1.Mose 38 | Библия, синодално издание
1В онова време Иуда се отдели от братята си и се посели близо до един одоламитец, на име Хира.2И съгледа там Иуда дъщерята на един хананеец, на име Шуа; взе я и влезе при нея.3Тя зачена, и роди син; и той го нарече Ир.4И пак зачена, и роди син и го нарече с име Онан.5Роди и (трети) син и го нарече с име Шела. Иуда беше в Хезив, когато тя го роди.6И взе Иуда за първородния си син Ира жена, на име Тамар.7Ир, първородният син на Иуда, беше лош пред очите на Господа, и го умъртви Господ.8Тогава Иуда рече на Онана: влез при братовата си жена, ожени се за нея като девер и възстанови на брата си потомство.9Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово; и затова, кога влизаше при братовата си жена, изливаше (семето) на земята, за да не даде потомство на брата си.10А това, което правеше, беше зло пред очите на Господа; и Той умъртви и него.11И рече Иуда на снаха си Тамар (след смъртта на двамата си сина): живей като вдовица в бащиния си дом, докле порасне син ми Шела. Защото той рече (на ума си): да не би да умре и той като братята си. Тамар отиде и заживя в бащиния си дом.12Мина се много време, и умря дъщерята на Шуа, жена Иудина. Иуда, след като се утеши, отиде в Тамна при ония, които стрижеха добитъка му, сам той и приятелят му Хира, одоламитец.13И обадиха на Тамар, като рекоха: ето, свекър ти отива в Тамна да стриже добитъка си.14А тя си съблече вдовишките дрехи, забули се с було и, като се обви, седна при портите на Енаим, на пътя за Тамна. Защото видя, че Шела бе пораснал, а тя още не бе му дадена за жена.15Видя я Иуда и я помисли за блудница, понеже бе забулила лицето си. (И я не позна.)16Той се обърна към нея и рече: ще вляза при тебе. Защото не знаеше, че тя е снаха му. А тя рече: какво ще ми дадеш, ако влезеш при мене?17Той отговори: ще ти пратя от стадото (си) едно козле. А тя рече: даваш ли ми залог, докле изпратиш?18Той рече: какъв залог да ти дам? Тя отговори: печата си, връвта си и тоягата, що е в ръката ти. Той и ги даде и влезе при нея; и тя зачена от него.19Тя стана, отиде си и сне булото си и облече вдовишките си дрехи.20А Иуда изпрати козлето чрез приятеля си одоламитеца, за да прибере залога от ръката на жената, ала не я намери.21И попита жителите на онова място и рече: де е блудницата, която беше в Енаим при пътя? Но те отговориха: тук не е имало блудница.22Той се върна при Иуда и рече: не я намерих; пък и жителите на онова място казаха: тук не е имало блудница.23Иуда рече: нека си ги задържи, стига само да не станем за присмех; ето, пращах и това козле, но ти я не намери.24Минаха се около три месеца, и обадиха на Иуда, като казаха: снаха ти Тамар паднала в блудство, и ето непразна е от блудство. Иуда рече: изведете я, и да бъде изгорена.25Но когато я поведоха, тя прати да кажат на свекъра и: аз съм непразна от оногова, чиито са тия неща. И рече: познай, чий е тоя печат, връвта и тоягата.26Иуда ги позна и рече: тя е по-права от мене, защото аз я не дадох на сина си Шела. И той я вече не позна.27Когато да ражда, оказа се, че в утробата и има близначета.28И при раждането се показа ръката (на едното); а бабата взе, та върза на ръката му червена нишка и рече: това излезе първо.29Но то върна ръката си; и ето, излезе братчето му. А тя рече: как си разкъса ти преградата? И го нарекоха с име Фарес.30После излезе братчето му с червената нишка на ръка. И го нарекоха с име Зара.
Библия, ревизирано издание
Грехът на Юда и Тамар
1По онова време Юда се отдели от братята си и се отби при един одоламец на име Ира.2Юда, като видя там дъщерята на един ханаанец на име Суя, взе я и влезе при нея.3И тя зачена и роди син; и той го наименува Ир.4И зачена пак и роди син; и тя го наименува Онан.5Пак роди и друг син и го наименува Шела. А Юда беше в Ахдив, когато тя го роди.6След време Юда взе жена за първородния си Ир на име Тамар.7А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред ГОСПОДА; и ГОСПОД го уби.8Тогава Юда каза на Онан: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер, и въздигни потомството на брат си.9Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брат си.10А това, което правеше, беше зло пред ГОСПОДА; затова Той и него уби.11Тогава Юда каза на снаха си Тамар: Живей като вдовица в бащиния си дом, докато отрасне син ми Шела. Защото си казваше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.12След дълго време Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; след като Юда се утеши, той и приятелят му, одоламецът Ира, отидоха при стригачите на овцете си в Тамна.13И известиха на Тамар, като и казаха: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овцете си.14Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че Шела порасна, а тя не му беше дадена за жена.15А Юда, като я видя, помисли, че е блудница, защото беше покрила лицето си.16И така, той свърна към нея на пътя и каза: Остави ме, моля, да вляза при тебе (защото не позна, че беше снаха му). И тя отговори: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мен?17А той каза: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, докато го изпратиш?18Той каза: Какъв залог да ти дам? И тя отговори: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той и ги даде. След това влезе при нея и тя зачена от него.19После тя стана и си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.20А Юда изпрати ярето чрез ръката на приятеля си, одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената, но той не я намери.21Затова попита хората от онова място: Къде е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те отговориха: Тук не е имало блудница.22И той се върна при Юда и каза: Не я намерих; още и хората от онова място казаха: Тук не е имало блудница.23Юда каза: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.24Около три месеца след това известиха на Юда: Снаха ти Тамар блудства; освен това е бременна от блудството. А Юда каза: Изведете я да се изгори.25А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тези неща, съм бременна. Каза още: Познай, моля, чии са тези неща – печатът, ширитът и тоягата.26Юда ги позна и каза: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.27И когато дойде времето и да роди, ето, в утробата и имаше близнаци.28Когато раждаше, едното простря ръка; и бабата взе, че върза червен конец на ръката му, и каза: Този излезе пръв.29А като дръпна назад ръката си, ето, брат му излезе; и тя каза: Какъв пролом си направи ти? Затова го наименуваха Фарес*.30После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.