Lukas 24 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
Lukas 24 | Библия, синодално издание
1 А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2 ала намериха камъка отвален от гроба. 3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4 И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5 И както бяха уплашени и навели лице към земята, – мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6 Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7 говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8 И спомниха си думите Му. 9 И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10 Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11 И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12 Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13 В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14 и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15 И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16 но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17 А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18 Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19 И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20 как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21 а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22 па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23 и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24 и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25 Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26 Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27 И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29 но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30 И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31 тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32 И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33 И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34 да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35 И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба. 36 Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! 37 Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; 38 но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? 39 Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. 40 И като рече това, показа им ръцете и нозете. 41 А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? 42 Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. 43 И като взе, яде пред тях. 44 И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите. 45 Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, 46 и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, 47 и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим; 48 а вие сте свидетели за това; 49 и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре. 50 И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. 51 И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. 52 Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост. 53 И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Възкресението на Исус Христос

1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бяха приготвили. 2 И намериха камъка отвален от гроба. 3 И като влязоха, не намериха тялото на Господ Исус. 4 А докато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с ослепително облекло. 5 И обзети от страх, те наведоха лица към земята; а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите? 6 Няма Го тук, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, 7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне. 8 И си спомниха думите Му. 9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други. 10 А това бяха Мария Магдалена, Йоанна и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите. 11 А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха. 12 А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя саваните, положени отделно; и отиде у дома си, като се чудеше за станалото.

Исус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус

13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия* от Йерусалим. 14 И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало. 15 И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; 16 но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят. 17 Той им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени. 18 И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни? 19 И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ; 20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха. 21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това. 22 При това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба 23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив. 24 И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели. 25 И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците! 26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава? 27 И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания. 28 И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч. 29 Но те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. 30 И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде. 31 Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях. 32 И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията? 33 И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях, 34 които казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон. 35 Те пък разказаха за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим

36 И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам! 37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. 38 И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? 39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми – Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам. 40 И като каза това, им показа ръцете и нозете Си. 41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене? 42 И Му дадоха парче печена риба и меден сок. 43 И взе и яде пред тях. 44 Исус им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите. 45 Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията. 46 И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, 47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим. 48 Вие сте свидетели за това. 49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре.

Възнесението на Исус Христос

50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови. 51 И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето. 52 А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост; 53 и прекарваха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога.