Johannes 5 | Верен
1След това имаше юдейски празник и Иисус се изкачи в Ерусалим.2А в Ерусалим, близо до Овчата порта, се намира къпалня, наречена на еврейски Витесда, която има пет преддверия.3В тях лежаха множество болни, слепи, куци и парализирани, (които чакаха да се раздвижи водата.4Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и раздвижваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше, от каквато и болест да страдаше.)5И там имаше един човек, болен от тридесет и осем години.6Иисус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече е така, му каза: Искаш ли да оздравееш?7Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, а докато аз отида, друг слиза преди мен.8Иисус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи.9И начаса човекът оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота.10Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е; не ти е позволено да носиш постелката си.11Но той им каза: Онзи, който ме изцели, Той ми каза: Вдигни постелката си и ходи.12Попитаха го: Кой е Човекът, който ти каза: Вдигни постелката си и ходи?13А изцеленият не знаеше кой е; защото Иисус се беше оттеглил заради множеството, което беше на онова място.14По-късно Иисус го намери в храма и му каза: Ето, ти оздравя; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо.15Човекът отиде и каза на юдеите, че Иисус е, който го изцели.16Затова юдеите гонеха Иисус (и търсеха случай да Го убият), защото вършеше тези неща в събота.17А Иисус им отговори: Моят Отец работи досега, и Аз работя.18Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само отменяше съботата, а и наричаше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога.19Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; защото това, което Той върши, същото върши и Синът*.20Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което Сам върши; и ще Му показва по-големи дела и от тези, за да се чудите вие.21Защото, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тези, които иска.22Защото Отец не съди никого, а е предал целия съд на Сина*,23за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, който Го е пратил.24Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот.25Истина, истина ви казвам: идва часът, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят.26Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;27и Му е дал власт да извършва съд, защото е Човешкият Син*.28Не се чудете на това; защото иде часът, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му29и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот; а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.30Аз не мога да върша нищо от Себе Си*; както чувам, така и съдя; и съдът Ми е справедлив, защото не търся Своята воля, а волята на Отца, който Ме е пратил.31Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно.32Друг е, който свидетелства за Мен*; и Аз зная, че свидетелството, което Той дава за Мен, е истинно.33Вие пратихте до Йоан и той засвидетелства за истината.34Но Аз не приемам свидетелство от човекст. 41;; а казвам това, за да се спасите вие.35Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте за малко време да се радвате в неговата светлина.36Но Аз имам свидетелство по-голямо от това на Йоан*; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мен, че Отец Ме е пратил.37И Отец, който Ме е пратил, Той свидетелства за Мен*. Вие нито сте чули гласа Му някога, нито образа Му сте видели.38И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате на Този, когото Той е пратил.39Вие изследвате Писанията, защото мислите, че в тях имате вечен живот; и те са, които свидетелстват за Мен*,40а не искате да дойдете при Мен, за да имате живот.41От хора слава не приемам*;42но ви зная, че вие нямате в себе си Божията любов.43Аз дойдох в Името на Своя Отец и не Ме приемате; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете.44Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог?45Не мислете, че Аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява – Мойсей, на когото вие се надявате.46Защото, ако вярвахте на Мойсей, щяхте да повярвате и на Мен; понеже той за Мен писа*.47Но ако не вярвате на неговите писания, как ще повярвате на Моите думи?
Segond 21
Guérison à la piscine de Béthesda
1Après cela, il y eut une fête juive et Jésus monta à Jérusalem.2Or à Jérusalem, près de la porte des brebis, il y a une piscine qui s'appelle en hébreu Béthesda et qui a cinq portiques.3Sous ces portiques un grand nombre de malades étaient couchés: des aveugles, des boiteux, des paralysés; [ils attendaient le mouvement de l'eau,]4[car un ange descendait de temps en temps dans la piscine et agitait l'eau; et le premier qui descendait dans l'eau après qu'elle avait été agitée était guéri, quelle que soit sa maladie.]5Là se trouvait un homme infirme depuis 38 ans.6Jésus le vit couché et, sachant qu'il était malade depuis longtemps, il lui dit: «Veux-tu être guéri?»7L'infirme lui répondit: «Seigneur, je n'ai personne pour me plonger dans la piscine quand l'eau est agitée, et pendant que j'y vais, un autre descend avant moi.»8«Lève-toi, lui dit Jésus, prends ton brancard et marche.»9Aussitôt cet homme fut guéri; il prit son brancard et se mit à marcher.10C'était un jour de sabbat. Les Juifs dirent donc à celui qui avait été guéri: «C'est le sabbat; il ne t'est pas permis de porter ton brancard.»11Il leur répondit: «Celui qui m'a guéri m'a dit: ‘Prends ton brancard et marche.’»12Ils lui demandèrent: «Qui est l'homme qui t'a dit: ‘Prends [ton brancard] et marche’?»13Mais celui qui avait été guéri ne savait pas qui c'était, car Jésus avait disparu dans la foule qui était à cet endroit.14Quelque temps plus tard, Jésus le retrouva dans le temple et lui dit: «Te voilà guéri. Ne pèche plus, de peur qu'il ne t'arrive quelque chose de pire.»15Cet homme s'en alla annoncer aux Juifs que c'était Jésus qui l'avait guéri.16C'est pourquoi les Juifs poursuivaient Jésus [et cherchaient à le faire mourir], parce qu'il avait fait cela le jour du sabbat.17Cependant, Jésus leur répondit: «Mon Père est à l'œuvre jusqu'à présent; moi aussi, je suis à l'œuvre.»18Voilà pourquoi les Juifs cherchaient encore plus à le faire mourir: parce que non seulement il violait le sabbat, mais il appelait aussi Dieu son propre Père, se faisant lui-même égal à Dieu.19Jésus reprit donc la parole et leur dit: «En vérité, en vérité, je vous le dis, le Fils ne peut rien faire de lui-même, sinon ce qu'il voit le Père accomplir. Tout ce que le Père fait, le Fils aussi le fait pareillement.20En effet, le Père aime le Fils et lui montre tout ce que lui-même fait, et il lui montrera des œuvres plus grandes que celles-ci, afin que vous soyez dans l'étonnement.21En effet, tout comme le Père ressuscite les morts et donne la vie, le Fils aussi donne la vie à qui il veut.22Le Père ne juge personne, mais il a remis tout jugement au Fils23afin que tous honorent le Fils comme ils honorent le Père. Celui qui n'honore pas le Fils n'honore pas le Père qui l'a envoyé.24En vérité, en vérité, je vous le dis, celui qui écoute ma parole et qui croit à celui qui m'a envoyé a la vie éternelle; il ne vient pas en jugement, mais il est passé de la mort à la vie.25En vérité, en vérité, je vous le dis, l'heure vient, et elle est déjà là, où les morts entendront la voix du Fils de Dieu, et ceux qui l'auront entendue vivront.26En effet, tout comme le Père a la vie en lui-même, ainsi il a donné au Fils d'avoir la vie en lui-même.27Et il lui a donné [aussi] le pouvoir de juger, parce qu'il est le Fils de l'homme.28Ne vous en étonnez pas, car l'heure vient où tous ceux qui sont dans les tombeaux entendront sa voix et29en sortiront: ceux qui auront fait le bien ressusciteront pour la vie, mais ceux qui auront fait le mal ressusciteront pour le jugement.30Je ne peux rien faire de moi-même: je juge d'après ce que j'entends, et mon jugement est juste parce que je ne cherche pas à faire ma volonté, mais celle du Père qui m'a envoyé.31»Si je me rends témoignage à moi-même, mon témoignage n'est pas valable.32C'est un autre qui témoigne en ma faveur, et je sais que le témoignage qu'il me rend est vrai.33Vous avez envoyé une délégation vers Jean, et il a rendu témoignage à la vérité.34Pour ma part, ce n'est pas d'un homme que je reçois le témoignage, mais je dis cela afin que vous soyez sauvés.35Jean était la lampe qui brûle et qui brille, et vous avez voulu vous réjouir une heure à sa lumière.36Pour ma part, j'ai un témoignage plus grand que celui de Jean: ce sont les œuvres que le Père m'a donné d'accomplir. Ces œuvres mêmes que je fais témoignent à mon sujet que c'est le Père qui m'a envoyé,37et le Père qui m'a envoyé a rendu lui-même témoignage à mon sujet. Vous n'avez jamais entendu sa voix, vous n'avez pas vu son visage38et sa parole n'habite pas en vous, puisque vous ne croyez pas en celui qu'il a envoyé.39Vous étudiez les Ecritures parce que vous pensez avoir par elles la vie éternelle. Ce sont elles qui rendent témoignage à mon sujet,40et vous ne voulez pas venir à moi pour avoir la vie!41»Je ne reçois pas ma gloire des hommes.42Mais je vous connais: vous n'avez pas l'amour de Dieu en vous.43Je suis venu au nom de mon Père et vous ne me recevez pas; si un autre vient en son propre nom, vous le recevrez.44Comment pouvez-vous croire, vous qui recevez votre gloire les uns des autres et qui ne recherchez pas la gloire qui vient de Dieu seul?45Ne pensez pas que c'est moi qui vous accuserai devant le Père; celui qui vous accuse, c'est Moïse, celui en qui vous avez mis votre espérance.46En effet, si vous croyiez Moïse, vous me croiriez aussi, puisqu'il a écrit à mon sujet.47Mais si vous ne croyez pas à ses écrits, comment croirez-vous à mes paroles?»
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.