1.Samuel 18 | Верен

1 А когато той свърши да говори със Саул, душата на Йонатан се свърза с душата на Давид и Йонатан го обикна като собствената си душа. 2 И Саул го взе в онзи ден и не му позволи да се върне в бащиния си дом. 3 И Йонатан и Давид направиха завет, защото Йонатан го обичаше като собствената си душаст. 1;. 4 И Йонатан съблече мантията си, която беше на него, и я даде на Давид и ризницата си, и меча си, и лъка си, и пояса си. 5 И Давид излизаше навсякъде, където го изпращаше Саул, и успяваше; и Саул го постави над военните мъже. И той беше добър в очите на целия народ и в очите на служителите на Саул. 6 И когато се прибираха, когато Давид се връщаше, след като беше убил филистимеца, жените от всичките градове на Израил излизаха да посрещнат цар Саул с песни и танци, с тимпанчета, с ликуване и със струнни инструменти. 7 И жените, които свиреха, пееха и казваха: Саул уби хилядите си и Давид – десетките си хиляди. 8 Тогава Саул се разгневи много и тази дума му се видя много лоша, и той каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мен отдадоха хиляди! Сега какво още му липсва освен царството? 9 И от този ден нататък Саул гледаше на Давид с лошо око. 10 А на следващия ден зъл дух от Бога дойде върху Саул и той беснееше сред къщата, а Давид свиреше с ръката си както всеки ден; и копието беше в ръката на Саул. 11 И Саул хвърли копието и си каза: Ще закова Давид за стената! Но Давид на два пъти се отклони от него. 12 И Саул се страхуваше от Давид, понеже ГОСПОД беше с него, а от Саул се беше оттеглил. 13 Затова Саул го отстрани от себе си и си го назначи за хилядник; и той излизаше и влизаше пред народа. 14 А Давид имаше успехили: постъпваше благоразумност. 5; във всичките си пътища и ГОСПОД беше с негост. 12;. 15 И когато Саул видя, че Давид имаше голям успех, той се страхуваше от него. 16 И целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже той излизаше и влизаше пред тях. 17 Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена – само ми бъди храбър мъж и се бий в ГОСПОДНИТЕ битки. Но Саул си мислеше: Нека да не бъде моята ръка против него, а нека ръката на филистимците да бъде против него. 18 А Давид каза на Саул: Кой съм аз и какъв е животът ми или бащиният ми род в Израил, че да бъда царски зет? 19 Но на времето, когато дъщерята на Саул Мерава трябваше да бъде дадена на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена. 20 А дъщерята на Саул Михала обичаше Давид. И казаха на Саул и това нещо му хареса. 21 И Саул си каза: Ще му я дам, за да му стане примка и ръката на филистимците да бъде против него. Затова Саул каза на Давид: Днес ще ми станеш зет повторно. 22 И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и кажете: Ето, царят има благоволение в теб и всичките му слуги те обичат, затова стани сега зет на царя. 23 И слугите на Саул говориха тези думи в ушите на Давид. Но Давид каза: Просто нещо ли ви се вижда да стане човек царски зет? Аз съм човек сиромах и нищожен. 24 И слугите на Саул му съобщиха и казаха: Така говори Давид. 25 Тогава Саул каза: Така да кажете на Давид: Царят не желае никаква зестра освен сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските врагове. А Саул замисляше да направи така, че Давид да падне от ръката на филистимците. 26 А когато слугите му съобщиха на Давид тези думи, на Давид му хареса да стане зет на царя. И дните още не се бяха изпълнили, 27 когато Давид стана и отиде, той и мъжете му, и уби двеста мъже от филистимците. И Давид донесе краекожията им и ги даде в пълен брой на царя, за да стане зет на царя. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена. 28 Така Саул видя и разбра, че ГОСПОД беше с Давид; а дъщерята на Саул Михала го обичаше. 29 И Саул още повече се страхуваше от Давид. Така Саул стана враг на Давид завинаги. 30 И князете на филистимците излизаха на бой; и колкото пъти излизаха, Давид имаше по-голям успех от всичките слуги на Саул и името му беше на голяма почит.

Segond 21

1 Alors que David finissait de parler à Saül, Jonathan s'attacha à lui. Jonathan aima David comme lui-même. 2 Ce jour-là, Saül garda David chez lui et ne le laissa pas retourner chez son père. 3 Jonathan fit alliance avec David, parce qu'il l'aimait comme lui-même. 4 Il retira le manteau qu'il portait pour le donner à David et il lui donna ses vêtements, y compris son épée, son arc et sa ceinture.

Jalousie et hostilité de Saül envers David

5 David partait en campagne et il réussissait partout où l'envoyait Saül. Celui-ci le mit à la tête des hommes de guerre, et il plaisait à tout le peuple, même aux serviteurs de Saül. 6 Alors qu'ils revenaient de guerre, après que David eut tué le Philistin, les femmes sortirent de toutes les villes d'Israël à la rencontre du roi Saül. Elles chantaient et dansaient au son des tambourins et des triangles, et elles poussaient des cris de joie. 7 Les femmes qui chantaient se répondaient les unes aux autres en disant: «Saül a frappé ses 1000, et David ses 10'000.» 8 Saül fut très irrité, il prit très mal la situation. Il dit: «On en donne 10'000 à David, et c'est à moi que l'on donne les 1000! Il ne lui manque plus que la royauté!» 9 Saül regarda David avec malveillance à partir de ce jour et par la suite. 10 Le lendemain, le mauvais esprit envoyé par Dieu vint sur Saül, qui eut des accès de délire au milieu de sa maison. David jouait comme les autres jours et Saül avait sa lance à la main. 11 Saül leva sa lance en se disant: «Je vais clouer David contre la paroi.» Mais David l'évita par deux fois. 12 Saül éprouvait de la peur vis-à-vis de David, parce que l'Eternel était avec David alors qu'il s'était retiré de lui. 13 Il l'éloigna de lui et l'établit chef de mille hommes. David partait en campagne et en revenait à la tête du peuple. 14 Il réussissait dans toutes ses entreprises et l'Eternel était avec lui. 15 Voyant qu'il réussissait toujours, Saül avait peur de lui. 16 En revanche, tout Israël et tout Juda aimaient David, parce qu'il partait en campagne et en revenait à leur tête. 17 Saül dit à David: «Je vais te donner en mariage ma fille aînée Mérab. Seulement, sers-moi comme un vaillant homme et mène les guerres de l'Eternel.» Il se disait: «Je ne veux pas porter la main contre lui. Que ce soient les Philistins qui le fassent!» 18 David répondit à Saül: «Qui suis-je, qu'est-ce que ma vie et qu'est-ce que le clan de mon père en Israël, pour que je devienne le gendre du roi?» 19 Lorsque le moment où Mérab, la fille de Saül, devait être donnée en mariage à David arriva, elle fut donnée à Adriel, de Mehola. 20 Mical, la fille de Saül, tomba amoureuse de David. On en informa Saül et cela lui plut. 21 Il se disait: «Je la lui donnerai en mariage. Ainsi, elle représentera un piège pour lui et il tombera sous les coups des Philistins.» Saül dit une nouvelle fois à David: «Aujourd'hui tu vas devenir mon gendre.» 22 Saül donna l'ordre suivant à ses serviteurs: «Parlez en secret à David et dites-lui: ‘Le roi a de l'affection pour toi et tous ses serviteurs t'aiment. Deviens maintenant son gendre!’» 23 Les serviteurs de Saül répétèrent ces paroles à David et il répondit: «Croyez-vous qu'il soit facile de devenir le gendre du roi? Je ne suis qu'un homme pauvre, sans importance.» 24 Les serviteurs de Saül lui rapportèrent ce qu'avait répondu David. 25 Saül dit: «Voici comment vous parlerez à David: ‘Le roi ne réclame aucune dot. Toutefois, il désire 100 prépuces de Philistins pour être vengé de ses ennemis.’» Saül avait le projet de faire tomber David entre les mains des Philistins. 26 Les serviteurs de Saül rapportèrent ces paroles à David, et ce dernier accepta les conditions qui lui étaient posées pour devenir le gendre du roi. Avant le délai fixé, 27 David se leva, partit avec ses hommes et tua 200 Philistins. Il rapporta leurs prépuces et les livra tous au roi afin de devenir son gendre. Alors Saül lui donna sa fille Mical pour femme. 28 Saül vit et comprit que l'Eternel était avec David. Quant à sa fille Mical, elle aimait David. 29 Saül eut de plus en plus peur de David et il fut toute sa vie son ennemi. 30 Chaque fois que les princes des Philistins partaient au combat, David avait plus de succès que tous les serviteurs de Saül, et son nom devint très célèbre.

1.Samuel 18 | Верен Segond 21

Jalousie et hostilité de Saül envers David