Apostelgeschichte 12 | Верен

1 Около това време цар Ирод сложи ръце на някои от църквата, за да ги притесни. 2 И уби с меч Яков, брата на Йоан. 3 И като видя, че това се хареса на юдеите, той освен това хвана и Петър. Това беше през дните на безквасните хлябове. 4 И като го задържа, го хвърли в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, с намерение след Пасхата да го изведе пред народа. 5 И така, те пазеха Петър в тъмницата, а църквата беше в постоянна молитва към Бога за него. 6 И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги; и стражари пред вратата пазеха тъмницата. 7 И ето, Господен ангел застана до него и светлина осия килията; и като побутна Петър отстрани, го събуди и му каза: Ставай бързо! И веригите паднаха от ръцете му. 8 И ангелът му каза: Опаши се и обуй сандалите си. И той направи така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и ме последвай! 9 И Петър излезе и го следваше, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, а си мислеше, че вижда видение. 10 А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и те излязоха и изминаха една улица, и ангелът веднага се оттегли от него. 11 А когато Петър дойде на себе си, каза: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод и от всички очаквания на юдейския народ. 12 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоан, който се наричаше и Марк*, където мнозина бяха събрани и се молеха. 13 И когато почука на вратичката на портата, една слугиня на име Рода излезе да чуе кой е. 14 И като позна гласа на Петър, от радост не отвори портата, а се затича и извести, че Петър стои пред портата. 15 А те ѝ казаха: Ти си луда. Но тя настояваше, че е така. Тогава те казаха: Това е неговият ангел. 16 А Петър продължаваше да чука; и когато отвориха, го видяха и се смаяха. 17 А той им помаха с ръка да мълчат и им разказа как Господ го е извел от тъмницата. И им каза: Разкажете това на Яков и на братята. И излезе и отиде на друго място. 18 А като се съмна, сред войниците настана немалък смут – какво ли е станало с Петър. 19 А Ирод, като го потърси и не го намери, разследва стражарите и заповяда да ги убият. И слезе от Юдея в Кесария и там живееше. 20 А Ирод беше много разгневен на тирците и сидонците; но те дойдоха единодушно при него и като спечелиха поддръжката на царския камериер Власт, поискаха мир, защото тяхната област се хранеше от царската. 21 И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях. 22 А народът извика: Глас божи, а не човешки! 23 И веднага един Господен ангел го порази, понеже не въздаде слава на Бога; и той беше изяден от червеи и умря. 24 А Божието Слово растеше и се умножаваше. 25 А Варнава и Савел, като свършиха службата си, се върнаха от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоан, който се наричаше и Марк*.

Segond 21

Arrestation et libération de Pierre

1 A cette époque-là, le roi Hérode se mit à maltraiter des membres de l'Eglise, 2 et il fit mourir par l'épée Jacques, le frère de Jean. 3 Quand il vit que cela plaisait aux Juifs, il fit encore arrêter Pierre. – C'était pendant la fête des pains sans levain. – 4 Après l'avoir fait arrêter et jeter en prison, il le mit sous la garde de quatre escouades de quatre soldats chacune; il avait l'intention de le faire comparaître devant le peuple après la Pâque. 5 Pierre était donc gardé dans la prison et l'Eglise adressait d'ardentes prières à Dieu pour lui. 6 La nuit qui précédait le jour où Hérode allait le faire comparaître, Pierre, attaché avec deux chaînes, dormait entre deux soldats; des sentinelles postées devant la porte gardaient la prison. 7 Soudain, un ange du Seigneur survint et une lumière resplendit dans la cellule. L'ange réveilla Pierre en le frappant au côté et lui dit: «Lève-toi vite!» Les chaînes tombèrent de ses mains. 8 Puis l'ange lui dit: «Mets ta ceinture et tes sandales.» C'est ce qu'il fit. L'ange lui dit encore: «Mets ton manteau et suis-moi.» 9 Pierre sortit et le suivit, sans savoir que ce que l'ange faisait était réel: il croyait avoir une vision. 10 Ils passèrent la première garde, puis la seconde, et ils arrivèrent à la porte de fer qui mène à la ville. La porte s'ouvrit d'elle-même devant eux; ils sortirent et s'avancèrent dans une rue. Aussitôt l'ange quitta Pierre. 11 Revenu à lui-même, Pierre dit: «Maintenant, je sais vraiment que le Seigneur a envoyé son ange et qu'il m'a délivré du pouvoir d'Hérode et de tout ce que le peuple juif attendait.» 12 Après avoir réfléchi, il se dirigea vers la maison de Marie, la mère de Jean, surnommé Marc, où beaucoup de personnes étaient réunies et priaient. 13 Il frappa à la porte d'entrée et une servante appelée Rhode s'approcha pour écouter. 14 Elle reconnut la voix de Pierre et, dans sa joie, au lieu d'ouvrir, elle courut annoncer que Pierre se tenait devant la porte. 15 Ils lui dirent: «Tu es folle», mais elle soutenait que c'était bien vrai. Ils dirent alors: «C'est son ange.» 16 Cependant Pierre continuait à frapper. Ils ouvrirent et furent stupéfaits de le voir. 17 De la main, il leur fit signe de se taire et il [leur] raconta comment le Seigneur l'avait tiré de la prison. Il ajouta: «Annoncez-le à Jacques et aux frères et sœurs.» Puis il sortit et s'en alla dans un autre endroit. 18 Quand il fit jour, il y eut une grande agitation parmi les soldats: qu'était donc devenu Pierre? 19 Hérode le fit rechercher, mais on ne le trouva pas. Il interrogea les gardes et donna l'ordre de les faire exécuter. Ensuite il quitta la Judée et descendit à Césarée pour y séjourner. 20 Hérode était en conflit avec les Tyriens et les Sidoniens. Mais ils vinrent le trouver d'un commun accord et, après avoir gagné Blastus, le responsable de sa chambre, ils demandèrent la paix parce que leur région dépendait de celle du roi pour son ravitaillement. 21 Le jour fixé, Hérode, habillé de sa tenue royale, était assis sur son trône et leur adressait publiquement un discours. 22 Le peuple s'écria: «C'est la voix d'un dieu et non d'un être humain!» 23 Un ange du Seigneur le frappa immédiatement parce qu'il n'avait pas donné gloire à Dieu. Il mourut rongé par des vers. 24 Quant à la parole de Dieu, elle se propageait de plus en plus. 25 Une fois leur mission à Jérusalem accomplie, Barnabas et Saul repartirent, emmenant avec eux Jean, surnommé Marc.

Apostelgeschichte 12 | Верен Segond 21

Arrestation et libération de Pierre