1.Mose 47 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

1.Mose 47 | Библия, синодално издание
1 И дойде Иосиф та обади на фараона, като рече: баща ми и братята ми, с дребния и едрия си добитък и с всичкия си имот, дойдоха от Ханаанската земя; и ето, те са в земя Гесем. 2 И взе от братята си петима души и ги представи на фараона. 3 И попита фараонът братята му: с какво се поминувате? Те отговориха фараону: овчари сме твоите раби, и ние и бащите ни. 4 И рекоха те на фараона: дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма паша за добитъка на твоите раби, понеже в Ханаанската земя има голям глад; затова позволи на твоите раби да се заселят в земя Гесем. 5 А фараонът рече на Иосифа: баща ти и братята ти дойдоха при тебе; 6 Египетската земя е пред тебе; засели баща си и братята си на най-доброто място в страната; нека живеят в земя Гесем; и ако знаеш, че между тях има способни люде, постави ги нагледници над моя добитък. 7 Тогава Иосиф доведе баща си Иакова и го представи на фараона; а Иаков благослови фараона. 8 Фараонът попита Иакова: колко са годините на живота ти? 9 Иаков отговори на фараона: дните на моето странствуване са сто и трийсет години; кратки и злочести са дните на моя живот и не достигнаха до годините на живота на отците ми в дните на тяхното странствуване. 10 Иаков благослови фараона и си излезе. 11 Иосиф засели баща си и братята си, и им даде владение в Египетската земя, в най-добрата част на тая земя, в областта Раамсес, както бе заповядал фараонът. 12 И доставяше храна Иосиф на баща си и братята си и на целия си бащин дом, според нуждите на всяка челяд. 13 А жито нямаше по цялата земя, защото гладът се бе усилил твърде много, та изнемощя от глад Египетската земя, както и Ханаанската земя. 14 Иосиф събра всичкото сребро, колкото имаше в Египетската и в Ханаанската земя, за житото, което купуваха, и това сребро внесе Иосиф в дома фараонов. 15 Привърши се среброто в Египетската и в Ханаанската земя. Тогава всички египтяни дойдоха при Иосифа и казваха: дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, задето ни се свърши среброто? 16 Иосиф отговори: докарвайте добитъка си, и ще ви давам (хляб) срещу добитъка ви, щом сте свършили среброто си. 17 И докарваха добитъка си при Иосифа, а Иосиф им даваше жито срещу коне, срещу стада от дребен и едър добитък, и срещу осли; и им доставяше хляб през оная година срещу всичкия им добитък. 18 И премина тая година; и на втората година дойдоха при него и му рекоха: няма да скрием от нашия господар, че среброто се свърши, и добитъкът принадлежи на нашия господар; нищо вече не ни остана за пред господаря ни, освен телата ни и земите ни; 19 защо да гинем пред твоите очи, и ние и земите ни? Купи нас и земите ни срещу жито, и ще бъдем със земите си роби на фараона, а ти ни дай семе, за да останем живи и да не умрем, та и земята ни да не запустее. 20 Тогава Иосиф прекупи цялата Египетска земя за фараона, тъй като всички египтяни продадоха нивите си, понеже гладът ги притискаше. И земята стана имот на фараона. 21 И пороби той народа от единия край на Египет до другия. 22 Само земята на жреците не купи (той), защото жреците имаха определен от фараона дял, и те се хранеха от своя дял, даден им от фараона; затова и не продадоха земята си. 23 И каза Иосиф на народа: ето, купих сега вас и земята ви за фараона; ето ви семе, засявайте земята; 24 по време на жетва давайте на фараона петата част, а четири части ще останат за вас, за засяване нивите, за прехрана на вас и на ония, които са в домовете ви, и за прехрана на децата ви. 25 Те рекоха: ти ни спаси живота; нека намерим милост пред очите на господаря си и нека бъдем роби фараонови. 26 И нареди Иосиф закон в Египетската земя, дори доднес: петата част да се дава на фараона, с изключение само земята на жреците, която не принадлежеше на фараона. 27 А Израил живееше в Египетската земя, в земя Гесем, която владееха те, и се плодяха, и твърде се умножиха. 28 Иаков живя в Египетската земя седемнайсет години; дните на Иакова, годините на живота му бяха сто четирийсет и седем години. 29 Дойде време да умре Израил, и повика сина си Иосифа и му рече: ако съм намерил благоволение пред очите ти, тури ръката си под бедрото ми и се закълни, че ще ми сториш милост и правда: не ще ме погребеш в Египет, 30 та да легна при отците си; ще ме изнесеш от Египет и ще ме погребеш в тяхната гробница. Иосиф рече: ще постъпя според думата ти. 31 И рече: закълни ми се. И той му се закле. А Израил се поклони върху възглавницата на постелката*.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание
1 И така, Йосиф влезе при фараона и му извести: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко, което имат, дойдоха от ханаанската земя и сега са в Гесенската земя. 2 И взе петима от братята си и ги представи на фараона. 3 А фараонът каза на братята му: Какво е занятието ви? А те отговориха на фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни сме овчари. 4 Казаха още на фараона: Дойдохме да поживеем в тази земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в ханаанската земя; затова, молим ти се, нека слугите ти живеят в Гесенската земя. 5 И фараонът говорѝ на Йосиф: Баща ти и братята ти дойдоха при теб; 6 египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък. 7 След това Йосиф въведе баща си Яков и го представи на фараона; и Яков благослови фараона. 8 Фараонът каза на Яков: Колко е числото* на годините на живота ти? 9 А Яков отвърна на фараона: Числото на годините на странстването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми във времето на тяхното странстване. 10 И като благослови фараона, Яков излезе от фараоновото присъствие. 11 Тогава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда фараонът. 12 И Йосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб според големината на домовете им. 13 А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се засилваше, че египетската земя и ханаанската земя изнемощяха от глада. 14 Йосиф прибра всички пари, които се намираха в египетската и ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Йосиф донесе парите във фараоновия дом. 15 И като се свършиха всички пари в египетската земя и ханаанската земя, всички египтяни дойдоха при Йосиф и му казаха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ни? 16 А Йосиф отговори: Ако парите ви са се свършили, докарайте добитъка си и ще ви дам хляб срещу добитъка ви. 17 И така, докараха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през онази година той ги изхрани с хляб срещу целия им добитък. 18 След като се измина онази година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни. 19 Защо да измрем пред очите ти и земята ни да запустее? Купи нас и земята ни за хляб и ние ще бъдем слуги на фараона, и земята ни ще ражда за него. Дай ни и семе, за да останем живи, да не умрем и да не запустее земята. 20 И така, Йосиф закупи за фараона цялата египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана фараонова. 21 И той пресели населението в градовете от единия до другия край на египетските предели. 22 Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха определен от фараона дял и се прехранваха от дела, който фараонът им даде; затова не продадоха земята си. 23 Тогава Йосиф каза на хората: Ето, днес закупих вас и земята ви за фараона; ето ви семе и засейте земята. 24 Затова по време на беритбата ще давате петата част на фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите и за храна за вас и домашните ви, и за храна на децата ви. 25 А те отговориха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си и ще бъдем слуги на фараона. 26 И Йосиф направи това закон в египетската земя, както е и до днес, да се дава петата част на фараона; само земята на жреците единствено не стана фараонова.

Последното желание на Яков

27 И така, Израил се засели в египетската земя, в Гесенската страна, където придобиваха имения, наплодяваха се и много се размножаваха. 28 Яков живя седемнадесет години в египетската земя, така че числото на годините на Якововия живот стана сто четиридесет и седем години. 29 А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, той повика сина си Йосиф и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, сложи ръката си под бедрото ми и ми се закълни, че ще ми покажеш тази благост и вярност – да не ме погребеш в Египет, 30 а когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той отговори: Ще направя, според както си казал. 31 После Яков каза: Закълни ми се; и Йосиф му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.