Josua 2 | Верен

1 И Иисус, синът на Навий, изпрати от Ситим двама мъже да огледат тайно земята и им каза: Идете, разгледайте земята и особено Ерихон. И те отидоха и дойдоха в къщата на една блудница на име Раав, и пренощуваха там. 2 Но това се съобщи на ерихонския цар, като му се каза: Ето, тази нощ дойдоха тук мъже от израилевите синове, за да разучат земята. 3 И ерихонският цар изпрати до Раав да кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при теб и които влязоха в къщата ти, защото са дошли да разучат цялата земя. 4 А жената взе двамата мъже и ги скри, и каза: Наистина мъжете дойдоха при мен, но аз не знаех откъде бяха. 5 И когато щяха да затворят портата, на мръкване, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха мъжете. Гонете ги бързо, защото ще ги настигнете. 6 А тя ги беше качила на покрива и ги беше скрила в ленените пръчки, които си беше наредила на покрива. 7 И мъжете ги гониха по пътя към Йордан до бродовете; и веднага щом преследвачите излязоха, затвориха портата. 8 А преди те да си легнат, тя се качи при тях на покрива 9 и каза на мъжете: Зная, че ГОСПОД ви е дал земята, и че ужасът от вас ни нападна, и че всичките жители на земята са паднали духом заради вас*. 10 Защото чухме как ГОСПОД е пресушил водите на Червеното море пред вас, когато сте излизали от Египет, и какво сте направили на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан, на Сихон и на Ог, над които изпълнихте проклятието. 11 И като чухме това, сърцата ни се стопиха, и в никого не остана вече смелост заради вас*; защото ГОСПОД, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу. 12 И сега, моля ви се, закълнете ми се в ГОСПОДА, защото ви оказах милост, че и вие ще окажете милост на бащиния ми дом; и ми дайте верен знак, 13 че ще оставите живи баща ми, майка ми, братята ми, сестрите ми, и всичко, което имат, и ще избавите живота ни от смърт. 14 Тогава мъжете ѝ отговориха: Нашият живот да е вместо вашия, ако не издадете тази наша работа; и когато ГОСПОД ни даде земята, ние ще ти окажем милост и вярност. 15 Тогава тя ги спусна с въже през прозореца, защото къщата ѝ беше на градската стена и тя живееше на стената. 16 И им каза: Идете в планината, за да не ви срещнат преследвачите, и се крийте там три дни, докато преследвачите се върнат, и след това си идете по пътя. 17 И мъжете ѝ казаха: Ние ще бъдем свободни от тази твоя клетва, с която ни накара да се закълнем, ако не направиш така: 18 ето, когато дойдем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ни спусна, и да събереш при себе си в къщата баща си и майка си, и братята си, и целия си бащин дом. 19 И всеки, който излезе от вратата на къщата ти на улицата, кръвта му ще бъде на главата му, а ние ще бъдем свободни от клетвата ти; но на всеки, който остане с теб в къщата, кръвта му ще бъде на нашата глава, ако се вдигне ръка на него. 20 Но ако издадеш тази наша работа, тогава ще бъдем свободни от клетвата ти, с която ни накара да се закълнем. 21 И тя каза: Да бъде според думите ви. И ги изпрати и те си отидоха, а тя завърза червеното въже на прозореца. 22 И те си отидоха и дойдоха в планината, и останаха там три дни, докато се върнаха преследвачите. А преследвачите ги търсиха по целия път, но не ги намериха. 23 Тогава двамата мъже се върнаха и слязоха от планината, и преминаха, и дойдоха при Иисус, сина на Навий, и му разказаха всичко, което им се беше случило. 24 И казаха на Иисус: Действително ГОСПОД е предал в ръцете ни цялата земя, а и всичките жители на земята са паднали духом заради нас*.

Segond 21

Exploration à Jéricho

1 Josué, fils de Nun, fit partir secrètement de Sittim deux espions en leur disant: «Allez explorer le pays, en particulier Jéricho.» Ils partirent et arrivèrent dans la maison d'une prostituée du nom de Rahab, et ils y couchèrent. 2 On dit au roi de Jéricho: «Des Israélites sont arrivés ici, cette nuit, pour explorer le pays.» 3 Le roi de Jéricho envoya dire à Rahab: «Fais sortir les hommes qui sont venus chez toi, qui sont entrés dans ta maison. En effet, c'est pour explorer tout le pays qu'ils sont venus.» 4 La femme prit les deux hommes et les cacha. Puis elle dit: «Il est vrai que ces hommes sont arrivés chez moi, mais je ne savais pas d'où ils étaient 5 et, au moment où l'on allait fermer la porte, à la tombée de la nuit, ils sont sortis. J'ignore où ils sont allés. Dépêchez-vous de les poursuivre et vous les rattraperez.» 6 Elle avait fait monter les espions sur le toit et les avait cachés sous des tiges de lin qu'elle y avait arrangées. 7 Ces hommes les poursuivirent par le chemin qui mène au gué du Jourdain et l'on ferma la porte après leur départ. 8 Avant que les espions se couchent, Rahab monta vers eux sur le toit 9 et leur dit: «Je le sais, l'Eternel vous a donné ce pays. La terreur que vous inspirez s'est emparée de nous et tous les habitants du pays tremblent devant vous. 10 En effet, nous avons appris comment, à votre sortie d'Egypte, l'Eternel a asséché devant vous l'eau de la mer des Roseaux et comment vous avez traité les deux rois des Amoréens de l'autre côté du Jourdain, Sihon et Og, que vous avez exterminés. 11 En l'apprenant, nous avons perdu courage et notre esprit est abattu devant vous, car c'est l'Eternel, votre Dieu, qui est Dieu en haut dans le ciel et en bas sur la terre. 12 Et maintenant, je vous en prie, jurez-moi par l'Eternel que vous aurez pour ma famille la même bonté que moi pour vous. Donnez-moi l'assurance que 13 vous laisserez vivre mon père, ma mère, mes frères, mes sœurs et tous les leurs et que vous nous sauverez de la mort.» 14 Ces hommes lui répondirent: «Nous le jurons sur notre propre vie si vous ne divulguez pas ce qui nous concerne. Et quand l'Eternel nous donnera le pays, nous agirons envers toi avec bonté et fidélité.» 15 Elle les fit descendre avec une corde par la fenêtre, car la maison qu'elle habitait était sur la muraille de la ville. 16 Elle leur dit: «Allez du côté de la montagne, sinon vos poursuivants risqueraient de vous rencontrer. Cachez-vous là pendant trois jours, jusqu'à ce qu'ils soient rentrés. Après cela, vous poursuivrez votre chemin.» 17 Ces hommes lui dirent: «Voici de quelle manière nous nous acquitterons du serment que tu nous as fait faire. 18 A notre entrée dans le pays, attache ce cordon de fil rouge à la fenêtre par laquelle tu nous fais descendre et rassemble avec toi dans la maison ton père, ta mère, tes frères et toute ta famille. 19 Si l'un d'eux passe la porte de ta maison pour aller dehors, son sang retombera sur sa tête et nous en serons innocents. En revanche, si l'on porte la main contre l'un de ceux qui seront avec toi dans la maison, quel qu'il soit, son sang retombera sur notre tête. 20 Si par ailleurs tu divulgues ce qui nous concerne, nous serons quittes du serment que tu nous as fait faire.» 21 Elle répondit: «Qu'il en soit comme vous l'avez dit.» Elle prit ainsi congé d'eux et ils s'en allèrent. Puis elle attacha le cordon rouge à la fenêtre. 22 Ils partirent et arrivèrent à la montagne, où ils restèrent trois jours, jusqu'à ce que ceux qui les poursuivaient soient rentrés. Ceux qui les poursuivaient les cherchèrent dans toute la région, mais sans les trouver. 23 Les deux hommes redescendirent de la montagne et passèrent le Jourdain. Ils vinrent vers Josué, fils de Nun, et lui racontèrent tout ce qui leur était arrivé. 24 Ils lui dirent: «C'est certain, l'Eternel a livré tout le pays entre nos mains, et même tous les habitants du pays tremblent devant nous.»

Josua 2 | Верен Segond 21

Exploration à Jéricho