Markus 12 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Markus 12 | Библия, синодално издание
1 И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си. 2 И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето. 3 А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо. 4 Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие. 5 Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха. 6 А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми. 7 Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше. 8 И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето. 9 Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други. 10 Нима и това не сте чели в Писанието: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: 11 това стана от Господа, и е дивно в очите ни“? 12 И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си. 13 И изпращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят на дума. 14 Те дойдоха и Му казват: Учителю, знаем, че си справедлив и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице, а истински поучаваш на път Божий. Позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Да дадем ли, или да не дадем? 15 А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате? донесете Ми един динарий да го видя. 16 И те донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те Му казаха: на кесаря. 17 Иисус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. И те Му се почудиха. 18 След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: 19 Учителю, Моисей ни е написал: ако някому умре брат и остави жена, а деца не остави, то нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си. 20 Имаше седем братя: първият взе жена, и на умиране не остави потомство. 21 Взе я вторият, и умря, но и той не остави потомство; също и третият. 22 Вземаха я и седмината, и не оставиха потомство. След всички умря и жената. 23 И тъй, при възкресението, кога възкръснат, кому от тях ще бъде жена? понеже седмината я имаха за жена. 24 Иисус им отговори и рече: не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия? 25 Защото, кога възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, а са като Ангели на небесата. 26 А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: „Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“? 27 Но Той не е Бог на мъртви, а Бог на живи. И тъй, вие много се заблуждавате. 28 Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди? 29 А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: „слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, 30 и възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила“. Тази е първа заповед. 31 Втора, подобна ней, е: „възлюби ближния си като себе си“. Друга заповед, по-голяма от тия, няма. 32 Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него; 33 и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви. 34 Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита. 35 Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов? 36 Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“. 37 И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада. 38 И думаше им в поучението Си: пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, 39 предни седалища в синагогите и първи места по гощавките. 40 Тия, които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят, ще получат най-тежка присъда. 41 И седна Иисус срещу съкровищницата и гледаше, как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пускаха много. 42 А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, сиреч, един кодрант. 43 Като повика учениците Си, Иисус им рече: истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата; 44 защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше, цялата си прехрана.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Притча за злите земеделци

1 И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и го даде под наем на земеделците, и отиде в чужбина. 2 И във времето на гроздобера изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето. 3 А те го хванаха, биха го и го отпратиха с празни ръце. 4 Пак изпрати до тях друг слуга; а те му счупиха главата и безсрамно го оскърбиха. 5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха. 6 Той имаше още и един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като си казваше: Ще почетат сина ми. 7 А тези земеделци казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и наследството ще бъде наше. 8 И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето. 9 И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други. 10 Не сте ли прочели това Писание: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. 11 От Господа е това. И чудно е в нашите очи“? 12 И първенците искаха да Го хванат (но се убояха от народа), понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха.

За плащането на данъка на императора

13 Тогава пратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му. 14 И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Цезаря или не? 15 Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий да го видя. 16 И те Му донесоха. Тогава им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му отвърнаха: На Цезаря. 17 Исус им каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

За възкресението на мъртвите

18 След това при Него дойдоха садукеи, които казват, че няма възкресение; и Го питаха: 19 Учителю, Моисей ни е написал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си. 20 Но, ето, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря, не остави потомство. 21 Взе я и вторият, умря и не остави потомство; също и третият. 22 И седмината не оставиха потомство. А след всички умря и жената. 23 При възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седмината я имаха за жена? 24 Исус им каза: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила? 25 Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата. 26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисей, на мястото при бодливия храст, как Бог му говори, като казваше: „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“? 27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

Най-голямата заповед

28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е най-важната от всички? 29 Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ; 30 и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ 31 А ето втората, подобна на нея, заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Друга заповед, по-голяма от тези, няма. 32 И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него; 33 и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви. 34 Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

Исус Христос и Давид

35 И когато поучаваше в храма, Исус заговори: Как така казват книжниците, че Христос е Давидов син? 36 Сам Давид каза чрез Святия Дух: „Каза Господ на Моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти за Твое подножие.“ 37 Сам Давид Го нарича Господ; тогава как ще е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие. 38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите 39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията; 40 тези, които изпояждат домовете на вдовиците даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще получат по-тежко осъждение.

Лептата на бедната вдовица

41 И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много. 42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант. 43 И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата; 44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – целия си имот.