1.Mose 18 | Библия, синодално издание
1И яви се Господ на Авраама в дъбрава Мамре, когато той седеше при входа на шатрата (си), през дневната жега.2Той дигна очите си и погледна: и ето, трима мъже стоят срещу него. Като ги видя, затече се от входа на шатрата (си) да ги посрещне и се поклони доземи,3и рече: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб;4ще донесат малко вода, ще умият нозете ви; и ще си починете под това дърво,5аз пък ще донеса хляб, и вие ще подкрепите сърцата си; след това вървете (по пътя си); защото затова именно минахте край вашия раб. Те рекоха: стори, както казваш.6И затече се Авраам в шатрата при Сарра и (и) рече: замеси по-скоро три сати от най-доброто брашно и направи пресни пити.7А Авраам се затече при стадото, взе едно младо и добро теле, и го даде на слугата, и той побърза да го сготви.8И взе масло и мляко и сготвеното теле, и ги сложи пред тях; а сам стоеше при тях под дървото. И те ядоха.9Тогава го попитаха: де е жена ти Сарра? Той отговори: тук, в шатрата.10И един от тях рече: Аз пак ще дойда при тебе (догодина) по това време, и жена ти Сарра ще има син. А Сарра слушаше при входа на шатрата, зад него.11Авраам и Сарра бяха стари и в преклонна възраст, и на Сарра беше престанало обикновеното у жените.12Сарра се засмя в себе си и рече: аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар.13И рече Господ на Авраама: защо Сарра се засмя (в себе си) и каза: нима наистина мога да родя, когато съм остаряла?14Има ли нещо мъчно за Господа? В уреченото време догодина Аз ще бъда у тебе, и Сарра (ще има) син.15Но Сарра не се призна, а рече: не съм се смяла. Защото тя се бе уплашила. Той обаче (и) рече: не, ти се засмя.16И станаха ония мъже и тръгнаха оттам към Содом (и Гомора); а Авраам отиде с тях да ги изпроводи.17И рече Господ: ще скрия ли от Авраама (Моя раб), каквото искам да направя?18От Авраама именно ще произлезе народ велик и силен, и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята,19защото Аз го избрах, за да заповядва на синовете си и на своя дом след себе си, да ходят по пътя Господен и да вършат правда и съд; и Господ ще изпълни над Авраама (всичко), що бе казал за него.20И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък;21ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная.22И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа.23Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)?24В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него?25не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно?26Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място.27Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел:28може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет.29Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте.30И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет.31Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте.32Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте.33И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.
Библия, ревизирано издание
Бог обещава на Авраам син
1След това ГОСПОД се яви на Авраам при дъбравата на Мамврий, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.2Като повдигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, завтече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята и каза:3Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.4Нека донесат малко вода и си умийте краката, и си починете под дървото.5И аз ще донеса малко хляб да се подкрепите, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата Си. А те казаха: Направи, както си казал.6Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и каза: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.7А Авраам се затича при стадото, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.8После взе масло, мляко и сготвеното теле и ги сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.9Тогава те му казаха: Къде е жена ти Сара? А той отвърна: Ето, в шатрата е.10И ГОСПОД каза: Догодина по това време Аз ще се върна при теб и жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.11А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.12И така, Сара се засмя в себе си, като казваше: Като съм остаряла, ще има ли за мен удовлетворение*, като и господарят ми е стар?13А ГОСПОД каза на Авраам: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?14Има ли нещо невъзможно за ГОСПОДА? На определеното време ще се върна при тебе, догодина по това време, и Сара ще има син.15Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, като каза: Не съм се смяла. А Той каза: Не е така; ти се засмя.
Гибелта на Содом и Гомор
16Като станаха оттам, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.17И ГОСПОД каза: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя,18тъй като Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята?19Защото съм го избрал*, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят ГОСПОДНИЯ път, като вършат правда и правосъдие, за да направи ГОСПОД да стане с Авраам онова, което е говорил за него.20И ГОСПОД каза: Понеже викът на злото от Содом и Гомор е силен и понеже грехът им е много тежък,21ще сляза сега и ще видя дали са направили напълно според вика, който стигна до Мен; и ако не, ще узная.22Тогава мъжете, като се обърнаха оттам, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред ГОСПОДА.23И Авраам се приближи и попита: Ще погубиш ли праведния заедно с нечестивия?24Може да има петдесет праведници в града; ще погубиш ли мястото, няма ли да го пощадиш заради петдесетте праведници, които са в него?25Ти не би направил такова нещо, да убиеш праведния заедно с нечестивия, така че праведният да бъде като нечестивия! Ти не би направил това! Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?26ГОСПОД каза: Ако намеря в Содом петдесет праведници, вътре в града, ще пощадя цялото място заради тях.27А Авраам отговори: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;28може би на петдесетте праведници да не достигат пет; ще погубиш ли целия град поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя, ако намеря там четиридесет и пет.29А Авраам пак Му каза: Може да се намерят там четиридесет. Той отвърна: Заради четиридесетте няма да сторя това.30А Авраам каза: Да не се разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той отвърна: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.31А Авраам каза: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.32Тогава Авраам продължи: Да не се разгневи Господ и аз ще кажа пак, само този път: Може да се намерят там десет. И Той каза: Заради десетте няма да го погубя.33След като престана да говори с Авраам, ГОСПОД си отиде; а Авраам се върна на мястото си.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.