Jeremia 2 | Библия, синодално издание

1 И биде слово Господне към мене: 2 иди и извикай в ушите на дъщерята Иерусалимска: тъй говори Господ: спомням си дружбата на твоята младост, твоята любов, когато ти беше невеста, когато тръгна след Мене в пустиня, в незасята земя. 3 Израил беше Господу светиня, първоберка от плодовете Му: всички, които го пояждаха, биваха осъждани, постигаше ги нещастие, казва Господ. 4 Чуйте словото Господне, доме Иаковов и всички родове на дома Израилев! 5 Тъй говори Господ: каква неправда намериха в Мене бащите ви, та се отдалечиха от Мене, отидоха след суетата и станаха суетни; 6 и не рекоха: де е Господ, Който ни изведе из Египетската земя, води ни по пустинята, по земя пуста и ненаселена, по земя суха, по земя на смъртна сянка, по която никой не е ходил и дето човек не е живял? 7 И Аз ви въведох в земя плодородна, за да се храните от плодовете и и от благата и; а вие влязохте и осквернихте земята Ми, и притежанието Ми направихте гнусота. 8 Свещениците не казваха: де е Господ? и учителите на закона Ме не познаваха, и пастирите се отметнаха от Мене, и пророците пророчествуваха в името на Ваала и ходиха след ония, които не помагат. 9 Затова Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, и със синовете на вашите синове ще се съдя. 10 Защото идете на Хитимските острови и разгледайте, и пратете в Кедар и разузнайте усърдно и вижте: бивало ли е там нещо подобно на това? 11 Променил ли е някой народ боговете си, макар те и да не са богове? а Моят народ променяше славата си за онова, което не помага. 12 Чудете се на това, небеса, треперете и се ужасете, казва Господ. 13 Защото две злини извърши Моят народ: Мене, Източника на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода. 14 Нима Израил е роб? или той е роб домороден? защо той стана плячка? 15 Зарикаха против него млади лъвове, нададоха вик и направиха земята му пустиня; градовете му са изгорени, без жители. 16 И синовете на Мемфис и Тафна ти обгризаха темето. 17 Не причини ли си ти сам това, като остави твоя Господ Бог в това време, когато Той те водеше по пътя? 18 И сега, за какво ще отиваш в Египет да пиеш вода от Нил? и за какво ще отиваш в Асирия да пиеш вода от реките и? 19 Ще те накаже нечестието ти, и твоето отстъпничество ще те изобличи; и тъй, познай и размисли, колко лошо и горчиво е туй, дето остави твоя Господ Бог, и не те е страх от Мене, казва Господ, Бог Саваот. 20 Защото отдавна Аз строших ярема ти, разкъсах твоите вериги, и ти казваше: „няма да служа на идоли“, а между туй на всеки висок хълм и под всяко клонесто дърво ти блудствува. 21 Аз те посадих като благородна лоза – най-чисто семе; а как се ти превърна у Мене в дива издънка от чужда лоза? 22 Затова, макар и да се умиеш със сапун и да употребиш много луга, – твоето нечестие е отбелязано пред Мене, казва Господ Бог. 23 Как можеш каза: аз не се оскверних, аз не ходих след Ваала? Вгледай се в твоето поведение в долината, познай, що върши ти, буйна камило, която припкаш насам-нататък! 24 Кой може удържа привикналата на пустиня дива ослица, която със страст в душата си гълта въздух? Всички, които я търсят, не ще се уморят: в месеца и ще я намерят. 25 Не давай на нозете си да износват обущата, и гърлото ти – да се мъчи от жажда. Но ти рече: не се надявай, не! защото любя чуждите и ще ходя подир тях. 26 Както крадец, кога го хванат, бива посрамен, – тъй се посрами Израилевият дом: те, царете им, князете им, свещениците им и пророците им, – 27 думайки на дървото: „ти си мой баща“, и на камъка: „ти ме роди“; защото те обърнаха към Мене гръб, а не лице; а през време на своето нещастие ще говорят: „стани и ни избави!“ 28 Де са прочее твоите богове, които си ти направи? Нека те станат, ако могат те спаси през време на твоето нещастие; защото, колкото градове имаш, толкова и богове имаш, о, Иудо! 29 Защо да се препирате с Мене? Всинца вие (нечестиво постъпвахте и) грешехте против Мене, казва Господ. 30 Напразно поразявах децата ви: те не се вразумиха; вашият меч като изтребящ лъв пояждаше пророците ви (и вие се не уплашихте). 31 О, роде! чуйте словото Господне: бях ли Аз пустиня за Израиля? бях ли земя на мрак? А защо Моят народ казва: ние сами сме си господари, няма вече да дойдем при Тебе? 32 Забравя ли девица украшението си, и невеста – накита си? а Моят народ Ме забрави – има вече безброй дни. 33 Как изкусно ти насочваш пътищата си, за да придобиеш любов! и заради това дори и към престъпления нагаждаше твоите пътища. 34 Дори по твоите скутове има кръв от бедните, невинни люде, които ти не завари при разбиването; и, при все това, 35 казваш: понеже съм невинна, навярно гневът Му ще се отвърне от мене. – Ето, Аз ще се съдя с тебе, задето казваш: „не съгреших“. 36 Защо тъй много се скиташ, менявайки пътя си? Ти също ще бъдеш посрамена и от Египет, както биде посрамена от Асирия; 37 и от него ще излезеш с ръце на глава, защото отхвърли Господ твоите надежди и не ще имаш с тях сполука.

Библия, ревизирано издание

Вероотстъпничеството на Израил

1 Словото ГОСПОДНЕ дойде към мен и каза: 2 Иди и прогласи в ушите на йерусалимската дъщеря: Така казва ГОСПОД: Помня за тебе милеенето ти, когато беше млада, любовта ти, когато беше невяста, как Ме следваше в пустинята, в незасята земя. 3 Израил беше свят на ГОСПОДА, първият от рожбите Му, всички, които го пояждаха, бяха сметнати за виновни; зло ги постигаше, казва ГОСПОД. 4 Чуйте словото ГОСПОДНЕ, доме Яковов и всички родове на Израилевия дом: 5 Така казва ГОСПОД: Каква неправда намериха в Мене бащите ви, че се отдалечиха от Мен и ходиха след суетата, и станаха суетни? 6 Нито казаха: Къде е ГОСПОД, Който ни изведе от египетската земя, Който ни води през пустинята, през страна пуста и пълна с пропасти, през страна безводна и покрита с мрачна тъмнина, през страна, по която не минаваше човек и където човек не живееше? 7 И ви въведох в плодородна страна, за да ядете плодовете и и благата и; но като влязохте, осквернихте земята Ми и направихте мерзост наследството Ми. 8 Свещениците не казаха: Къде е ГОСПОД? Законниците не Ме познаха; също и управниците станаха престъпници против Мен и пророците пророкуваха чрез Ваал и ходиха след безполезните идоли. 9 Затова Аз още ще се съдя с вас, казва ГОСПОД, и с внуците ви ще се съдя. 10 Защото посетете Китимските острови и вижте, пратете в Кидар и разгледайте внимателно, и вижте, ставало ли е такова нещо – 11 разменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове? Моят народ обаче са разменили Славата си срещу онова, от което няма полза. 12 Ужасете се, небеса, поради това, настръхнете, смутете се премного, казва ГОСПОД, 13 защото две злини стори Моят народ: изоставиха Мен, извора на живите води, и си издълбаха водоеми, пукнати водоеми, които не могат да държат вода. 14 Израил слуга ли е? Домороден роб ли е? Тогава защо стана пленник? 15 Млади лъвове ръмжаха против него и реваха, и запустиха земята му; градовете му са изгорени и обезлюдени, 16 още и жителите* на Мемфис и Тафнес строшиха темето на главата ти. 17 Не докара ли ти това сам на себе си, като си изоставил ГОСПОДА, своя Бог, когато те водеше в пътя? 18 И сега, защо ти е пътят за Египет? Да пиеш водата на Нил* ли? Или защо ти е пътят за Асирия? Да пиеш водата на Ефрат* ли? 19 Твоето нечестие ще те накаже и твоите отстъпления ще те изобличат. И така, познай и виж, че е зло и горчиво нещо, че си изоставил ГОСПОДА, своя Бог, и че нямаш страх от Мене, казва Господ, ЙЕХОВА на Силите. 20 Понеже отдавна съм строшил хомота ти и съм разкъсал връзките ти; и ти каза: Няма вече да бъда престъпница; а независимо от това – на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво си лягала като блудница. 21 А пък Аз те бях насадил като лоза отбрана, семе съвсем чисто; тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза? 22 Затова, макар и да се измиеш с луга и да употребиш много сапун, пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене, казва Господ ЙЕХОВА. 23 Как можеш да кажеш: Не съм се осквернила, не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, познай какво си сторила, подобно на камила, която бързо тича насам-натам по пътищата, 24 подобно на дива ослица, свикнала с пустинята, която в страстта на душата си смърка въздуха; в устрема и кой може да я отвърне? Онези, които я търсят, няма да си дават труд за нея – в месеца и ще я намерят. 25 Въздържай крака си, за да не ходиш боса, и гърлото си – за да не съхне от жажда. Но ти си казала: Напразно! Не; защото залюбих чужденци и след тях ще ида. 26 Както се посрамва крадец, когато е открит, така ще се посрами Израилевият дом – те, царете им, първенците им, свещениците им и пророците им, 27 които казват на дървото: Ти си мой отец, и на камъка: Ти си ме родил; защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си; но пак по време на бедствието си ще кажат: Стани и ни избави. 28 Но къде са твоите богове, които си си направил? Нека те станат, ако могат да те избавят по време на бедствието ти; защото колкото са градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдо. 29 Защо бихте искали да се препирате с Мене? Вие всички сте отстъпници от Мене, казва ГОСПОД. 30 Напразно поразих децата ви; те не приеха да се поправят; собственият ви меч погуби пророците ви като лъв – изтребител. 31 О, хора на този род, вижте словото на ГОСПОДА, Който казва: Бил ли съм Аз пустиня за Израил или земя на мрачна тъмнина? Защо тогава народът Ми казва: Ние сме скъсали връзките си, не искаме да дойдем вече при Тебе? 32 Може ли момата да забрави накита си или невястата – украшенията си? А народът Ми Ме забравяше през безбройни дни. 33 Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Така че си научила и лошите жени на твоите пътища! 34 Също и по полите ти бе намерена кръвта на души – невинни сиромаси; не намерих кървите с разкопаване, а по всички тези поли. 35 А при все това ти казваш: Невинна съм, затова гневът Му непременно ще се отвърне от мен. Ето, Аз ще се съдя с тебе затова, че казваш: Не съм съгрешила. 36 Защо се луташ толкова много, за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет, както се посрами от Асирия. 37 Ще излезеш и оттам с ръцете си на главата си; защото ГОСПОД отхвърли онези, на които уповаваш, и ти няма да успееш с тях.

Jeremia 2 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Вероотстъпничеството на Израил