Jeremia 17 | Библия, синодално издание

1 Грехът на Иуда е написан с желязно длето, с диамантно острие е начертан върху скрижалите на сърцето им и върху роговете на техните жертвеници. 2 Като за свои синове те си спомнят за своите жертвеници и за своите дъбрави край зелени дървета, на високи хълмове. 3 Моята планина в полето, имота ти и всички твои съкровища ще предам на разграбване, и всички твои оброчища – за твоите грехове във всички твои предели. 4 И ти чрез себе си ще се лишиш от наследието си, що ти бях дал, и ще те дам в робство на твоите врагове, в земя, която ти не познаваш, защото вие разпалихте огъня на гнева Ми; той ще гори вечно. 5 Тъй казва Господ: проклет оня човек, който се надява на човек и плът прави своя опора, и чието сърце страни от Господа. 6 Той ще бъде като мирика в пустиня и не ще види, кога дойде доброто, и ще се засели в горещи пустинни места, в земя безплодна и необитаема. 7 Благословен оня човек, който се надява на Господа, и комуто надеждата е Господ. 8 Защото той ще бъде като дърво, посадено при води и което пуска корените си край потока; не знае то, кога настава пек; листата му са зелени, и във време на суша то се не бои и не престава да дава плод. 9 Лукаво е човешкото сърце повече от всичко и съвсем е покварено; кой ще го узнае? 10 Аз, Господ, прониквам в сърцето и изпитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според пътя му и според плодовете на делата му. 11 Яребица лежи върху яйца, които не е снесла: такъв е оня, който с неправда при добива богатство; той ще го остави в половината на дните си, и ще остане глупец при свършека си. 12 Престолът на славата, възвишен отначало, е място на нашето освещение. 13 Ти, Господи, си Израилева надежда; всички, които Те оставят, ще се посрамят. „Които отстъпват от Мене, ще бъдат на пръст написани, защото оставиха Господа, извора на жива вода.“ 14 Изцели ме, Господи, – и изцелен ще бъда; спаси ме, – и спасен ще бъда; защото Ти си моя хвала. 15 Ето, те ми казват: „де е словото Господне? нека дойде!“ 16 Аз не бързах да стана пастир у Тебе и не желах бедствения ден, Ти знаеш това; каквото е излязло из устата ми, е открито пред Твоето лице. 17 Не бъди страшен за мене, Ти си моя надежда в ден на неволя. 18 Нека се посрамят моите гонители, но аз не ще се посрамя; нека се разтреперят, но аз не ще се разтреперя; напрати върху тях злочест ден и съкруши ги с двойно съкрушение. 19 Тъй ми каза Господ: иди и застани при портите на синовете народни, през които влизат иудейските царе и през които излизат, и при всички иерусалимски порти, 20 и казвай им: царе иудейски, цяла Иудео и всички иерусалимски жители, които влизате през тия порти, чуйте словото Господне. 21 Тъй казва Господ: пазете душите си и не носете товар в съботен ден и не го внасяйте през иерусалимските порти, 22 и не изнасяйте товар от къщите си в съботен ден и не вършете никаква работа, но светете съботния ден тъй, както съм заповядал на вашите бащи, 23 които впрочем не послушаха и не дадоха ухо, но станаха твърдоглави, за да не слушат и приемат поука. 24 И ако Ме послушате, казва Господ, да не носите товар в съботен ден през портите на тоя град и осветявате съботата, не вършейки тоя ден никаква работа, 25 то през портите на тоя град ще влизат царе и князе, които седят на Давидовия престол, които се возят на колесници и на коне, те и князете им, иудеи и иерусалимски жители, и тоя град ще бъде вечно обитаем. 26 И ще дохождат из градовете иудейски, из иерусалимските околности и из Вениаминовата земя, от равнини, от планини и от юг, и ще принасят всесъжение и жертва, хлебен принос, ливан и благодарствени жертви в дома Господен. 27 Ако пък не Ме послушате, за да осветявате съботния ден и да не носите товар, кога влизате в иерусалимските порти в съботен ден, то ще запаля огън в портите му, – и той ще погълне иерусалимските чертози и не ще изгасне.

Библия, ревизирано издание

1 Юдовият грях е записан с желязна писалка, с диамантен връх; начертан е върху плочата на сърцето им и върху роговете на жертвениците им, 2 докато децата им помнят жертвениците и ашерите си при зелените дървета по високите хълмове. 3 О, планино Моя в полето, ще предам на разграбване имота ти и всичките ти съкровища, също и високите ти места поради грях във всичките ти предели. 4 И ти, да! Едвам оцеляла, ти ще престанеш да владееш наследството си, което ти дадох; и ще те накарам да робуваш на неприятелите си в страна, която не си познавала; защото запалихте огъня на гнева Ми, който ще гори довека. 5 Така казва ГОСПОД: Проклет да бъде онзи човек, който уповава на човека и прави плътта своя мишца, и чието сърце се отдалечава от ГОСПОДА. 6 Защото ще бъде като изтравничето в пустинята и няма да види, когато дойде доброто, а ще обитава в сухите места в пустинята, в една солена и необитаема страна. 7 Благословен да бъде онзи човек, който уповава на ГОСПОДА и чието упование е ГОСПОД. 8 Защото ще бъде като дърво, насадено при вода, което разпростира корените си при потока и няма да се бои, когато настане пекът, а листът му ще се зеленее и няма да има грижа в година на бездъждие, нито ще престане да дава плод. 9 Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае? 10 Аз, ГОСПОД, изпитвам сърцето, опитвам вътрешностите, за да въздам на всеки според постъпките му и според плода на делата му. 11 Каквото е яребицата, която събира пиленца, които не е измътила, такъв е онзи, който придобива много богатство с неправда; в половината на дните му те ще го оставят и в сетните си дни той ще бъде безумен. 12 Славен престол, от начало високопоставен, е мястото на светилището ни. 13 ГОСПОДИ, надеждо Израилева, всички, които Те изоставят, ще се посрамят; отстъпниците от Мене ще бъдат написани на пръстта, защото изоставиха ГОСПОДА, извора на живата вода. 14 Изцели ме, ГОСПОДИ, и ще бъда изцелен; спаси ме и ще бъда спасен; защото с Теб аз се хваля. 15 Ето, те ми казват: Къде е словото ГОСПОДНЕ? Нека дойде сега. 16 Но аз не побързах да се оттегля, за да не съм пастир и да не те следвам, нито пожелах скръбния ден; Ти знаеш; това, което е излязло от устните ми, беше явно пред Тебе. 17 Не бъди ужас за мене; Ти си мое прибежище в злощастен ден. 18 Нека се посрамят онези, които ме гонят, а аз да не се посрамя; нека се ужасяват те, а аз да не се ужася, докарай върху тях злощастен ден и ги сломи с двоен пролом. 19 Така ми каза ГОСПОД: Иди и застани в портата на децата на народа си, през която влизат и през която излизат юдейските царе, и във всички йерусалимски порти, и им кажи: 20 Слушайте ГОСПОДНЕТО слово, юдейски царе и всички от Юдея, и всички йерусалимски жители, които влизате през тези порти. 21 Така казва ГОСПОД: Внимавайте в душите си и не носете товар в съботен ден, нито го внасяйте през йерусалимските порти; 22 нито изнасяйте товар от къщите си в съботен ден и не вършете никаква работа; а освещавайте съботния ден, както заповядах на бащите ви. 23 Те обаче не послушаха, нито приклониха ухото си, а закоравиха врата си, за да не чуват и да не приемат наставление. 24 И така, ако Ме послушате внимателно, казва ГОСПОД, да не внасяте товар през портите на този град в съботен ден, а да освещавате съботния ден и да не вършите в него никаква работа, 25 тогава ще влизат през портите на този град царе и князе, седящи на Давидовия престол, возени на колесници и яздещи на коне, те и първенците им, юдейските мъже и йерусалимските жители, и този град ще бъде населяван вечно. 26 И ще дойдат от юдейските градове и от йерусалимските околности, от Вениаминовата земя и от полската, и от планинската, и от южната страна, носещи всеизгаряния и жертви, и хлебни приноси и ливан, носещи още и благодарствени жертви в дома ГОСПОДЕН. 27 Но ако не Ме послушате да освещавате съботния ден и да не носите товар, нито да влизате с такъв през йерусалимските порти в съботен ден, тогава ще запаля огън в портите му, който ще погълне йерусалимските палати и няма да угасне.

Jeremia 17 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание