Lukas 22 | Библия, синодално издание

1 Наближаваше празник Безквасници, наречен Пасха; 2 а първосвещениците и книжниците диреха, като как да Го погубят, защото се бояха от народа. 3 И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте. 4 И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде. 5 Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари; 6 и той обеща, и търсеше сгодно време да им Го предаде не пред народа. 7 И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне, 8 и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем. 9 А те Му рекоха: де искаш да приготвим? 10 Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе, 11 и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си? 12 И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе. 13 Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата. 14 И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него, 15 и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам, 16 понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие. 17 И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си, 18 защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие. 19 И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен. 20 Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива. 21 Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата; 22 прочее, Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава. 23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това. 24 А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям. 25 А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат; 26 а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува. 27 Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник. 28 Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти, 29 и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство, 30 за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви. 31 И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница; 32 но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си. 33 Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт! 34 Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. 35 И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо. 36 Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож; 37 защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: „и към беззаконници бе причислен“. Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва. 38 Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са. 39 И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му. 40 А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение. 41 И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше, 42 като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята. 43 И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше. 44 И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята. 45 Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга; 46 и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение. 47 Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна, Той е. 48 А Иисус му рече: Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески? 49 Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож? 50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. 51 Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изцери го. 52 А на първосвещениците и началниците на храма и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете! 53 Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака. 54 Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч. 55 Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях. 56 Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него. 57 Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам. 58 След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна: човече, не съм. 59 А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец. 60 Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя. 61 Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 62 И като излезе вън, горко плака. 63 Човеците, които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха; 64 и като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари? 65 И много други хули казваха против Него. 66 А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си; 67 и казваха: ако си Ти Христос, кажи ни! Той им отговори: ако ви кажа, няма да повярвате; 68 ако ви пък и попитам, няма да Ми отговорите, нито да Ме пуснете; 69 отсега Син Човеческий ще седне отдясно на Божията сила. 70 И всички рекоха: и тъй, Ти ли си Син Божий? Той им отговори: вие казвате, че съм Аз. 71 А те рекоха: какво свидетелство ни трябва още? ние сами чухме от устата Му.

Библия, ревизирано издание

Предателството на Юда

1 А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. 2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го погубят, защото се бояха от народа. 3 Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който се числеше към дванадесетте; 4 и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде. 5 И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. 6 А той се съгласи и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато не се е събрало множество.

Тайната вечеря

7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертват пасхалното агне. 8 Исус изпрати Петър и Йоан и каза: Идете и ни пригответе, за да ядем Пасхата. 9 А те Го попитаха: Къде искаш да приготвим? 10 А той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, в която влезе, 11 и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям Пасхата с учениците Си? 12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. 13 След като отидоха, намериха всичко, както им беше казал; и приготвиха Пасхата. 14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. 15 И им каза: Твърде много съм желал да ям тази Пасха с вас, преди да пострадам; 16 защото ви казвам, че няма вече да я ям, докато това не се изпълни в Божието царство. 17 И като взе чаша, благодари на Бога и каза: Вземете това и го разделете помежду си; 18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. 19 И взе хляб и като благодари на Бога, разчупи го, даде им и каза Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание. 20 Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. 21 Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата. 22 Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, който Го предава! 23 И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще направи това.

Спорът за първенство сред учениците

24 Стана още и препирня помежду им кой от тях да бъде смятан за по-голям. 25 А той им каза: Царете на народите господаруват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. 26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-малкия* и който началства – като онзи, който слугува. 27 Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като онзи, който слугува. 28 А вие сте онези, които устояхте с Мене в Моите изпитания*. 29 Затова както Моят Отец завещава царство на Мен, а Аз го завещавам на вас, 30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте израилски племена.

Предсказанието за отричането на Петър

31 И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; 32 но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. 33 Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт. 34 А Той отговори: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато три пъти не си отрекъл, че Ме познаваш.

Подготовката на учениците за идващите събития

35 И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те отговориха: От нищо. 36 И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така също и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи меч; 37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни с Мен и това писание: „И към беззаконници бе причислен“, защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение. 38 А те казаха: Господи, ето, тук има два меча. А Той им каза: Достатъчни са.

Исус Христос в Гетсиманската градина

39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците. 40 След като стигна на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение. 41 И Той се отдалечи от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, като казваше: 42 Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде. 43 И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше. 44 И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. 45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и им каза: 46 Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение.

Залавянето на Исус Христос

47 Докато още говореше, ето, зададе се тълпа; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и се приближи до Исус, за да Го целуне за поздрав. 48 А Исус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син? 49 И тези, които бяха около Исус, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч? 50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. 51 А Исус проговори: Спрете, престанете! И се допря до ухото му и го изцели. 52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи? 53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.

Отричането на апостол Петър

54 И като Го хванаха, отведоха Го и Го доведоха в къщата на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч. 55 И когато бяха запалили огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях. 56 А една слугиня, като го видя седнал до огъня, вгледа се в него и каза: И този беше с Него. 57 А той се отрече и каза: Жено, не Го познавам. 58 След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър отговори: Човече, не съм. 59 И като се мина около един час, друг някой взе да настоява и казваше: Наистина, и той беше с Него, защото е галилеянин. 60 А Петър каза: Човече, не знам за какво говориш. И начаса, докато още изричаше тези думи, един петел пропя. 61 И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мен. 62 И излезе вън и плака горко.

Обругаването на Исус Христос

63 А мъжете, които държаха Исус, се подиграваха с Него и Го биеха, 64 и като Го закриваха, удряха Го по лицето и Го питаха: Познай кой Те удари? 65 И много други хули изговориха против Него.

Исус Христос пред синедриона

66 След като се разсъмна, събраха се старейшините на народа, главни свещеници и книжници и Го заведоха в своя синедрион, и Му казаха: 67 Ако Ти си Христос, кажи ни. А Той отговори: Ако ви кажа, няма да повярвате; 68 и ако ви задам въпрос, няма да отговорите. 69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. 70 И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им отвърна: Вие право казвате; защото Аз съм. 71 А те попитаха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото ние сами чухме от устата Му богохулството.

Lukas 22 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание