2.Mose 33 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

2.Mose 33 | Библия, синодално издание
1 И каза Господ на Моисея: тръгни оттука ти и народът, който изведе от Египетската земя, и иди в земята, за която се клех на Авраама, Исаака и Иакова, думайки: на потомството ти ще я дам; 2 и ще проводя пред тебе един (Свой) Ангел и ще пропъдя хананейци, аморейци, хетейци, ферезейци, (гергесейци,) евейци и иевусейци, 3 (и той ще ви заведе) в земята, дето тече мед и мляко; защото Аз Сам няма да вървя помежду ви, за да ви не погубя по пътя, понеже вие сте твърдоглав народ. 4 Народът, като чу тая страшна реч, разплака се, и никой си не тури накитите. 5 Защото Господ бе казал на Моисея: кажи на Израилевите синове: вие сте твърдоглав народ; ако тръгна помежду ви, в един миг ще ви изтребя; и тъй, свалете си накитите; Аз ще видя, какво да правя с вас. 6 Израилевите синове снеха своите накити при планина Хорив. 7 А Моисей взе и си постави шатрата извън стана, надалеч от стана и я нарече скиния на събранието; и всеки, който диреше Господа, дохождаше в скинията на събранието, която се намираше извън стана. 8 И колчем Моисей излизаше за в тая скиния, цял народ наставаше, и всеки стоеше пред входа на шатрата си и гледаше след Моисея, докле влезе в скинията. 9 Когато пък Моисей влизаше в скинията, облачният стълб се спущаше и заставаше при входа на скинията, и (Господ) говореше с Моисея. 10 И целият народ виждаше облачния стълб, който стоеше при входа на скинията; и целият народ ставаше, и се покланяше всеки при входа на шатрата си. 11 Тогава Господ говореше лице с лице с Моисея, като да говореше някой с приятеля си; и той се връщаше в стана, а неговият служител Иисус, син Навинов, момък, не се отлъчваше от скинията. 12 Моисей рече на Господа: ето, Ти ми говориш: води тоя народ, а ми не яви, кого ще пратиш с мене, ако и да каза: „Аз те знам по име, и ти спечели благоволение в Моите очи“; 13 и тъй, ако съм спечелил благоволение в Твоите очи, моля, открий ми пътя Си, за да Те позная, за да спечеля благоволение в Твоите очи; и помисли, че тия люде са Твой народ. 14 (Господ му) каза: Сам Аз ще вървя (пред тебе) и ще те заведа в покоище. 15 Отговори Му (Моисей): ако не дойдеш Ти Сам (с нас), то и не ни извеждай оттука; 16 защото, по какво ще познаем, че аз и Твоят народ сме спечелили благоволение в Твоите очи? нали по това, ако дойдеш Ти с нас? Тогава аз и Твоят народ ще бъдем по-славни от всеки народ на земята. 17 И Господ рече на Моисея: и това, което ти каза, ще сторя, защото ти спечели благоволение в Моите очи, и Аз те зная по име. 18 (Моисей) каза: покажи ми славата Си. 19 Отговори (Господ на Моисея): Аз ще направя да мине пред тебе всичката Ми слава и ще провъзглася името на Иехова пред тебе; и който е за помилване, ще го помилвам, който е за съжаляване, ще го съжаля. 20 И после каза: лицето Ми не можеш видя, защото не може човек да Ме види и да остане жив. 21 И каза Господ: ето място при Мене: застани на тая скала. 22 И кога минава славата Ми, Аз ще те туря в пукнатината на скалата и ще те покрия с ръката Си, докле отмина; 23 и кога Си сваля ръката, ти ще Ме видиш изотзад, а лицето Ми няма да бъде видимо (за тебе).

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Възстановяване на Завета на Бога с Израил

1 ГОСПОД каза още на Моисей: Иди, вдигни се оттук, ти и народът, който си извел от египетската земя, и иди в земята, за която се клех на Авраам, на Исаак и на Яков, като казах: На твоето потомство ще я дам. 2 И ще изпратя пред теб ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хета, ферезееца, евееца и йевусееца; 3 и той ще ви заведе в земя, където текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя между вас (защото сте твърдоглав народ), да не би да ви довърша по пътя. 4 Когато народът чу това лошо известие, се наскърби; и никой не си сложи украшения. 5 Защото ГОСПОД беше казал на Моисей: Кажи на израилтяните: Вие сте твърдоглав народ; за малко, ако бих дошъл между вас, бих ви довършил; затова свалете си сега украшенията, за да видя какво ще сторя с вас. 6 И така, израилтяните махнаха украшенията си, като се отдалечиха от планината Хорив. 7 Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и го нарече Шатър за Срещане, и всеки, който търсеше ГОСПОДА, излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана. 8 И когато Моисей излизаше към шатъра, целият народ стана и стоя, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисей, докато влезе в шатъра. 9 А когато Моисей влезеше в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и ГОСПОД говореше с Моисей. 10 И целият народ гледаше облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и целият народ ставаше, всеки на входа на шатъра си, и се кланяше. 11 ГОСПОД говореше на Моисей лице с лице, както човек говори с приятеля си; а като се връщаше Моисей в стана, младият му служител Исус, Навиновият син, не се отдалечаваше от шатъра. 12 И така, Моисей каза на ГОСПОДА: Ето, Ти ми казваш: Води този народ; но не си ми явил кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми казал: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение. 13 Ако аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми, моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъди, че този народ е Твой народ. 14 И ГОСПОД каза: Самият Аз ще вървя с теб и Аз ще те успокоя. 15 А Моисей му отговори: Ако Ти не дойдеш с мене, не ни извеждай оттук. 16 Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоят народ? Нали чрез Твоето идване с нас стана така, че да се отделим аз и Твоят народ от всички народи, които са по лицето на земята. 17 ГОСПОД каза още на Моисей: И това, което си казал, ще направя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име. 18 Тогава Моисей каза: Покажи ми, моля, славата Си. 19 А ГОСПОД му отвърна: Аз ще направя да мине пред тебе цялата Моя благост и ще проглася пред теб Името Йехова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля. 20 Каза още: Не можеш да видиш лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив. 21 ГОСПОД каза още: Ето място близо до Мене; ти ще застанеш на канарата; 22 и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата и ще те прикрия с ръката Си, докато премина; 23 после ще вдигна ръката Си и ще Ме видиш отзад; но Лицето Ми няма да се види.