1.Mose 44 | Библия, синодално издание

1 Тогава заповяда (Иосиф) на домакина си и рече: напълни чувалите на тия люде с храна, колкото могат да носят, а всекиму среброто тури при устата на чувала му; 2 а моята чаша, сребърната чаша, тури при устата на чувала на най-малкия, заедно със среброто за купеното от него жито. И той направи, според както му рече Иосиф. 3 На сутринта, като се съмна, човеците бяха изпратени, те и техните осли. 4 Още не бяха отминали далеко от града, рече Иосиф на своя домакин: иди, стигни тия човеци, и, като ги настигнеш, кажи им: защо заплатихте зло за добро? (защо откраднахте сребърната ми чаша?) 5 Нали с тая чаша пие господарят ми? той и гадае с нея; лошо сторихте с това. 6 Той ги настигна и им каза тия думи. 7 Те му рекоха: защо нашият господар говори такива думи? Не, твоите раби няма да сторят такова нещо; 8 ето, среброто, което бяхме намерили при устата на чувалите си, върнахме ти назад от Ханаанската земя; та как ще откраднем от дома на господаря ти сребро или злато? 9 у когото от рабите ти се намери (чашата), нему смърт, а ние ще бъдем роби на нашия господар. 10 Той рече: добре; както рекохте, тъй нека и бъде: у когото се намери (чашата), той ще ми бъде раб, а вие не ще бъдете виновни. 11 Те всички бързо снеха чувалите си на земята и отвориха всеки своя чувал. 12 Той претърси, като захвана от най-стария и свърши с най-малкия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал. 13 Тогава те раздраха дрехите си и, като натовариха всеки своя осел, върнаха се в града. 14 Иуда и братята му дойдоха в дома на Иосифа, който си беше още вкъщи, и паднаха ничком пред него. 15 Иосиф им рече: какво сторихте? нима не знаехте, че такъв човек, като мене, бездруго ще отгатне? 16 Иуда рече: какво да кажем на нашия господар? какво да говорим? с какво да се оправдаем? Бог намери неправдата на твоите раби; ето, ние сме роби на нашия господар, и ние, и оня, в чиито ръце се намери чашата. 17 Но (Иосиф) рече: не, това няма да сторя; роб ще ми бъде оня, в чиито ръце се намери чашата, а вие си идете смиром при баща си. 18 И приближи се Иуда при него и рече: господарю, позволи на твоя раб да каже дума в ушите на моя господар и не се гневи на твоя раб; защото ти си също, каквото и фараонът. 19 Господарят ми бе питал рабите си, като рече: имате ли баща или брат? 20 Ние отговорихме на нашия господар, че имаме престарял баща, и (той има) най-малък син, син на старините му, чийто брат умря, а той остана едничък от майка си, и баща ни го обича. 21 А ти бе казал на рабите си: доведете го при мене да го видя. 22 Ние казахме на нашия господар: момчето не може да остави баща си; ако го остави, баща му ще умре. 23 Но ти рече на рабите си: ако не дойде с вас най-малкият ви брат, да се не вестявате повече пред лицето ми. 24 Когато отидохме при твоя раб, нашия баща, обадихме му думите на моя господар. 25 И рече баща ни: идете пак и ни купете малко храна. 26 Ние рекохме: не можем да отидем; а ако бъде с нас най-малкият ни брат, ще отидем; защото не можем да видим лицето на оня човек, ако не бъде с нас най-малкият ни брат. 27 И рече ни твоят раб, нашият баща: вие знаете, че жена ми роди двама синове: 28 единият отиде от мене, и аз рекох: бездруго е разкъсан; и го не видях досега; 29 ако вземете и тогова от очите ми, и се случи злочестина с него, ще свалите седината ми с тъга в гроба. 30 Сега, ако отида при твоя раб, нашия баща, и не бъде с нас момчето, с чиято душа е свързана неговата душа, 31 той, като види, че няма детето, ще умре; и рабите ти ще свалят седината на твоя раб, нашия баща, с тъга в гроба. 32 При това аз, твоят раб, се наех да отговарям пред баща си за момчето, като рекох: ако ти го не доведа (и го не изправя пред тебе), ще остана виноват пред моя баща през целия си живот. 33 И тъй, нека аз, твоят раб, остана вместо момчето роб на господаря си, а момчето нека върви с братята си: 34 защото, как ще отида при баща си, ако момчето не бъде с мене? Аз бих видял злочестината, която би постигнала баща ми.

Библия, ревизирано издание

1 После Йосиф заповяда на домакина си: Напълни чувалите на хората с храна, колкото могат да поберат, сложи парите на всеки в чувала му* 2 и сложи чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той направи според това, което каза Йосиф. 3 На сутринта, щом съмна, изпратиха братята и ослите им. 4 А когато бяха излезли от града и не бяха се отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след тях и като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро? 5 Не е ли тази чашата, с която пие господарят ми и с която даже гадае? Зле постъпихте, като направихте това. 6 И човекът, като ги настигна, каза им тези думи. 7 А те му отговориха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай Боже, слугите ти да направят такова нещо. 8 Ето, ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти? 9 Този от слугите ти, в когото се намери, нека умре, също и ние нека бъдем роби на господаря си. 10 А той каза: Нека бъде, според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие няма да бъдете виновни. 11 Тогава те бързо свалиха чувалите си на земята и всеки отвори чувала си. 12 И той претърси, като започна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата бе намерена във Вениаминовия чувал. 13 Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си и се върнаха в града. 14 И дойдоха Юда и братята му в дома на Йосиф, където той още се намираше, и паднаха пред него на земята. 15 А Йосиф им каза: Какво е това, което направихте? Не знаете ли, че човек като мене може да гадае безпогрешно*? 16 Тогава Юда отвърна: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си – и ние, и онзи, у когото се намери чашата. 17 Но Йосиф отговори: Не дай Боже, да направя това: Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си. 18 Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона. 19 Господарят ми попита слугите си: Имате ли баща или брат? 20 И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича. 21 А ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си. 22 И ние отговорихме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре. 23 А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми. 24 И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар. 25 А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна, 26 ние отговорихме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас. 27 Тогава слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина; 28 и единият излезе от мен и си казах: Навярно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял; 29 и ако ми отнемете и този и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. 30 И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот, 31 като види, че детето го няма, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба. 32 Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си. 33 И така, сега, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си. 34 Защото как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.

1.Mose 44 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание