Matthäus 13 | Библия, синодално издание

1 А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето. 2 И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега. 3 И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее; 4 и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха. 5 Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. 6 А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7 Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха. 8 Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет. 9 Който има уши да слуша, нека слуша! 10 И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш? 11 А Той им отговори и рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено; 12 защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме; 13 затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират; 14 и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: „с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите; 15 защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря“. 16 Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви – задето чуват; 17 защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха. 18 Вие, прочее, чуйте, какво значи притчата за сеяча: 19 при всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя. 20 А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема, 21 ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тоз час се съблазнява. 22 А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно. 23 Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет. 24 Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си; 25 и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде; 26 а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите. 27 И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели? 28 А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим? 29 Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото; 30 оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми. 31 Друга притча им предложи, като каза: царството небесно прилича на синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си, 32 което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му. 33 Друга притча им каза: царството небесно прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото. 34 Всичко това Иисус говори народу с притчи, и без притчи не им говореше, 35 за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: „ще отворя с притчи устата Си; ще изкажа тайните от създание мира“. 36 Тогава Иисус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата. 37 А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий; 38 нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите синовете на лукавия; 39 врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите. 40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при свършека на тоя век: 41 ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие, 42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби; 43 тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша! 44 Царството небесно прилича още на имане, скрито в нива, което човек намери и укри, и от радост за него отива, та продава всичко, що има, и купува тая нива. 45 Царството небесно прилича още на търговец, който търси хубави бисери, 46 и като намери един скъпоценен бисер, отиде та продаде всичко, що имаше, и го купи. 47 Царството небесно прилича още на мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби, 48 която, като се напълни, изтеглиха на брега и седнаха, та събраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън. 49 Тъй ще бъде при свършека на века: ще излязат Ангелите и ще отлъчат злите измежду праведните, 50 и ще ги хвърлят в огнената пещ: там ще бъде плач и скърцане със зъби. 51 И попита ги Иисус: разбрахте ли всичко това? Те Му казват: да, Господи! 52 А Той им рече: затова всеки книжник, който се е учил за царството небесно, прилича на стопанин, който изнася из своята съкровищница ново и старо. 53 И когато свърши Иисус тия притчи, замина си оттам. 54 А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, тъй че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили? 55 Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му – Иаков и Иосия, Симон и Иуда? 56 И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това? 57 И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им рече: пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си. 58 И не извърши там много чудеса поради неверието им.

Библия, ревизирано издание

Притча за сеяча

1 В същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото. 2 И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в една ладия, а целият народ стоеше на брега. 3 И им говореше много неща с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее; 4 и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха. 5 А други паднаха на скалисти места, където нямаше много пръст; и много скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; 6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7 Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха. 8 А други паднаха на добрата земя и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет. 9 Който има уши да слуша, нека слуша. 10 Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи? 11 А Той им отговори: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. 12 Защото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. 13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват, нито разбират. 14 Спрямо тях се изпълнява пророчеството на Исая, което гласи: „С уши ще чувате, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. 15 Защото сърцето на тези хора е закоравяло. И с ушите си трудно чуват, и очите си затвориха; да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“ 16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват. 17 Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха. 18 А сега вие чуйте значението на притчата за сеяча. 19 При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му; той е посятото край пътя. 20 А посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема; 21 корен обаче няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада. 22 А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят* и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден. 23 А посятото на добра земя е онзи, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

Притча за житото и плевелите

24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си; 25 но когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. 26 И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. 27 А слугите на стопанина дойдоха и му казаха: Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите? 28 Той им отговори: Някой неприятел е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим? 29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото. 30 Оставете да растат и двете заедно до жътвата; а по време на жътва ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

Притча за синаповото зърно

31 Друга притча им предложи: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си; 32 то наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от градинските растения и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му.

Притча за кваса

33 Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото. 34 Всичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше; 35 за да се изпълни казаното чрез пророка: „Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“

Обяснение на притчата за житото и плевелите

36 Тогава Той остави народа и дойде в къщата. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. 37 А Той им отговори: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; 38 нивата е светът; доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия; 39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жътвата е свършекът на века; а жътварите са ангелите. 40 И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. 41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие, 42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби. 43 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша.

Притчи за скритото съкровище и скъпоценния бисер

44 Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, скрива го и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива. 45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери 46 и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи.

Притча за мрежата

47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, в която са събрани риби от всякакъв вид, 48 и като се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха. 49 Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, 50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби, 51 Исус им казва: Разбрахте ли всичко това? Те Му отвърнаха: Разбрахме. 52 А Той им каза: Затова всеки книжник, който е бил научен за небесното царство, прилича на стопанин, който изважда от съкровището си ново и старо.

Исус Христос – отхвърлен от Назарет

53 Тогава Исус, когато свърши тези притчи, си замина оттам. 54 И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така че те се чудеха и казваха: Откъде са дадени на Този тази мъдрост и сила да върши тези велики дела? 55 Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда? 56 И сестрите Му не са ли всички сред нас? Тогава откъде е у Него всичко това? 57 И се съблазняваха в Него. А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина и в своя дом. 58 И не извърши там много велики дела поради неверието им.

Matthäus 13 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание