Markus 5 | Верен

1 И преминаха отвъд езерото, в гадаринската страна. 2 А като слезе от лодката, веднага Го срещна един човек с нечист дух, който излезе от гробищата. 3 Той имаше обиталище в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига, 4 защото много пъти го бяха връзвали с окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти. 5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по баирите, той викаше и се посичаше с камъни. 6 Но когато видя Иисус отдалеч, бързо отиде при Него и Му се поклони. 7 И изкрещя със силен глас и каза: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи! 8 Защото му казваше: Излез от човека, ти, нечисти душе. 9 И Иисус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името. Защото сме мнозина. 10 И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната. 11 А там на бърдото пасеше голямо стадо свине. 12 И демоните Му се помолиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях. 13 Иисус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете. Тогава стадото – на брой около две хиляди – се спусна по стръмнината в езерото и всички се издавиха в езерото. 14 А онези, които ги пасяха, побягнаха и известиха за това в града и по околността. И жителите дойдоха да видят какво е станало. 15 И като дойдоха при Иисус, видяха обладания от демоните, в когото беше легионът, да седи облечен и разумен; и се уплашиха. 16 И онези, които бяха видели всичко, им разказаха за станалото с обладания от демоните и за свинете. 17 А те започнаха да Му се молят да си отиде от техните земи. 18 А като влизаше в лодката, този, който беше преди това обладан от демони, Му се молеше да бъде заедно с Него. 19 Той обаче не му разреши, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какви неща ти стори Господ и как се смили над теб. 20 И човекът тръгна и започна да разгласява в Декапол какви неща му стори Иисус. И всички се чудеха. 21 Когато Иисус пак премина с лодката на отвъдната страна, при Него се събра голямо множество. И Той беше край езерото. 22 Тогава дойде един от началниците на синагогата на име Яир, който, като Го видя, падна пред краката Му 23 и много Му се молеше, казвайки: Дъщеричката ми е на умиране. Моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее. 24 И Той отиде с него. И едно голямо множество Го следваше и Го притискаха. 25 И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години 26 и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше изразходвала целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше ѝ станало по-зле, 27 като чу какво се говореше за Иисус, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му. 28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. 29 И начаса кръвотечението ѝ престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта. 30 А Иисус, който веднага усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, се обърна сред множеството и каза: Кой се допря до дрехите Ми? 31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че множеството Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мен? 32 Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това. 33 А жената, уплашена и разтреперена, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него, и Му каза цялата истина. 34 А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си. 35 Докато Той още говореше, при Него дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя? 36 Но Иисус, като чу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не се бой, само вярвай. 37 И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан. 38 И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и викаха силно. 39 И като влезе, им каза: Защо се вълнувате и плачете толкова? Детето не е умряло, а спи. 40 А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара всички навън, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където лежеше детето. 41 И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми, което значи: Момиче, на теб казвам, стани! 42 И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. И те бяха много смаяни. 43 А Той строго им заповяда никой да не узнае за това; и им заръча да ѝ дадат да яде.

Segond 21

1 Ils arrivèrent sur l'autre rive du lac, dans le pays des Gadaréniens. 2 Dès que Jésus fut hors de la barque, un homme vint à sa rencontre; il sortait des tombeaux et il était animé par un esprit impur. 3 Cet homme habitait dans les tombeaux, et personne ne pouvait plus l'attacher, même avec une chaîne. 4 En effet, souvent on l'avait attaché avec des fers aux pieds et des chaînes, mais il avait cassé les chaînes et brisé les fers, et personne n'avait la force de le maîtriser. 5 Il était sans cesse, nuit et jour, dans les tombeaux et sur les montagnes; il criait et se blessait lui-même avec des pierres. 6 Il vit Jésus de loin, accourut, se prosterna devant lui 7 et s'écria d'une voix forte: «Que me veux-tu, Jésus, Fils du Dieu très-haut? Je t'en supplie au nom de Dieu, ne me tourmente pas.» 8 En effet, Jésus lui disait: «Sors de cet homme, esprit impur!» 9 Il lui demanda: «Quel est ton nom?» «Mon nom est légion, car nous sommes nombreux», répondit-il. 10 Et il le suppliait avec insistance de ne pas les envoyer hors du pays. 11 Il y avait là, vers la montagne, un grand troupeau de porcs en train de chercher à manger. 12 Tous les démons le supplièrent: «Envoie-nous dans ces porcs afin que nous entrions en eux.» 13 Il le leur permit [aussitôt]. Les esprits impurs sortirent de l'homme, entrèrent dans les porcs, et le troupeau se précipita du haut de la falaise dans le lac; il y avait environ 2000 porcs, et ils se noyèrent dans le lac. 14 Les gardiens du troupeau s'enfuirent et allèrent le raconter dans la ville et dans les campagnes. Les gens allèrent voir ce qui était arrivé. 15 Ils vinrent vers Jésus et virent le démoniaque, celui qui avait eu la légion de démons, assis, habillé et dans son bon sens; et ils furent saisis de frayeur. 16 Ceux qui avaient été témoins de la scène leur racontèrent ce qui était arrivé au démoniaque et aux porcs. 17 Alors ils se mirent à supplier Jésus de quitter leur territoire. 18 Comme il montait dans la barque, celui qui avait été démoniaque le suppliait, demandant à l'accompagner. 19 Jésus ne le lui permit pas mais lui dit: «Va dans ta maison, vers les tiens, et raconte-leur tout ce que le Seigneur a fait pour toi, comment il a eu pitié de toi.» 20 Il s'en alla et se mit à proclamer dans la Décapole tout ce que Jésus avait fait pour lui. Et tous étaient dans l'étonnement.

Guérison d'une femme et résurrection d'une fillette

21 Jésus regagna en barque l'autre rive, où une grande foule se rassembla autour de lui. Il était au bord du lac. 22 Alors vint un des chefs de la synagogue, du nom de Jaïrus. Lorsqu'il aperçut Jésus, il se jeta à ses pieds 23 et le supplia avec insistance: «Ma petite fille est sur le point de mourir. Viens, pose les mains sur elle afin qu'elle soit sauvée, et elle vivra.» 24 Jésus s'en alla avec lui. Une grande foule le suivait et le pressait de tous côtés. 25 Or, il y avait une femme atteinte d'hémorragies depuis 12 ans. 26 Elle avait beaucoup souffert entre les mains de nombreux médecins. Elle avait dépensé tout ce qu'elle possédait, mais cela n'avait servi à rien; au contraire, son état avait plutôt empiré. 27 Elle entendit parler de Jésus, vint dans la foule par-derrière et toucha son vêtement, 28 car elle se disait: «Même si je ne touche que ses vêtements, je serai guérie.» 29 A l'instant même, son hémorragie s'arrêta, et elle sentit dans son corps qu'elle était guérie de son mal. 30 Jésus se rendit aussitôt compte qu'une force était sortie de lui; il se retourna au milieu de la foule et dit: «Qui a touché mes vêtements?» 31 Ses disciples lui dirent: «Tu vois la foule qui te presse et tu dis: ‘Qui m'a touché?’» 32 Jésus regardait autour de lui pour voir celle qui avait fait cela. 33 La femme, effrayée et tremblante, sachant ce qui lui était arrivé, vint se jeter à ses pieds et lui dit toute la vérité. 34 Alors il lui dit: «Ma fille, ta foi t'a sauvée. Pars dans la paix et sois guérie de ton mal.» 35 Il parlait encore quand des gens arrivèrent de chez le chef de la synagogue et lui dirent: «Ta fille est morte. Pourquoi déranger encore le maître?» 36 Dès qu'il entendit cette parole, Jésus dit au chef de la synagogue: «N'aie pas peur, crois seulement.» 37 Et il ne laissa personne l'accompagner, sauf Pierre, Jacques et Jean, le frère de Jacques. 38 Ils arrivèrent à la maison du chef de la synagogue où Jésus vit du tumulte, des gens qui pleuraient et poussaient de grands cris. 39 Il entra et leur dit: «Pourquoi faites-vous ce tumulte et pourquoi pleurez-vous? L'enfant n'est pas morte, mais elle dort.» 40 Ils se moquaient de lui. Alors il les fit tous sortir, prit avec lui le père et la mère de l'enfant et ceux qui l'avaient accompagné, et il entra là où l'enfant était [couchée]. 41 Il la prit par la main et lui dit: «Talitha koumi», ce qui signifie: «Jeune fille, lève-toi, je te le dis». 42 Aussitôt la jeune fille se leva et se mit à marcher, car elle avait 12 ans. Ils furent [aussitôt] remplis d'un grand étonnement. 43 Jésus leur adressa de fortes recommandations pour que personne ne le sache et demanda qu'on donne à manger à la jeune fille.

Markus 5 | Верен Segond 21

Guérison d'une femme et résurrection d'une fillette