1.Mose 24 | Библия, синодално издание

1 Авраам беше вече стар и в преклонни години. Господ благослови Авраама във всичко. 2 И рече Авраам на своя слуга, най-стария в дома му, който пристояваше над целия му имот: тури ръката си под бедрото ми 3 и ми се закълни в Господа, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми (Исаака) жена от дъщерите на хананейци, между които живея, 4 а ще отидеш в моята земя, в родното ми място (и при племето ми), и ще вземеш (оттам) жена за сина ми Исаака. 5 Слугата му рече: може жената да не пожелае да дойде с мене в тая земя; трябва ли да върна сина ти в земята, от която ти си излязъл? 6 Авраам му рече: гледай да не върнеш сина ми там; 7 Господ, Бог на небето (и Бог на земята), Който ме взе от бащиния ми дом и от земята, дето съм роден, Който ми говори и Който ми се кле, думайки: (на тебе и) на потомството ти ще дам тая земя, – Той ще изпрати Своя Ангел пред тебе, и ти ще вземеш оттам жена за сина ми (Исаака); 8 ако пък жената не пожелае да дойде с тебе (в тая земя), ти ще си свободен от тая ми клетва; само сина ми не връщай там. 9 Тогава слугата тури ръката си под бедрото на своя господар Авраама и му се закле в това. 10 И слугата взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна. В ръце си носеше всякакви съкровища от господаря си. Той стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град; 11 и спря камилите вън от града, при кладенеца, надвечер, по време, когато жените излизат да наливат (вода), 12 и рече: Господи, Боже на господаря ми Авраама! прати днес насреща ми оная, която търся, и покажи милост над моя господар Авраама; 13 ето, аз съм при извора, и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода; 14 и момата, на която аз ще кажа: наведи стомната си да пия, и която (ми) каже: пий, аз ще дам и на камилите ти да пият (докле се напият) – тя да бъде оная, която си отредил за Твоя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми (Авраама). 15 Не беше още свършил да си дума (в ума), ето, зададе се със стомна на рамо Ревека, родена от Ватуила, син на Милка, жена на Нахора, Авраамовия брат; 16 момата беше хубава мома, която мъж не бе я познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и тръгна нагоре. 17 А слугата се затече насреща и и рече: дай ми да пия малко вода от стомната ти. 18 Тя отговори: пий, господине. И веднага свали стомната на ръката си и му даде да пие. 19 И когато се той напи, тя рече: аз ще извадя вода и за камилите ти, докле се напият (всички). 20 И тутакси изля водата от стомната си в поилото, и се затече пак към кладенеца да вади (вода), и извади за всичките му камили. 21 Човекът я гледаше мълком и учудено, като желаеше да узнае, дали е благословил Господ пътя му, или не. 22 Когато камилите се напиха, човекът взе една златна обеца, тежка половин сикла, и две гривни за ръцете и, тежки десет сикли злато, 23 (па я попита) и рече: чия дъщеря си? кажи ми: има ли в бащиния ти дом място да пренощуваме? 24 Тя му рече: дъщеря съм на Ватуила, син на Милка, когото тя роди на Нахора. 25 И рече му още: има у нас много слама и храна; има и място за нощуване. 26 Тогава човекът се наведе, поклони се Господу 27 и рече: благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не остави господаря ми без милостта Си и истината Си! Господ ме доведе по прав път в дома на господаревия ми брат. 28 Момата се затече в къщата на майка си и разказа това. 29 Ревека имаше брат, на име Лаван. Лаван се затече на извора при човека; 30 той бе видял обецата и гривните на сестрините си ръце и чул бе думите на сестра си Ревека, която казваше: така говори с мене тоя човек, – тогава именно и отиде при човека; и ето, тоя стоеше при камилите до извора; 31 и (му) рече: влез, благословений от Господа; защо стоиш вън? аз приготвих къщата, както и място за камилите. 32 Тогава човекът влезе. Лаван разседла камилите, даде им слама и храна, и вода, за да умият нозете нему и на човеците, които бяха с него. 33 И сложиха му да яде. Но той рече: няма да ям, докле не кажа, за какво съм дошъл. И рекоха: казвай. 34 Той каза: аз съм Авраамов слуга; 35 Господ благослови твърде много моя господар, и той стана велик: Той му даде овци и волове, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли; 36 господаревата ми жена Сарра на старини роди на господаря ми (един) син, комуто той даде всичкия си имот; 37 и господарят ми взе от мене клетва, като рече: не взимай жена за сина ми от дъщерите на хананейци, в чиято земя живея, 38 а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми, и (оттам) вземи жена за сина ми. 39 Аз рекох на господаря си: може би, жената не ще пожелае да дойде с мене. 40 Той ми рече: Господ (Бог), пред Чието лице аз ходя, ще прати с тебе Своя Ангел и ще насочи към сполука пътя ти, и ти ще вземеш жена за сина ми от сродниците ми и от дома на баща ми; 41 тогава ще бъдеш свободен от клетвата ми, кога отидеш при сродниците ми; и ако те не ти дадат, ще бъдеш свободен от клетвата ми. 42 И аз дойдох сега при извора и рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама! Ако си насочил към сполука пътя, по който отивам, 43 то ето, аз съм при извора (и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода), и момата, която излезе да налива, и на която река: дай ми да пия малко от твоята стомна, 44 и която ми каже: и ти пий, и за камилите ти ще извадя, – тя да бъде жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми (Своя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми Авраама). 45 Не бях още свършил да си думам в ума, ето, зададе се Ревека със стомна на рамо и слезе при извора и наля (вода); и аз и казах: дай ми да пия. 46 Тя веднага свали стомната от рамо (в ръка си) и рече: пий, и камилите ти ще напоя. И аз пих, и камилите (ми) тя напои. 47 Аз я попитах и рекох: чия дъщеря си (кажи ми). Тя отговори: дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Милка. Тогава аз и турих обеца на лицето и гривни на ръцете и. 48 И наведох се, та се поклоних Господу, и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по прав път, за да взема братовата дъщеря на моя господар за сина му. 49 Сега кажете ми: ще сторите ли милост и правда на моя господар, или не? Кажете ми, и аз ще се обърна надясно или наляво. 50 Отговориха Лаван и Ватуил и рекоха: от Господа дойде това нещо; ние не можем да ти кажем ни лошо, ни добро; 51 ето Ревека пред тебе; вземи (я) и върви; нека бъде тя жена на господаревия ти син, както е рекъл Господ. 52 Когато Авраамовият слуга чу думите им, поклони се Господу доземи. 53 Тогава слугата извади сребърни и златни неща и дрехи, та даде на Ревека, също даде скъпи дарове и на брата и, и на майка и. 54 Па ядоха и пиха той и човеците, които бяха с него, и пренощуваха. А когато станаха сутринта, той рече: пуснете ме (да ида) при господаря си. 55 Но брат и и майка и рекоха: нека момата поостане при нас поне десет дена, тогава ще си отидеш. 56 Той им рече: не ме задържайте, защото Господ насочи към сполука пътя ми; пуснете ме да ида при господаря си. 57 Те рекоха: да повикаме момата и да попитаме, какво ще каже тя. 58 Повикаха Ревека и я попитаха: отиваш ли с тоя човек? Тя рече: отивам. 59 И пуснаха сестра си Ревека и кърмачката и, и Авраамовия слуга, и човеците му. 60 И благословиха Ревека и и рекоха: сестро наша, да се народят от тебе хиляди, хиляди, и твоето потомство да владее жилищата на враговете ти! 61 И стана Ревека и слугините и, и възседнаха камилите, та отпътуваха подир човека. Слугата взе Ревека и отиде. 62 А Исаак току-що бе се върнал от Беер-лахай-рои, защото живееше в южната земя. 63 Надвечер Исаак излезе в полето да се поразтуши, па дигна очи и видя: ето, идат камили. 64 Ревека погледна и видя Исаака, и слезе от камилата. 65 И попита тя слугата: кой е тоя човек, който иде по полето насреща ни? Слугата отговори: този е моят господар. И тя взе булото и се покри. 66 Слугата разказа на Исаака всичко, що бе направил. 67 И въведе я Исаак в шатрата на майка си Сарра; и взе Ревека, и тя му стана жена, и той я обикна; и се утеши Исаак в скръбта за майка си (Сарра).

Библия, ревизирано издание

Женитбата на Исаак за Ревека

1 А когато Авраам остаря, в напреднала възраст, и ГОСПОД го беше благословил във всичко, 2 Авраам каза на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля, ръката си под бедрото ми; 3 и ще те закълна в ГОСПОДА, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея; 4 а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак. 5 А слугата му отговори: Може жената да не иска да дойде след мене в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл? 6 Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там. 7 ГОСПОД, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя и Който ми говорѝ, и Който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази земя, Той ще изпрати ангела Си пред теб; и ще вземеш жена за сина ми оттам. 8 Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там. 9 Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това. 10 И така, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град. 11 Надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец. 12 Тогава каза: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраам. 13 Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на града излизат да си наливат вода. 14 Нека девойката, на която кажа: Я наведи водоноса си да пия, и тя отвърне: Пий, и ще напоя и камилите ти – нека тя е онази, която си отредил за слугата Си Исаак; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми. 15 Докато той още говореше, ето, Ревека излизаше с водоноса си на рамо; тя се беше родила на Ватуил, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор. 16 Девойката беше много красива наглед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи. 17 А слугата се завтече да я посрещне и каза: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти. 18 А тя отговори: Пий, господарю; и бързо сне водоноса на ръката си и му даде да пие. 19 И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще налея, докато се напоят. 20 И като изля бързо водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили. 21 А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали ГОСПОД беше направил пътуването му успешно или не. 22 Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете и, тежки десет сикъла злато, и каза: 23 Чия дъщеря си? Я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме? 24 А тя му отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор. 25 Каза му още: Има у нас и слама, и храна достатъчно, и място за пренощуване. 26 Тогава човекът се наведе и се поклони на ГОСПОДА. 27 И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като ГОСПОД отправи пътя ми в дома на братята на господаря ми. 28 А девойката се затича и разказа тези неща на майка си. 29 Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече навън при човека на извора. 30 Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; а той стоеше при камилите до извора. 31 И му каза: Влез, ти, благословен от ГОСПОДА. Защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите. 32 И така, човекът влезе вкъщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите и вода за умиване на неговите крака и краката на хората, които бяха с него. 33 И сложиха пред него да яде; но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думата си. А Лаван отвърна: Казвай. 34 Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам. 35 ГОСПОД е благословил господаря ми премного и стана велик; дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли. 36 И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има. 37 Господарят ми, като ме закле, каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея. 38 А да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми. 39 Аз казах на господаря си: Може жената да не иска да дойде след мене. 40 Но той ми отговори: ГОСПОД, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом. 41 Само тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми. 42 И като пристигнах днес на извора, казах: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно, 43 ето, аз стоя при водния извор; девойката, която излезе да налее вода, и аз и кажа: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти, 44 и тя ми отговори: Пий и ще налея и за камилите ти, нека тя е жената, която ГОСПОД е отредил за сина на господаря ми. 45 Докато още си мислех това, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, и казах: Я ми дай да пия. 46 И тя бързо свали водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И така, аз пих, а тя напои и камилите. 47 Тогава я попитах: Чия дъщеря си? А тя отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на лицето и и гривните на ръцете и. 48 Наведох се и се поклоних на ГОСПОДА, и благослових ГОСПОДА, Бога на господаря ми Авраам, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря. 49 И така, сега, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво. 50 А Лаван и Ватуил отговориха: От ГОСПОДА стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро. 51 Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както ГОСПОД е говорил. 52 Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на ГОСПОДА до земята. 53 И слугата извади сребърни и златни накити и облекла и ги даде на Ревека; също така даде скъпи дарове на брат и и на майка и. 54 След това той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха, и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата каза: Изпратете ме при господаря ми. 55 А брат и и майка и казаха: Нека девойката поседи с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека отиде. 56 Но той им отвърна: Не ме спирайте, тъй като ГОСПОД е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си. 57 А те казаха: Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже. 58 И така, повикаха Ревека и и казаха: Отиваш ли с този човек? А тя отвърна: Отивам. 59 И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката и и Авраамовия слуга с хората му. 60 И благословиха Ревека, като и казаха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си. 61 Ревека и слугите и станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина. 62 А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя. 63 И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, погледна и видя, че се приближаваха камили. 64 Също и Ревека погледна и видя Исаак; и слезе от камилата. 65 Защото беше попитала слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето срещу нас? И слугата беше отговорил: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри. 66 И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил. 67 Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.

1.Mose 24 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Женитбата на Исаак за Ревека