Matthäus 22 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Matthäus 22 | Библия, синодално издание
1 Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше: 2 царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си 3 и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат. 4 Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата. 5 Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия; 6 други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха. 7 Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им. 8 Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни. 9 Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата. 10 И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници. 11 Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна, 12 и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше. 13 Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби; 14 защото мнозина са звани, а малцина избрани. 15 Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума. 16 И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице; 17 затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? 18 Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци? 19 покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий. 20 И казва им: чий е този образ и надпис? 21 Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу. 22 И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха. 23 В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха: 24 Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си; 25 у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си; 26 също и вторият, третият, дори до седмия; 27 а след всички умря и жената; 28 и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я имаха. 29 Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия; 30 защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата. 31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва: 32 „Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“. Бог не е Бог на мъртви, а на живи. 33 И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му. 34 А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно. 35 И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече: 36 Учителю, коя заповед е най-голяма в закона? 37 А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: 38 тази е първа и най-голяма заповед; 39 а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; 40 на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците. 41 И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече: 42 какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов. 43 Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки: 44 „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“? 45 И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син? 46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Притча за царската сватба

1 И Исус пак започна да им говори с притчи, като казваше: 2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си. 3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат. 4 Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба. 5 Но те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си; 6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха. 7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им. 8 Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. 9 Затова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба. 10 И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри; и сватбата се напълни с гости. 11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха. 12 И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше. 13 Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 14 Защото мнозина са призовани, а малцина са избрани.

За плащането на данъка

15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го уловят в казаното от Него. 16 И пратиха при Него учениците си, заедно с иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците. 17 Затова, кажи ни: Ти как мислиш? Правилно ли е да даваме данък на Цезаря или не? 18 А Исус разбра лукавщината им и каза: Защо Ме изпитвате*, лицемери? 19 Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий. 20 Той ги попита: Чий е този образ и надпис? 21 Казаха Му: На Цезаря. Тогава им каза: Като е така, отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога. 22 И като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха.

За възкресението на мъртвите

23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха: 24 Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си. 25 А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомство, остави жена си на брат си; 26 също и вторият, и третият до седмия. 27 А след всички тях умря и жената. 28 И така, при възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха? 29 А Исус им отговори: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила. 30 Защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето. 31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори: 32 „Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите. 33 И множеството, като чу това, се чудеше на учението Му.

Най-голямата заповед

34 А фарисеите, като чуха, че затворил устата на садукеите, събраха се заедно. 35 И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпроса: 36 Учителю, коя е най-голямата заповед в закона? 37 А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ 38 Това е първа и най-голяма заповед. 39 А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“ 40 На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците.

Исус Христос и Давид

41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита: 42 Какво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му: На Давид. 43 Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва: 44 „Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти под краката Ти“? 45 И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов син? 46 И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси.