Josua 9 | Библия, синодално издание

1 Като чуха това, всички (аморейски) царе, които бяха отсам Иордан, по планината и равнината и по целия бряг на голямото море, и които бяха близо до Ливан, – хетейци, аморейци, (гергесейци,) хананейци, ферезейци, евейци и иевусейци, 2 събраха се заедно, за да се ударят единодушно с Иисуса и Израиля. 3 Но жителите гаваонски, като чуха, какво бе направил Иисус с Иерихон и Гай, 4 употребиха хитрост: отидоха та се снабдиха с храна за път и туриха вехти чували на ослите си и вехти, скъсани и закърпени мехове за вино; 5 и обущата на нозете им бяха вехти, закърпени, и дрехите им – вехти; и всичкият им хляб за път беше сух, плесенясал (и натрошен). 6 Те дойдоха при Иисуса в стана (израилски) в Галгал и казаха нему и на всички израилтяни: ние сме дошли от много далечна земя; сключете прочее с нас съюз. 7 А израилтяните отговориха на евейци: вие, може би, живеете близо до нас; как ще сключим с вас съюз? 8 Те казаха на Иисуса: ние сме твои роби. А Иисус ги попита: кои сте вие и отде сте дошли? 9 Те му отговориха: от много далечна земя са дошли твоите роби в името на Господа, твоя Бог, защото чухме славата Му и всичко, що Той е направил в Египет, 10 и всичко, що направи на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Иордан, на есевонския цар Сихона и на васанския цар Ога, който живееше в Астарот (и Едрея). 11 (Като чуваха това,) старейшините ни и всички жители на нашата страна ни казаха: вземете си в ръце хляб за път, идете насреща им и им кажете: „ние сме ваши роби; сключете прочее с нас съюз“. 12 Тоя наш хляб взехме от къщите си топъл в деня, когато тръгнахме за към вас, а сега ето, той е изсъхнал и плесенясал; 13 и тия мехове с вино, които бяхме нови налели, ето скъсаха се; и тия наши дрехи и обуща овехтяха от много дългия път. 14 Израилтяните взеха хляба им, а Господа не попитаха. 15 Тогава Иисус сключи с тях мир и тури условие, че ще им запази живота; и началниците на народа им се заклеха. 16 А след три дни, откак сключиха с тях съюз, чуха, че те били техни съседи и живеят близо до тях; 17 защото Израилевите синове, като потеглиха на път, дойдоха до градовете им на третия ден; градовете им пък (бяха): Гаваон, Кефира, Беерот и Кириат-Иарим. 18 (Иисус и) Израилевите синове не ги погубиха, защото (всички) началници на народа бяха им се клели в Господа, Бога Израилев. Затова цялото общество (Израилево) заропта против началниците. 19 Всички началници казаха на целия народ: клели им сме се в Господа, Бога Израилев, и затова не можем да се докоснем до тях; 20 а ето какво ще сторим с тях: ще ги оставим живи, за да ни не постигне гняв поради клетвата, с която им се клехме. 21 И казаха им още началниците: нека живеят, но ще секат дърва и ще носят вода за цялото общество. (И целият народ направи) тъй, както им казаха началниците. 22 Иисус ги повика и попита: защо ни измамихте, като казахте: „ние сме много далеч от вас“, когато вие сте живеели близо до нас? 23 затова да сте проклети! вечно вие ще бъдете роби, ще сечете дърва и ще носите вода за (мене и за) дома на моя Бог! 24 Те отговориха на Иисуса и казаха: дошло бе до ушите на твоите роби, че Господ, Бог твой, е заповядал на Своя раб Моисея, да ви даде цялата земя и да погуби (нас и) всички жители на тая земя пред лицето ви; затова ние се много бояхме да не ни вземете живота, и извършихме това; 25 сега ето, ние сме в твоя ръка: както ти се стори за по-добре и по-справедливо да постъпиш с нас, тъй и постъпи. 26 И постъпи той с тях тъй: избави ги от ръцете на синовете Израилеви, и те не ги погубиха; 27 и в оня ден Иисус нареди, те да секат дърва и да носят вода за (цялото) общество и за жертвеника Господен; (поради това гаваонци станаха дървари и водари за жертвеника Божий) дори и доднес, на мястото, което и да избере (Господ).

Библия, ревизирано издание

Хитростта на жителите на Гаваон и наказанието им

1 А когато чуха това, всички царе отсам Йордан, в хълмистата страна и подножието и и по цялото крайбрежие на Голямото море срещу Ливан, т. е. хетите, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците, 2 се събраха заедно да се бият с Исус и Израил. 3 А жителите на Гаваон, като чуха какво беше сторил Исус с Йерихон и Гай, 4 постъпиха хитро, като отидоха и се престориха на посланици. Взеха стари вретища и ги сложиха на ослите си; взеха със себе си стари, раздрани и закърпени мехове за вино; 5 обуха стари, кърпени обувки на краката си, облякоха стари дрехи и всичкият хляб, който си взеха за храна, беше сух и плесенясал. 6 Те дойдоха при Исус в стана в Галгал и казаха на него и на израилските мъже: От далечна страна идваме, сега сключете договор с нас. 7 Но израилските мъже отвърнаха на евейците: Да не би да живеете сред нас; как ще сключим договор с вас? 8 Те казаха на Исус: Ние сме твои слуги. Исус ги попита: Кои сте и откъде идвате? 9 А те му отговориха: От много далечна земя идват слугите ти поради името на ЙЕХОВА, твоя Бог; защото чухме за славата Му и всичко, което е извършил в Египет, 10 и всичко, което е сторил на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот. 11 Затова старейшините ни и всичките жители на нашата земя ни казаха: Вземете си храна за из пътя и идете да ги посрещнете, и им кажете: Ние сме ваши слуги, сега сключете договор с нас. 12 Този хляб беше топъл, когато го взехме от къщите си за храна в деня, когато тръгнахме, за да дойдем при вас; сега е сух и плесенясал. 13 Тези мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, сега са съдрани; и нашите дрехи и обувките ни овехтяха от продължителното пътуване. 14 Тогава израилтяните приеха мъжете заради храната им, но до ГОСПОДА не се допитаха. 15 Исус сключи с тях мир и направи договор, че животът им ще бъде опазен. И началниците на обществото им се заклеха. 16 А три дни след като сключиха договор с тях, разбраха, че им били съседи и че живеели в близост до тях. 17 Като продължиха пътя си, израилтяните пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим. 18 Но израилтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото им се бяха заклели в ГОСПОДА, Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците. 19 Всичките началници обаче казаха на цялото общество: Ние им се заклехме в ГОСПОДА, Израилевия Бог. Сега не можем да ги докоснем. 20 Ето какво ще сторим с тях: ще опазим живота им, за да не ни сполети Божият гняв заради клетвата, с която им се заклехме. 21 Началниците им казаха също: Нека останат живи; но ще секат дърва и ще носят вода за цялото общество. И те сториха, както началниците им бяха говорили. 22 Тогава Исус ги повика и им каза: Защо ни излъгахте, като казахте: Ние сме много далече от вас, а всъщност сте живеели между нас? 23 Затова бъдете проклети! Винаги ще бъдете слуги, които ще секат дърва и ще носят вода за дома на моя Бог. 24 А те отговориха на Исус: Понеже слугите ти бяха добре предизвестени за онова, което ЙЕХОВА, твоят Бог, е заповядал на слугата Си Моисей – да ви даде цялата земя и да изтреби пред вас всички жители на земята, затова много се уплашихме от вас за живота си и постъпихме така. 25 Сега сме в ръцете ти – каквото ти се вижда добро и правилно да сториш с нас, направи го. 26 И така, Исус постъпи с тях така, избави ги от ръката на израилтяните и не ги убиха. 27 Същия ден Исус ги назначи да секат дърва и да носят вода за обществото и за жертвеника на ГОСПОДА на мястото, което Той би избрал, както са и до днес.

Josua 9 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Хитростта на жителите на Гаваон и наказанието им