Markus 14 | Библия, синодално издание

1 След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият; 2 но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа. 3 И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен нард, и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му. 4 А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото? 5 Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея. 6 Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене. 7 Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате. 8 Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение. 9 Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши. 10 Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците. за да им Го предаде. 11 А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време. 12 В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата? 13 И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него. 14 И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си? 15 И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе. 16 И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата. 17 Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте. 18 И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. 19 А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз? 20 А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото. 21 Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. 22 И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло. 23 И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички. 24 И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива. 25 Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие. 26 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. 27 И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците“. 28 Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея. 29 А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче – не. 30 Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 31 Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички. 32 Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля. 33 И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува. 34 И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни. 35 И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно; 36 и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти. 37 Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден? 38 Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна. 39 И пак като отиде, помоли се и каза същите думи. 40 А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят. 41 И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците. 42 Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава. 43 И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите. 44 А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко. 45 И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Рави, Рави! и Го целуна. 46 А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха. 47 А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. 48 Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете. 49 Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но – да се сбъднат Писанията. 50 Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха. 51 Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха. 52 Но той, като остави платнището, избяга гол от тях. 53 И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници. 54 Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня. 55 А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха. 56 Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви. 57 И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха: 58 чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен. 59 Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво. 60 Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе? 61 Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? 62 Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци. 63 Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели? 64 Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт. 65 И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници. 66 Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника 67 и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца. 68 Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя. 69 Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях. 70 А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския. 71 И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите. 72 Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.

Библия, ревизирано издание

Заговорът за убийството на Исус Христос

1 А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжниците търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го погубят. 2 Защото си казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение между народа. 3 И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на Симон Прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му. 4 А имаше някои, които негодуваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото? 5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на сиромасите. И негодуваха против нея. 6 Но Исус каза: Оставете я. Защо и досаждате? Тя извърши добро дело за Мене. 7 Защото сиромасите всякога са между вас и когато искате, можете да им направите добро; но Аз невинаги съм между вас. 8 Тя извърши това, което можеше; предварително помаза тялото Ми за погребение. 9 Истина ви казвам: Където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи.

Предателството на Юда

10 Тогава Юда Искариотски, онзи, който беше един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде. 11 Те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.

Тайната вечеря

12 А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и приготвим, за да ядеш Пасхата? 13 И Той изпрати двама от учениците Си и им каза: Идете в града и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете след него. 14 И където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят каза: Къде е приготвената за Мене гостна стая, където ще ям Пасхата с учениците Си? 15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе. 16 И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха каквото беше им казал; и приготвиха Пасхата. 17 След като се свечери, Той дойде с дванадесетте. 18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус каза: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. 19 Те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз? 20 А Той им каза: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото. 21 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син бива предаден! Добре би било за този човек, ако не бе се родил. 22 И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете яжте; това е Моето тяло. 23 Взе и чашата, благослови и им даде; и те всички пиха от нея. 24 И им каза: Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина. 25 Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство. 26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. 27 И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ; защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете ще се разпръснат.“ 28 А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея. 29 А Петър Му каза: Дори и всички да се съблазнят, аз обаче няма.

Предсказанието на Исус Христос за отричането на апостол Петър

30 Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да изпее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мен. 31 А той още по-разпалено говореше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.

Молитва в Гетсиманската градина

32 Отидоха на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Стойте тук, докато се помоля. 33 И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан; и започна да се ужасява и измъчва. 34 И им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете. 35 И като отиде малко напред, падна на земята; и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като казваше: 36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Ти искаш. 37 И дойде, намери ги заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш? 38 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно. 39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. 40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят. 41 И дойде трети път и им каза: Още ли спите и почивате? Достатъчно! Дойде часът! Ето, Човешкият Син бива предаден в ръцете на грешниците. 42 Станете да вървим; ето, приближи се онзи, който Ме предава.

Залавянето на Исус Христос

43 И веднага, докато Той говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините. 44 А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, като каза: Когото целуна за поздрав – Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво. 45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И Го целуна. 46 И те сложиха ръце на Него и Го хванаха. 47 А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото. 48 Исус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи да Ме уловите? 49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат Писанията. 50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха. 51 И един младеж Го следваше, обвит с плащеница на голо; и те го хванаха. 52 А той, като остави плащеницата, избяга гол.

Исус Христос на съд пред синедриона

53 И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събраха и всички главни свещеници, и старейшините, и книжниците. 54 А Петър Го беше следвал отдалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със слугите, и се грееше на огъня. 55 И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт, но не намериха. 56 Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им се различаваха. 57 После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха: 58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен. 59 Но и в това свидетелствата им се различаваха. 60 Тогава първосвещеникът се изправи насред синедриона и попита Исус: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? 61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита: Ти ли си Христос, Син на Благословения? 62 А Исус каза: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния* и идещ с небесните облаци. 63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? 64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание. 65 И някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници.

Отричането на апостол Петър

66 И когато Петър беше долу, на двора, дойде една от слугините на първосвещеника; 67 и като видя Петър, че се грее, вгледа се в него и каза: И ти беше с Исус Назарянина. 68 А той се отрече и каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в преддверието и петелът пропя. 69 Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях. 70 А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин и говорът те издава. 71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек, за Когото говорите. 72 И начаса петелът пропя втори път. И Петър си спомни думите, които Исус му беше казал: Преди петелът да пропее два пъти, три пъти ще се отречеш от Мен. И като се замисли за това, заплака.

Markus 14 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание