Apostelgeschichte 4 | Библия, синодално издание

1 Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,

2 които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите;

3 и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило.

4 А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.

5 На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници,

6 първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род;

7 и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?

8 Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светии, им рече: началници народни и стареи израилски!

9 ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,

10 то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.

11 Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение;

12 защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.

13 А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;

14 но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.

15 И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си

16 и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;

17 но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.

18 И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.

19 Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога;

20 защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.

21 А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.

22 А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.

23 Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.

24 А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;

25 Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: „защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща?

26 Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник“.

27 Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски,

28 за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане.

29 И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово,

30 като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса.

31 И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.

32 А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо.

33 Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички.

34 Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото

35 и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.

36 Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър,

37 който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Апостолите Петър и Йоан пред синедриона

1 И когато те още говореха на хората, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите надойдоха при тях

2 възмутени, че те поучаваха народа и проповядваха, в името на Исус, възкресението на мъртвите.

3 И така, сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража до следващия ден, защото вече беше привечер.

4 А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже достигна до пет хиляди.

5 И на другия ден се събраха в Йерусалим началниците им, старейшините и книжниците;

6 и първосвещеникът Анна, и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

7 И като поставиха Петър и Йоан на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име извършихте това?

8 Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, им каза: Началници народни и старейшини,

9 ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той бе изцелен,

10 да знаете всички вие и целият израилски народ, че чрез името на Исус Христос Назарянина, Когото вие разпънахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав.

11 Той е камъкът, който бе пренебрегнат от вас, зидарите, но стана глава на ъгъла.

12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на* човеците, чрез което трябва да се спасим.

13 А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и вече бяха забелязали, че са неуки и обикновени хора, се чудеха; и познаха, че са били с Исус.

14 А като видяха изцеления човек, който стоеше с тях, нямаха какво да противоречат.

15 Затова, като им заповядаха да излязат навън от синедриона, се съвещаваха помежду си:

16 Какво да направим на тези човеци, защото на всички йерусалимски жители е известно, че стана бележито знамение чрез тях; и не можем да го опровергаем.

17 Но за да не се разнася повече между народа, нека ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.

18 И така, те ги повикаха и им заръчаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Исусовото име.

19 А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;

20 защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.

21 А те, като ги заплашиха отново, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат поради народа, защото всички славеха Бога за станалото.

22 Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

Молитва за Божия подкрепа

23 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и известиха всичко, което им казаха главните свещеници и старейшините.

24 А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях,

25 Ти чрез Святия Дух, Който говори чрез устата на слугата Ти, нашия баща Давид, си казал: „Защо се разяряваха народите и хората намисляха суети?

26 Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“

27 Защото наистина и Ирод, и Пилат Понтийски, с езичниците и израилския народ се събраха в този град против Твоя свят Син* Исус, Когото си помазал,

28 за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.

29 И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

30 докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус.

31 И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани, и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово.

Общата собственост на благата при първите християни

32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

33 И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше над всички тях.

34 А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,

35 и я слагаха пред краката на апостолите; и на всеки се раздаваше според колкото имаше нужда.

36 Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи „син на утешение“), левит, родом от Кипър,

37 като имаше земя, продаде я, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание