1.Mose 18 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

1.Mose 18 | Библия, синодално издание
1 И яви се Господ на Авраама в дъбрава Мамре, когато той седеше при входа на шатрата (си), през дневната жега. 2 Той дигна очите си и погледна: и ето, трима мъже стоят срещу него. Като ги видя, затече се от входа на шатрата (си) да ги посрещне и се поклони доземи, 3 и рече: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб; 4 ще донесат малко вода, ще умият нозете ви; и ще си починете под това дърво, 5 аз пък ще донеса хляб, и вие ще подкрепите сърцата си; след това вървете (по пътя си); защото затова именно минахте край вашия раб. Те рекоха: стори, както казваш. 6 И затече се Авраам в шатрата при Сарра и (и) рече: замеси по-скоро три сати от най-доброто брашно и направи пресни пити. 7 А Авраам се затече при стадото, взе едно младо и добро теле, и го даде на слугата, и той побърза да го сготви. 8 И взе масло и мляко и сготвеното теле, и ги сложи пред тях; а сам стоеше при тях под дървото. И те ядоха. 9 Тогава го попитаха: де е жена ти Сарра? Той отговори: тук, в шатрата. 10 И един от тях рече: Аз пак ще дойда при тебе (догодина) по това време, и жена ти Сарра ще има син. А Сарра слушаше при входа на шатрата, зад него. 11 Авраам и Сарра бяха стари и в преклонна възраст, и на Сарра беше престанало обикновеното у жените. 12 Сарра се засмя в себе си и рече: аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар. 13 И рече Господ на Авраама: защо Сарра се засмя (в себе си) и каза: нима наистина мога да родя, когато съм остаряла? 14 Има ли нещо мъчно за Господа? В уреченото време догодина Аз ще бъда у тебе, и Сарра (ще има) син. 15 Но Сарра не се призна, а рече: не съм се смяла. Защото тя се бе уплашила. Той обаче (и) рече: не, ти се засмя. 16 И станаха ония мъже и тръгнаха оттам към Содом (и Гомора); а Авраам отиде с тях да ги изпроводи. 17 И рече Господ: ще скрия ли от Авраама (Моя раб), каквото искам да направя? 18 От Авраама именно ще произлезе народ велик и силен, и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята, 19 защото Аз го избрах, за да заповядва на синовете си и на своя дом след себе си, да ходят по пътя Господен и да вършат правда и съд; и Господ ще изпълни над Авраама (всичко), що бе казал за него. 20 И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък; 21 ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная. 22 И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа. 23 Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)? 24 В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него? 25 не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно? 26 Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място. 27 Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел: 28 може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет. 29 Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте. 30 И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет. 31 Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте. 32 Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте. 33 И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Бог обещава на Авраам син

1 След това ГОСПОД се яви на Авраам при дъбравата на Мамврий, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня. 2 Като повдигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, завтече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята и каза: 3 Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си. 4 Нека донесат малко вода и си умийте краката, и си починете под дървото. 5 И аз ще донеса малко хляб да се подкрепите, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата Си. А те казаха: Направи, както си казал. 6 Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и каза: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити. 7 А Авраам се затича при стадото, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви. 8 После взе масло, мляко и сготвеното теле и ги сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха. 9 Тогава те му казаха: Къде е жена ти Сара? А той отвърна: Ето, в шатрата е. 10 И ГОСПОД каза: Догодина по това време Аз ще се върна при теб и жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него. 11 А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените. 12 И така, Сара се засмя в себе си, като казваше: Като съм остаряла, ще има ли за мен удовлетворение*, като и господарят ми е стар? 13 А ГОСПОД каза на Авраам: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя? 14 Има ли нещо невъзможно за ГОСПОДА? На определеното време ще се върна при тебе, догодина по това време, и Сара ще има син. 15 Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, като каза: Не съм се смяла. А Той каза: Не е така; ти се засмя.

Гибелта на Содом и Гомор

16 Като станаха оттам, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати. 17 И ГОСПОД каза: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя, 18 тъй като Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята? 19 Защото съм го избрал*, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят ГОСПОДНИЯ път, като вършат правда и правосъдие, за да направи ГОСПОД да стане с Авраам онова, което е говорил за него. 20 И ГОСПОД каза: Понеже викът на злото от Содом и Гомор е силен и понеже грехът им е много тежък, 21 ще сляза сега и ще видя дали са направили напълно според вика, който стигна до Мен; и ако не, ще узная. 22 Тогава мъжете, като се обърнаха оттам, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред ГОСПОДА. 23 И Авраам се приближи и попита: Ще погубиш ли праведния заедно с нечестивия? 24 Може да има петдесет праведници в града; ще погубиш ли мястото, няма ли да го пощадиш заради петдесетте праведници, които са в него? 25 Ти не би направил такова нещо, да убиеш праведния заедно с нечестивия, така че праведният да бъде като нечестивия! Ти не би направил това! Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда? 26 ГОСПОД каза: Ако намеря в Содом петдесет праведници, вътре в града, ще пощадя цялото място заради тях. 27 А Авраам отговори: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа; 28 може би на петдесетте праведници да не достигат пет; ще погубиш ли целия град поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя, ако намеря там четиридесет и пет. 29 А Авраам пак Му каза: Може да се намерят там четиридесет. Той отвърна: Заради четиридесетте няма да сторя това. 30 А Авраам каза: Да не се разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той отвърна: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет. 31 А Авраам каза: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града. 32 Тогава Авраам продължи: Да не се разгневи Господ и аз ще кажа пак, само този път: Може да се намерят там десет. И Той каза: Заради десетте няма да го погубя. 33 След като престана да говори с Авраам, ГОСПОД си отиде; а Авраам се върна на мястото си.