Jona 1 | Библия, синодално издание

1 И биде слово Господне към Иона, син Аматиев: 2 „стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в него, защото злодеянията му достигнаха до Мене“. 3 И стана Иона да побегне в Тарсис от лицето Господне; дойде в Иопия и намери кораб, който отиваше за Тарсис, плати за превоз и влезе в него, за да отплува с тях в Тарсис от лицето Господне. 4 Но Господ подигна в морето силен вятър, и стана в морето голяма буря, и корабът насмалко оставаше да се разбие. 5 Уплашиха се корабниците; те викаха всеки към своя бог и почнаха да хвърлят в морето товара от кораба, за да му олекне от него; а Иона бе слязъл в дъното на кораба, бе легнал и дълбоко заспал. 6 Дойде при него началникът на кораба и му рече: „защо спиш? стани, извикай към твоя Бог; може би, Бог ще си спомни за нас, и ние не ще загинем“. 7 И рекоха един другиму: „нека хвърлим жребие, за да узнаем, за кого ни постига тая беда“. Хвърлиха жребие, и жребието се падна на Иона. 8 Тогава му рекоха: „кажи ни, за кого ни постигна тая беда? Какво е твоето занятие, и отде идеш ти? де е твоята земя, и от кой народ си?“ 9 Той им рече: „аз съм евреин, почитам Господа, Бога на небесата, Който направи морето и сушата“. 10 Тогава човеците се уплашиха твърде много и му рекоха: „защо направи това?“ – защото те узнаха, че той бяга от лицето Господне, – както той сам им бе обадил. 11 И рекоха му: „какво да направим с тебе, за да утихне морето за нас?“ Защото морето все се вълнуваше. 12 Тогава той им рече: „вземете ме и ме хвърлете в морето, – и морето ще утихне за вас, защото знам, че заради мене ви постигна тая голяма буря“. 13 Ала тия човеци почнаха да гребат усилно, за да стигнат на суша, но не можаха, защото морето все повече вилнееше против тях. 14 Тогава извикаха към Господа и рекоха: „молим Те, Господи, да не загинем поради душата на тоя човек, и да ни не зачетеш невинна кръв; защото Ти, Господи, си направил, което е Тебе угодно!“ 15 И взеха Иона, та го хвърлиха в морето; и утихна морето от своята ярост. 16 И тия човеци се уплашиха от Господа твърде много, принесоха жертви Господу и дадоха оброци.

Библия, ревизирано издание

Йона не се подчинява на Бога

1 ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза: 2 Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене. 3 Но Йона стана да побегне в Тарсис от ГОСПОДНЕТО присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от ГОСПОДНЕТО присъствие. 4 Но ГОСПОД повдигна силен вятър по морето и настана голяма буря в морето, така че имаше опасност корабът да се разбие. 5 Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона беше слязъл и легнал в дъното на кораба, и спеше дълбоко. 6 Затова капитанът на кораба се приближи до него и му каза: Какво става с тебе, спящи? Стани, призови Бога си, дано Бог си спомни за нас и не загинем. 7 После си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона. 8 Тогава му казаха: Кажи ни, молим ти се, каква е причината за това зло върху нас? Каква е работата ти и откъде идваш? От коя земя си и от кой народ си? 9 А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от ГОСПОДА, небесния Бог, Който създаде морето и сушата. 10 Тогава хората много се уплашиха и му казаха: Защо си сторил това? (Защото те знаеха, че бягаше от ГОСПОДНЕТО присъствие, понеже им беше казал.) 11 Тогава му казаха: Какво да ти сторим, за да утихне морето за нас? (Защото морето ставаше все по-бурно.) 12 И той им отвърна: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мене ви постигна тази голяма буря. 13 Но хората все още гребяха усилено, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях. 14 Затова извикаха към ГОСПОДА: Молим Ти се, ГОСПОДИ, молим Ти се да не загинем поради живота на този човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, ГОСПОДИ, си сторил каквото си искал. 15 И така, хванаха Йона и го хвърлиха в морето. Тогава яростта на морето престана. 16 А хората се уплашиха твърде много от ГОСПОДА, принесоха Му жертва и направиха оброци. 17 А ГОСПОД беше определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.

Jona 1 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Йона не се подчинява на Бога