Hiob 16 | Верен

1 Тогава Йов отговори и каза:

2 Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!

3 Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?

4 Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.

5 Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.

6 Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?

7 Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.

8 Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.

9 Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.

10 Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.

11 Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.

12 Бях в покой – Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.

13 Стрелците Му ме обикалят – пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.

14 Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.

15 Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.

16 Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,

17 макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.

18 О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!

19 Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен – във висините.

20 Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,

21 за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син – пред ближния му.

22 Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.