1.Könige 21 | Верен
1А след тези събития стана това: езраелецът Навутей имаше лозе в Езраел, до двореца на Ахав, царя на Самария.2И Ахав говори на Навутей и каза: Дай ми лозето си да ми стане зеленчукова градина, понеже е близо до къщата ми. А вместо него ще ти дам по-добро лозе или, ако ти се вижда добре, ще ти дам стойността му в пари.3Но Навутей каза на Ахав: Да не ми даде ГОСПОД да ти дам наследството на бащите си!4И Ахав дойде в къщата си мрачен и огорчен заради думата, която езраелецът Навутей му беше говорил, като каза: Няма да ти дам наследството на бащите си. И легна на леглото си и обърна лицето си, и не яде хляб.5А жена му Езавел дойде при него и му каза: Защо е толкова мрачен духът ти и не ядеш хляб?6А той ѝ каза: Защото говорих с езраелеца Навутей и му казах: Дай ми лозето си за пари или, ако искаш, ще ти дам друго лозе вместо него. Но той каза: Няма да ти дам лозето си.7Тогава жена му Езавел му каза: Ти ли царуваш сега над Израил? Стани, яж хляб и нека е весело сърцето ти. Аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей!8И тя написа писма от името на Ахав и ги запечата с печата му, и изпрати писмата до старейшините и до благородните, които бяха в града му, които живееха с Навутей.9А в писмата писа и каза: Провъзгласете пост и поставете Навутей отпред пред народа.10И поставете пред него двама мъже, лоши хора*, да свидетелстват против него и да кажат: Ти похули Бога и царя. После го изведете навън и го убийте с камъни да умре.11И мъжете от града му, старейшините и благородните, които живееха в града му, направиха както Езавел им беше изпратила заповед, както беше написано в писмата, които им беше изпратила.12Прогласиха пост и поставиха Навутей отпред пред народа.13И влязоха двама мъже, лоши хора, и седнаха пред него; и лошите хора свидетелстваха против него, против Навутей, пред народа и казаха: Навутей похули Бога и царя. И го изведоха извън града и го убиха с камъни и той умря.14И изпратиха до Езавел и казаха: Навутей беше убит с камъни и умря.15И когато Езавел чу, че Навутей е бил убит с камъни и е умрял, Езавел каза на Ахав: Стани, присвои си лозето на езраелеца Навутей, което той отказа да ти даде за пари; защото Навутей вече не е жив, а умря.16И когато Ахав чу, че Навутей е умрял, Ахав стана, за да слезе в лозето на езраелеца Навутей да го присвои.17Тогава ГОСПОДНОТО слово беше към тесвиеца Илия и каза:18Стани, слез да посрещнеш израилевия цар Ахав, който е в Самария; ето, той е в лозето на Навутей, където слезе, за да го присвои.19И му говори и кажи: Така казва ГОСПОД: Уби ли, а също и присвои ли? И му говори и кажи: Така казва ГОСПОД: На мястото, където кучетата лизаха кръвта на Навутей, кучетата ще лижат и твоята кръв, да, твоята!20А Ахав каза на Илия: Намери ли ме, враже мой? А Илия отговори: Намерих те, защото си се продал да вършиш зло пред ГОСПОДА.21Ето, Аз ще докарам зло върху теб и ще измета след теб. Ще изтребя от Ахав всеки от мъжки пол, и роба, и свободния в Израил.22И ще направя дома ти като дома на Еровоам, сина на Нават, и като дома на Вааса, сина на Ахия, заради гнева, с който ме разгневи, и защото въведе Израил в грях.23Също и за Езавел говори ГОСПОД и каза: Кучетата ще изядат Езавел пред стената на Езраел.24Който от Ахав умре в града, ще го изядат кучетата, а който умре на полето, ще го изядат небесните птици.25Наистина нямаше никой като Ахав, който така се продаде да върши зло пред ГОСПОДА, защото жена му Езавел го подбуждаше.26И той постъпваше много гнусно, като следваше идолите, точно както бяха правили аморейците, които ГОСПОД беше изгонил пред израилевите синове.27И когато Ахав чу тези думи, той раздра дрехите си и сложи вретище на тялото си и пости, и лежеше във вретище, и ходеше унило.28Тогава ГОСПОДНОТО слово беше към тесвиеца Илия и каза:29Виждаш ли как Ахав се смири пред Мен? Понеже се смири пред Мен, няма да докарам злото в неговите дни; в дните на сина му ще докарам злото върху дома му.
New International Reader’s Version
Naboth’s vineyard
1Some time later King Ahab wanted a certain vineyard. It belonged to Naboth from Jezreel. The vineyard was in Jezreel. It was close to the palace of Ahab, the king of Samaria.2Ahab said to Naboth, ‘Let me have your vineyard. It’s close to my palace. I want to use it for a vegetable garden. I’ll trade you a better vineyard for it. Or, if you prefer, I’ll pay you what it’s worth.’3But Naboth replied, ‘May the LORD keep me from giving you the land my family handed down to me.’4So Ahab went home. He was angry. He was in a bad mood because of what Naboth from Jezreel had said. He had told Ahab, ‘I won’t give you the land my family handed down to me.’ So Ahab lay on his bed. He was in a very bad mood. He wouldn’t even eat anything.5His wife Jezebel came in. She asked him, ‘Why are you in such a bad mood? Why won’t you eat anything?’6He answered her, ‘Because I spoke to Naboth from Jezreel. I said, “Sell me your vineyard. Or, if you prefer, I’ll give you another vineyard in its place.” But he said, “I won’t sell you my vineyard.” ’7His wife Jezebel said, ‘Is this how the king of Israel acts? Get up! Eat something! Cheer up. I’ll get you the vineyard of Naboth from Jezreel.’8So she wrote some letters in Ahab’s name. She stamped them with his royal seal. Then she sent them to the elders and nobles who lived in the city where Naboth lived.9In those letters she wrote, ‘Announce a day when people are supposed to go without eating. Have Naboth sit in an important place among the people.10But put two worthless and evil men in seats opposite him. Get them to bring charges that he has cursed God and the king. Then take him out of the city. Kill him by throwing stones at him.’11So the elders and nobles who lived in that city did what Jezebel wanted. They did everything she instructed in the letters she had written to them.12They announced a day of fasting. They had Naboth sit in an important place among the people.13Then two worthless and evil men came and sat opposite him. They brought charges against Naboth in front of the people. The two men said, ‘Naboth has cursed God and the king.’ So they took him outside the city. They killed him by throwing stones at him.14Then they sent a message to Jezebel. They said, ‘Naboth is dead. We killed him by throwing stones at him.’15Jezebel heard that Naboth had been killed. As soon as she heard it, she said to Ahab, ‘Get up. Take over the vineyard of Naboth from Jezreel. It’s the one he wouldn’t sell to you. He isn’t alive anymore. He’s dead.’16Ahab heard that Naboth was dead. So Ahab got up and went down to take over Naboth’s vineyard.17Then a message from the LORD came to Elijah, who was from Tishbe. The LORD said,18‘Go down to see Ahab, the king of Israel. He rules in Samaria. You will find him in Naboth’s vineyard. Ahab has gone there to take it over.19Tell him, “The LORD says, ‘Haven’t you murdered a man? Haven’t you taken over his property?’ ” Then tell Ahab, “The LORD says, ‘Dogs licked up Naboth’s blood. In that same place dogs will lick up your blood. Yes, I said your blood!’ ” ’20Ahab said to Elijah, ‘My enemy! You have found me!’ ‘I have found you,’ he answered. ‘That’s because you gave yourself over to do evil things. You did what was evil in the sight of the LORD.21So the LORD says, “I am going to bring horrible trouble on you. I will destroy your children after you. I will destroy every male in Israel who is related to you. It does not matter whether they are slaves or free.22I will make your royal house like the house of Jeroboam, the son of Nebat. I will make it like the house of Baasha, the son of Ahijah. You have made me very angry. You have caused Israel to sin.”23‘The LORD also says, “Dogs will eat up Jezebel near the wall of Jezreel.”24‘Some of the people who belong to Ahab will die in the city. Dogs will eat them up. Others will die in the country. The birds will eat them.’25There was never anyone like Ahab. He gave himself over to do what was evil in the sight of the LORD. His wife Jezebel talked him into it.26He acted in the most evil way. He worshipped statues of gods. He acted like the Amorites. The LORD drove them out to make room for Israel.27When Ahab heard what Elijah had said, he tore his clothes. He put on the rough clothing people wear when they’re sad. He went without eating. He even slept in his clothes. He went around looking sad.28Then a message from the LORD came to Elijah, who was from Tishbe. The LORD said,29‘Have you seen how Ahab has made himself humble in my sight? Because he has done that, I will not bring trouble on him while he lives. But I will bring it on his royal house when his son is king.’
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.