1.Samuel 5 | Верен

1 А филистимците взеха Божия ковчег и го занесоха от Евен-Езер в Азот. 2 И филистимците взеха Божия ковчег и го занесоха в дома на Дагон, и го поставиха до Дагон. 3 И когато азотяните станаха рано на следващата сутрин, ето, Дагон беше паднал по лице на земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег. И те взеха Дагон и го поставиха отново на мястото му. 4 И когато станаха рано на следващата сутрин, ето, Дагон пак беше паднал по лице на земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег. Главата на Дагон и двете длани на ръцете му бяха отсечени върху прага; само трупът на Дагон беше останал от него. 5 Затова и жреците на Дагон, и всички, които влизат в дома на Дагон, не стъпват на прага на Дагон в Азот и до днес. 6 Но ръката на ГОСПОДА натежа над азотяните, и Той ги съсипа, и ги порази с хемороиди – и Азот, и областта му. 7 И когато мъжете от Азот видяха, че стана така, казаха: Ковчегът на Израилевия Бог не бива да остава при нас, защото ръката Му тежи върху нас и върху нашия бог Дагон. 8 Затова те изпратиха и събраха при себе си всичките филистимски първенци, и казаха: Какво да направим с ковчега на Израилевия Бог? А те отговориха: Нека ковчегът на Израилевия Бог се отнесе в Гет. И те отнесоха ковчега на Израилевия Бог. 9 И когато го пренесоха, ръката на ГОСПОДА беше срещу града и го порази с много голям ужас. И Той порази хората на града от малък до голям, така че им избиха хемороиди. 10 И те изпратиха Божия ковчег в Акарон. И когато Божият ковчег дойде в Акарон, акаронците извикаха и казаха: Донесоха ковчега на Израилевия Бог при мен, за да убие и мен, и народа ми! 11 Тогава те изпратиха да съберат всичките филистимски първенци и казаха: Изпратете ковчега на Израилевия Бог да се върне на мястото си, за да не убие мен и народа ми! Защото имаше смъртен ужас по целия град; Божията ръка беше много тежка там. 12 И хората, които не умряха, бяха поразени с хемороиди и викът на града се издигна до небето.

Segond 21

L'arche de l'alliance chez les Philistins

1 Les Philistins prirent l'arche de Dieu et la transportèrent d'Eben-Ezer à Asdod. 2 Après s'être emparés de l'arche de Dieu, les Philistins la firent entrer dans le temple de Dagon* et la placèrent à côté de Dagon. 3 Le lendemain, les Asdodiens se levèrent de bon matin et trouvèrent Dagon étendu le visage contre terre devant l'arche de l'Eternel. Ils prirent Dagon et le remirent à sa place. 4 Le surlendemain, ils se levèrent de bon matin et trouvèrent de nouveau Dagon étendu le visage contre terre devant l'arche de l'Eternel. La tête de Dagon et ses deux mains étaient abattues sur le seuil, et il ne lui restait que le tronc. 5 C'est pourquoi, jusqu'à aujourd'hui, les prêtres de Dagon et tous ceux qui viennent dans le temple de Dagon à Asdod ne marchent pas sur le seuil. 6 La main de l'Eternel pesa plus lourdement encore sur les Asdodiens et il fit des ravages parmi eux. Il les frappa de tumeurs à Asdod et dans le territoire qui en dépend. 7 Quand ils virent cela, les habitants d'Asdod dirent: «L'arche du Dieu d'Israël ne restera pas chez nous, car il fait peser lourdement sa main sur nous et sur Dagon, notre dieu.» 8 Ils firent venir tous les princes des Philistins, les rassemblèrent chez eux et demandèrent: «Que pouvons-nous faire de l'arche du Dieu d'Israël?» Les princes répondirent: «Qu'on la transporte à Gath.» Et l'on transporta là-bas l'arche du Dieu d'Israël. 9 Mais une fois qu'on l'y eut transportée, la main de l'Eternel fut contre la ville et il y eut une très grande terreur. Il frappa les habitants de la ville, depuis le petit jusqu'au grand, et ils eurent une éruption de tumeurs. 10 Alors ils envoyèrent l'arche de Dieu à Ekron. Lorsque l'arche de Dieu entra dans Ekron, les Ekroniens poussèrent des cris en disant: «On a transporté l'arche du Dieu d'Israël chez nous pour nous faire mourir, nous et notre peuple!» 11 Ils firent venir tous les princes des Philistins, les rassemblèrent et dirent: «Renvoyez l'arche du Dieu d'Israël! Qu'elle retourne chez elle et qu'elle ne nous fasse pas mourir, nous et notre peuple.» En effet, dans toute la ville régnait une terreur mortelle; la main de Dieu y pesait très lourdement. 12 Ceux qui ne mouraient pas étaient frappés de tumeurs et les cris de la ville montaient jusqu'au ciel.

1.Samuel 5 | Верен Segond 21

L'arche de l'alliance chez les Philistins