Пасхата. 20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици. 21 И докато ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 А те, много наскърбени, започнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи? 23 Той отговори: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. 24 Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил. 25 А Юда, който Го предаде, попита: Да не съм аз, Учителю? Исус му отвърна: Ти каза. 26 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови го и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте – това е Моето тяло. 27 Взе и чашата и като благодари на Бога, даде им и каза: Пийте от нея всички! 28 Защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за прощаване на греховете. 29 Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец. 30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

Исус предсказва отричането на Петър

31 Тогава Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ, защото е писано: „Ще поразя пастира; и овцете на стадото ще се разпръснат.“ 32 А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея. 33 А Петър Му отговори: Дори и всички да се съблазнят поради Теб, аз никога няма да се съблазня. 34 Исус Му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. 35 Петър Му каза: Дори ако се наложи да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и всички други ученици.

В Гетсиманската градина

36 Тогава Исус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Поседете тук, докато отида там да се помоля. 37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува. 38 Тогава им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мен. 39 И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, като казваше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. 40 Дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Не можахте ли поне един час да бдите с Мене? 41 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно. 42 Пак отиде втори път и се помоли, като каза: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля. 43 И като дойде, пак ги намери заспали; защото очите им бяха натежали. 44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи. 45 Тогава дойде при учениците и им каза: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. 46 Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава.

Залавянето на Исус

47 И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде и с него – голямо множество, с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини. 48 А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, като каза: Когото целуна, Той е; хванете Го. 49 И веднага се приближи до Исус и каза: Здравей, Учителю! И Го целуна. 50 А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл, направи го. Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Исус и Го хванаха. 51 И, ето, един от тези, които бяха с Исус, протегна ръка, измъкна ножа си и като удари слугата на първосвещеника, отсече ухото му. 52 Тогава Исус му каза: Върни ножа си на мястото му, защото всички, които посягат към ножа, от нож ще загинат. 53 Или мислиш, че не мога да извикам към Своя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели? 54 Но тогава как биха се сбъднали Писанията, според които трябва да стане така? 55 В същия час Исус каза на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и тояги да Ме хванете? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте. 56 Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

Исус Христос на съд пред синедриона

57 А тези, които бяха хванали Исус, Го заведоха у първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините. 58 А Петър вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със слугите да види края. 59 А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт; 60 обаче не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама и казаха: 61 Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя. 62 Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Тебе? 63 Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос, Божият Син? 64 Исус му отговори: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния* и идващ на небесните облаци. 65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите? 66 А в отговор казаха: Заслужава смъртно наказание. 67 Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха: 68 Познай, Христе, кой Те удари?

Отричането на Петър

69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исус Галилеянина. 70 А той се отрече пред всички, като каза: Не разбирам какво говориш. 71 И когато излезе в преддверието, видя го друга слугиня и каза на тези, които бяха там: И този беше с Исус Назарянина. 72 И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека. 73 След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава. 74 Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И на часа петелът пропя. 75 И Петър си спомни думите на Исус, Който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен. И той излезе навън и плака горко.

Matthäus 26 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание