2.Mose 9 | Библия, синодално издание

1 И рече Господ на Моисея: иди при фараона и му кажи: тъй говори Господ, Бог на евреите: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба; 2 защото, ако ти не поискаш да пуснеш (Моя народ) и още го задържаш, 3 ето, ръката Господня ще бъде върху твоя добитък, който е на полето: върху коне, върху осли, върху камили, върху волове и овци – страшен мор ще настане. 4 И (в онова време) Господ ще различи добитъка израилски от добитъка египетски, и от всичкия (добитък) на синовете Израилеви нищо няма да умре. 5 И определи Господ времето, като рече: утре ще стори това Господ в тая земя. 6 И на другия ден Господ направи това: измря всичкият египетски добитък; а от добитъка на синовете Израилеви нищо не умря. 7 Фараонът прати да узнаят, и ето, от (всичкия) добитък (на синовете) Израилеви не бе умряло нищо. Но фараоновото сърце се ожесточи, и той не пусна народа. 8 И рече Господ на Моисея и Аарона: вземете по една пълна шепа пепел от пещ, и нека я хвърли Моисей на възбог пред очите на фараона (и служителите му); 9 и ще се дигне прах по цяла Египетска земя, и циреи ще излязат по човеци и по добитък в цяла Египетска земя. 10 Те взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона. Моисей я хвърли на възбог, и гнойни струпеи излязоха по човеци и по добитък. 11 И не можеха влъхвите да устоят пред Моисея поради струпеите, защото струпеи имаше по влъхвите и по всички египтяни. 12 Но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не ги послуша, както и бе казал Господ на Моисея. 13 И рече Господ на Моисея: утре стани рано и се яви пред фараона и му кажи: тъй говори Господ, Бог на евреите: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба; 14 защото тоя път Аз ще напратя всички Мои порази в сърцето ти, и върху твоите служители, и върху твоя народ, за да познаеш, че няма подобен на Мене в цялата земя; 15 понеже, простра ли ръка, ще поразя тебе и твоя народ с мор, и ти ще бъдеш изтребен от земята: 16 но затова Аз те запазих, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде възвестено Моето име по цяла земя. 17 Ти още противостоиш на Моя народ и го не пускаш, – 18 но ето, Аз ще пратя утре, тъкмо по това време, твърде силен град, какъвто не е имало в Египет от деня на основанието му досега. 19 Прати прочее да приберат стадата ти и всичко, що имаш по полето: защото върху всички човеци и добитък, които останат по полето и не бъдат прибрани дома, ще падне град, и ще измрат. 20 Ония фараонови служители, които се уплашиха от думата Господня, прибра ха бързо слугите си и стадата си в къщите; 21 а който не обърна внимание към думата Господня, той остави слугите си и стадата си на полето. 22 И рече Господ на Моисея: простри ръката си към небето, и ще падне град по цялата Египетска земя, върху човеци, върху добитък и върху всичката полска трева в Египетската земя. 23 И простря Моисей тоягата си към небето, и даде Господ гръм и град, и огън се сипеше по земята; и прати Господ град върху (цялата) Египетска земя; 24 беше град, и огън смесен с град, (град) много силен, какъвто не е имало по цялата Египетска земя, откак е заселена. 25 И градът порази по цялата Египетска земя всичко, що беше в полето, от човек до добитък; градът уби и всичката полска трева, и всички дървета в полето изпочупи (градът). 26 Само в земя Гесем, дето живееха синовете Израилеви, нямаше град. 27 И прати фараонът, та повика Моисеяи Аарона и им рече: тоя път съгреших; Господ е праведен, а аз и моят народ сме виновни. 28 Помолете се (за мене) на Господа: нека престанат гръмовете Божии и градът (и огънят на земята), и ще ви пусна и няма вече да ви задържам. 29 Моисей му рече: щом изляза от града, ще простра ръцете си към Господа (на небето), и гръмовете ще престанат, и град (и дъжд) няма да има вече, за да познаеш, че земята е Господня; 30 но аз зная, че ти и твоите служители още няма да се побоите от Господа Бога. 31 Ленът и ечемикът бяха убити, защото ечемикът беше изкласил, а ленът беше завързал семе; 32 пшеницата пък и лимецът не бяха убити, защото бяха късни. 33 Излезе Моисей от фараона извън града и простря ръцете си към Господа: престана гръмът и градът, и дъжд се не изливаше вече на земята. 34 Като видя фараонът, че престана дъждът, градът и гръмът, продължаваше да греши, и закоравя сърцето негово и на служителите му. 35 Ожесточи се сърцето на фараона (и на служителите му), и той не пусна синовете Израилеви, както и бе казал Господ чрез Моисея.

Библия, ревизирано издание

1 Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Влез при фараона и му кажи: Така казва ГОСПОД, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи. 2 Защото, ако откажеш да ги пуснеш и ако още ги държиш, 3 ръката на ГОСПОДА ще бъде върху добитъка ти, който е по полето, конете, ослите, камилите, говедата и овцете; и ще настане твърде тежък мор. 4 И ГОСПОД ще постави преграда между израилския и египетския добитък; от целия добитък на израилтяните нищо няма да умре. 5 И ГОСПОД определи срок, като каза: Утре Йехова ще стори това на земята. 6 На другия ден ГОСПОД стори това; целият египетски добитък измря, а от добитъка на израилтяните нищо не умря. 7 Фараонът прати да видят и, ето, от добитъка на израилтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на фараона беше упорито и той не пусна народа. 8 Тогава ГОСПОД каза на Моисей и Аарон: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека Моисей я пръсне към небето пред фараон; 9 и пепелта ще стане прах по цялата египетска земя и ще причини на хората и животните възпаление с гнойни циреи по цялата египетска земя. 10 И като взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни циреи на хората и животните. 11 А влъхвите не можаха да стоят пред Моисей поради възпалението, защото влъхвите и всички египтяни бяха получили възпаление. 12 Но ГОСПОД закорави сърцето на фараона и той не ги послуша, според както ГОСПОД беше предсказал на Моисей. 13 След това ГОСПОД каза на Моисей: Стани утре рано, застани пред фараона и му кажи: Така казва ГОСПОД, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи. 14 Защото този път Аз изпращам всичките Си напасти върху тебе, върху служителите ти и върху народа ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене. 15 Понеже сега можех да вдигна ръката Си и да поразя теб и народа ти с мор, и щяхте досега да бъдете изтребени от земята. 16 Но Аз ви пожалих, за да покажа на тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят. 17 Още ли се надигаш срещу народа Ми и не ги пускаш? 18 Ето, утре около това време ще изпратя много тежък град, небивал в Египет, откакто се е основал до днес. 19 И така, сега прати да приберат бързо добитъка ти и всичко, което имаш по полето; защото градушката ще падне върху всеки човек и всяко животно, което се окаже на полето и няма да се прибере вкъщи; и те ще измрат. 20 И така, който от фараоновите служители се побоя от това, което ГОСПОД каза, прибра бързо вкъщи слугите и добитъка си; 21 а който не обърна внимание на казаното от ГОСПОДА, остави слугите и добитъка си по полето. 22 Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Протегни ръката си към небето, за да удари град по цялата египетска земя, по хората, по животните и по всяка трева на полето по цялата египетска земя. 23 Моисей простря жезъла си към небето и ГОСПОД прати гръм и град, и огън се спускаше по земята; ГОСПОД изпрати градушка по египетската земя. 24 Така имаше град и огън, размесен с града – град, много тежък, небивал в цялата египетска земя, откакто е заживял там народ. 25 В цялата египетска земя градушката изби всичко, което имаше по полето – и човек, и животно; градът очука и цялата трева по полето и изпочупи всички дървета по полето. 26 Само в Гесенската земя, където бяха израилтяните, не удари град. 27 Тогава фараонът изпрати да повикат Моисей и Аарон и им каза: Този път сгреших; ГОСПОД е праведен, а аз и народът ми сме нечестиви. 28 Помолете се на ГОСПОДА, защото ми додея от тези ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна и няма вече да останете. 29 А Моисей му каза: Щом изляза от града, ще протегна ръцете си към ГОСПОДА и гръмовете ще престанат, и няма да има вече градушка, за да познаеш, че светът е ГОСПОДЕН. 30 Обаче зная, че ти и служителите ти още няма да се уплашите от ГОСПОДА Бога. 31 (Ленът и ечемикът бяха съсипани, защото ечемикът беше на класове и ленът вързваше семе; 32 но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни.) 33 И така, Моисей излезе от двореца на фараона извън града и протегна ръцете си към ГОСПОДА; и гръмовете и градушката престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята. 34 Но след като фараонът видя, че престанаха дъждът, градът и гръмотевиците, той пак съгреши и закорави сърцето си, той и служителите му. 35 Сърцето на фараона се закорави и той не пусна израилтяните, както ГОСПОД беше говорил чрез Моисей.

2.Mose 9 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание