Jeremia 6 | Библия, синодално издание

1 Бягайте, деца Вениаминови, изсред Иерусалим, тръбете с тръба в Текоя и обадете чрез огън в Беткарем, защото откъм север се явява беда и голяма гибел. 2 Аз ще разруша дъщерята Сионова, гиздава и изнежена. 3 Ще дойдат при нея пастири със стадата си, ще разпънат шатри около нея; всеки ще пасе своя дял. 4 Гответе против нея война; ставайте да тръгнем попладне. Горко ни! денят вече преваля, стелят се вечерни сенки. 5 Ставайте, да вървим и нощем, и да съборим нейните чертози! 6 Защото тъй казва Господ Саваот: сечете дървета и дигайте насипи против Иерусалим; тоя град трябва да се накаже: в него се върши всякакво угнетение. 7 Както от извор блика вода, тъй и от него блика зло: в него се чуе насилие и грабеж, пред Моето лице има винаги обиди и рани. 8 Вразуми се, Иерусалиме, за да се не острани от тебе душата Ми и да те не направя пустиня, земя необитаема. 9 Тъй казва Господ Саваот: докрай ще оберат останките на Израиля, като грозде; работи с ръката си, както берач на грозде, кога пълни кошници. 10 Кому да говоря и кого да убеждавам, за да слушат? Ето, тяхното ухо е необрязано, и те не могат да чуват; ето, словото Господне у тях е на присмех; то им е неприятно. 11 Поради това аз съм преизпълнен с Господня ярост, не мога да я държа в себе си; ще я излея върху децата на улицата и върху събранието на младежите; ще бъдат взети мъж с жена, старец с престарял. 12 И къщите им ще преминат у други, също нивите и жените; защото ще простра ръката Си върху жителите на тая земя, казва Господ. 13 Защото от малък до голям всеки от тях се е предал на корист, и пророк и свещеник – всички действуват лъжливо; 14 лекуват раните на Моя народ лекомислено, думайки: „мир! мир!“, а мир няма. 15 Срамуват ли се те, като вършат гнусотии? Не, никак не се срамят и не се червят. Затова ще паднат между падналите, и във време на Моето посещение ще бъдат съборени, казва Господ. 16 Тъй казва Господ: спрете се във вашите пътища, разгледайте и разпитайте за стародавните пътища, де е добрият път, вървете по него, и ще намерите покой на душите си. Но те рекоха: няма да вървим, 17 И поставих пазачи над вас, като рекох: слушайте тръбния звук. Но те казаха: няма да слушаме. 18 И тъй, чуйте народи, и знай, събрание, какво ще стане с тях. 19 Чуй, земьо: ето, ще напратя върху тоя народ гибел, плод на помислите им; защото те не слушаха Моите думи и Моя закон отхвърлиха. 20 За какво Ми е ливан, който иде от Сава, и благовонна тръстика – от далечна страна? Вашите всесъжения не са Ми угодни, и вашите жертви не са Ми приятни. 21 Затова тъй казва Господ: ето, поставям пред тоя народ препънки, и ще се препънат о тях баща и деца заедно, съсед и негов приятел, и ще загинат. 22 Тъй казва Господ: ето, иде народ от северна земя, и голям народ се подига от земните краища; 23 в ръце държат лък и копие; те са жестоки и немилостиви, гласът им бучи като море, и летят на коне, наредени като един човек, за да се ударят с тебе, дъще Сионова. 24 Чухме вест за тях, и ръцете ни отпаднаха, скръб ни обзе, мъки – като жена при раждане. 25 Не излизайте на нива и по друм не ходете, защото неприятелски меч и ужас отвред. 26 Дъще на моя народ! опаши се с вретище и посипи се с пепел; тъжи като че за смъртта на едничък син – горчиво плачи; защото внезапно ще дойде върху нас пагубник. 27 Поставих те за кула всред Моя народ, за стълб, за да знаеш и изследваш техните пътища. 28 Всички те са упорити отстъпници, живеят с клевета; това са мед и желязо – всички са развратители. 29 Духалото изгоря; оловото се изгуби от огъня; леярът топи напразно, защото злите не се отлъчиха; 30 ще ги нарекат отхвърлено сребро, защото Господ ги отхвърли.

Библия, ревизирано издание

Пророчество за обсадата на Йерусалим

1 Вениаминови синове, бягайте от Йерусалим, затръбете в Текуе и издигнете знак във Вет-акерем; защото зло предстои от север и голяма погибел. 2 Красивата и изнежена жена, сионовата дъщеря ще изтребя. 3 Овчарите и стадата им ще дойдат при нея, ще разпъват шатрите си против нея от всяка страна, ще пасат всеки на мястото си; 4 ще извикат: Пригответе война против нея, станете и нека излезем на пладне. Горко ни! Защото преваля денят, защото се простират вечерните сенки; 5 станете и да излезем през нощта, и да съборим палатите и. 6 Защото така казва ГОСПОД на Силите: Отсечете дърветата и и издигнете могила против Йерусалим; този е градът, който трябва да бъде наказан, само насилие има в него. 7 Както блика вода от извора, така блика злото от него; насилие и грабеж се чуват в него, пред Мене непрестанно има болест и рани. 8 Приеми поука, Йерусалиме, да не би да се отвръща душата Ми от тебе, да не би да те направя пустиня, земя ненаселена. 9 Така казва ГОСПОД на Силите: Ще берат и ще оберат останалите от Израил като лозе; пак протегни ръката си като гроздоберач към пръчките. 10 На кого да говоря и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано и не могат да чуят; ето, словото ГОСПОДНЕ стана укорно за тях, те не благоволят в него. 11 Затова съм пълен с яростта на ГОСПОДА, уморих се да се въздържам; ще я изливам върху децата по улиците и върху целия сбор на младежите, защото ще бъдат грабнати и мъж с жена, старец заедно с престарял. 12 Къщите им ще преминат в други, също – и полетата, и жените им; защото ще простра ръката Си върху жителите на тази страна, казва ГОСПОД; 13 защото от малък до голям – всеки от тях се е предал на сребролюбие, и от пророк до свещеник – всеки постъпва лъжливо. 14 Повърхностно са лекували те раната на народа Ми, като са казали: Мир, мир! А пък няма мир. 15 Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, нито са знаели да почервенеят; затова ще паднат между падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва ГОСПОД. 16 Така казва ГОСПОД: Застанете на пътищата и вижте, и попитайте за древните пътеки – къде е добрият път, и ходете по него, и ще намерите покой за душите си; но те казаха: Не искаме да ходим по него. 17 Поставих и пазачи над вас и казах: Слушайте гласа на тръбата; но те отговориха: Не искаме да слушаме. 18 Затова слушайте, народи, и ти, съборе, узнай какво има между тях. 19 Слушай, земьо: Ето, Аз ще докарам зло върху този народ, дори плода на помислите им; защото не послушаха словата Ми, а колкото до закона Ми, те го отхвърлиха. 20 Защо Ми е ливанът, който донасят от Сава, и благовонната тръстика от далечна страна? Всеизгарянията ви не са Ми приятни, нито жертвите ви – угодни. 21 Затова така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще поставя пред този народ препятствия, в които ще се спъват бащите и синовете заедно; и съседът, и приятелят му ще загинат заедно. 22 Така казва ГОСПОД: Ето, народ иде от северната страна и велик народ ще се повдигне от краищата на земята. 23 Лък и копие държат, жестоки са и немилостиви; гласът им бучи като море, възседнали са на коне, всеки опълчен, както мъж за бой, против тебе, дъще сионова. 24 Откакто сме чули вест за тях, ръцете ни отслабнаха, мъки ни обзеха и болки – като на жена, която ражда. 25 Не излизайте на полето и на пътя не ходете, защото мечът на неприятеля и ужасът са от всяка страна. 26 Дъще на народа Ми, препаши се с вретище и се валяй в пепел; жалей като за единороден син, заплачи горчиво, защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас. 27 Поставих те изпитател и крепост между народа Си, за да узнаеш и да изпиташ пътя им. 28 Те всички са крайни отстъпници, които разпространяват клевети; мед са и желязо; те всички постъпват разтленно. 29 Духалото изгоря; оловото бе изпоядено от огъня; разтопителят напразно разтопява, защото злите не се отделиха. 30 Сребро за смет ще ги нарекат, защото ГОСПОД ги е отхвърлил.

Jeremia 6 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Пророчество за обсадата на Йерусалим