Psalm 142 | Верен

1 Маскил на Давид. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към ГОСПОДА, с гласа си отправям молба към ГОСПОДА. 2 Изливам молението си пред Него, заявявам скръбта си пред Него. 3 Когато духът ми отпадаше в мен, Ти знаеше пътеката ми. Примка скриха за мен по пътя, по който ходех. 4 Погледни надясно, и ето, няма никой, който да ме познава, няма убежище за мен, никой не пита за живота ми. 5 Към Теб, ГОСПОДИ, извиках, казах: Ти си моето прибежище, моят дял в земята на живите. 6 Обърни внимание на вика ми, защото съм много унижен; избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мен. 7 Изведи от тъмница душата ми, за да славя Името Ти! Праведните ще се съберат около мен, когато ми сториш благодеяние.

Segond 21

Prière dans la détresse

1 Cantique de David, lorsqu'il se trouvait dans la grotte. Prière. 2 A pleine voix je crie à l'Eternel, à pleine voix j'implore l'Eternel. 3 Je lui expose ma plainte, je lui raconte ma détresse. 4 Quand mon esprit est abattu en moi, toi, tu connais mon sentier. Sur la route où je marche, on m'a tendu un piège. 5 Regarde à droite et constate-le: personne ne me reconnaît, je ne sais plus où trouver refuge, personne ne s'inquiète pour ma vie. 6 Eternel, c'est à toi que je crie. Je dis: «Tu es mon abri, ma part au pays des vivants.» 7 Sois attentif à mes cris, car je suis bien faible! Délivre-moi de ceux qui me poursuivent, car ils sont plus forts que moi! 8 Fais-moi sortir de ma prison afin que je célèbre ton nom! Les justes viendront m'entourer quand tu m'auras fait du bien.

Psalm 142 | Верен Segond 21

Prière dans la détresse