1.Könige 22 | Верен
1И минаха три години без война между Арам и Израил.2А в третата година юдовият цар Йосафатст. 41; слезе при израилевия цар.3И израилевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-Галаад е наш, а ние си мълчим и не го вземаме от ръката на арамейския цар?4И той каза на Йосафат: Ще дойдеш ли с мен на бой в Рамот-Галаад? И Йосафат каза на израилевия цар: Аз съм като теб, моят народ – като твоя народ, моите коне – като твоите коне.5И Йосафат каза на израилевия цар: Моля те, допитай се първо до ГОСПОДНОТО слово.6Тогава израилевият цар събра пророците, около четиристотин мъже, и им каза: Да отида ли на бой срещу Рамот-Галаад, или да не отида? А те казаха: Изкачи се, и Господ ще го предаде в ръката на царя!7Но Йосафат каза: Тук няма ли вече ГОСПОДЕН пророк, за да се допитаме чрез него?8И израилевият цар каза на Йосафат: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до ГОСПОДА, но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а само зло – Михей, сина на Емла. А Йосафат каза: Нека не говори така царят!9Тогава израилевият цар повика един скопец и каза: Доведи бързо Михей, сина на Емла.10А израилевият цар и юдовият цар Йосафат седяха всеки на престола си, облечени в одеждите си, на едно открито място при входа на самарийската порта и всичките пророци пророкуваха пред тях.11Тогава Седекия, синът на Ханаана, си направи железни рогове и каза: Така казва ГОСПОД: С тези ще бодеш арамейците, докато ги довършиш.12И всичките пророци пророкуваха така и казваха: Изкачи се в Рамот-Галаад и ще успееш, защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя.13И пратеникът, който отиде да повика Михей, му говори и каза: Ето сега, думите на пророците единодушно са добри за царя. Моля те, нека и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори добро!14А Михей каза: Жив е ГОСПОД – каквото ми каже ГОСПОД, това ще говоря!15И когато дойде при царя, царят му каза: Михей, да отидем ли на бой в Рамот-Галаад, или да не отидем? А той му каза: Изкачи се и ще успееш, защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царяст. 12;.16Тогава царят му каза: Колко пъти да те заклевам да не ми говориш нищо друго освен истината в ГОСПОДНОТО Имест. 14;!17Тогава той каза: Видях целия Израил пръснат по планините като овце, които нямат овчар. И ГОСПОД каза: Тези нямат господар. Нека се върнат всеки у дома си с мир.18Тогава израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а злост. 8;?19А Михей каза: Затова чуй ГОСПОДНОТО слово: Видях ГОСПОДА, седнал на престола Си, и цялото небесно войнство стоеше около Него от дясната Му страна и от лявата Му страна.20И ГОСПОД каза: Кой ще примами Ахав, за да се изкачи и да падне в Рамот-Галаад? И един каза едно, а друг каза друго.21Тогава излезе един духбукв.: духът и застана пред ГОСПОДА, и каза: Аз ще го примамя.22И ГОСПОД му каза: Как? А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И ГОСПОД каза: Примами го и ще сполучиш; излез и направи така.23И сега, ето, ГОСПОД е сложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци и ГОСПОД е говорил зло за теб.24Тогава Седекия, синът на Ханаана, се приближи и удари Михей по бузата, и каза: Откъде мина ГОСПОДНИЯТ дух от мен, за да говори на теб?25А Михей каза: Ето, ще видиш това в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш.26Тогава израилевият цар каза: Хвани Михей и го върни при градоначалника Амон и при царския син Йоас;27и кажи: Така казва царят: Хвърлете този в затвора и го хранете с хляб на скръб и вода на скръб, докато се върна в мир.28А Михей каза: Ако някога се върнеш в мир, ГОСПОД не е говорил чрез мен. И каза: Чуйте, всички народи!29И израилевият цар и юдовият цар Йосафат се изкачиха в Рамот-Галаад.30И израилевият цар каза на Йосафат: Аз ще се предреша и ще вляза в битката, а ти облечи одеждите си. Така израилевият цар се предреши и влезе в битката.31А арамейският цар беше заповядал на тридесет и двамата началници на колесниците си и беше казал: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с израилевия цар!32И когато началниците на колесниците видяха Йосафат, казаха: Сигурно това е израилевият цар! – и се отклониха към него, за да се бият. Но Йосафат извика,33и когато началниците на колесниците видяха, че не беше израилевият цар, го оставиха и не го преследваха.34А един човек запъна лъка си, без да цели, и улучи израилевия цар между ставите на бронята му. И той каза на водача на колесницата си: Обърни ръцете си и ме изведи от битката, защото съм ранен.35И в онзи ден битката се засили; и царят се удържа прав в колесницата срещу арамейците, а вечерта умря и кръвта от раната течеше на дъното на колесницата.36И при залез слънце през стана се разнесе вик и се каза: Всеки в града си и всеки в земята си!37Така царят умря и го докараха в Самария и погребаха царя в Самария.38После измиха колесницата при самарийския водоем и кучетата лижеха кръвта му, където се къпеха блудниците, според словото на ГОСПОДА, което Той беше говорил.39А останалите дела на Ахав и всичко, което той извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всичките градове, които построи, не са ли записани в Книгата на летописите на израилевите царе?40И Ахав легна при бащите си, а вместо него се възцари синът му Охозия*.41А Йосафат, синът на Аса, се възцари над Юда* в четвъртата година на израилевия цар Ахав.42Йосафат беше на тридесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим. Името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.43Той ходи във всичките пътища на баща си Аса; не се отклони от тях, като вършеше това, което беше право пред ГОСПОДА. Само високите места не се премахнаха; народът още жертваше и кадеше по високите места.44И Йосафат имаше мир с израилевия цар.45А останалите дела на Йосафат и юначествата, които извърши, и как воюваше, не са ли записани в Книгата на летописите на юдовите царе?46И той измете от земята остатъка от посветените блудници, които бяха останали във времето на баща му Аса.47А тогава в Едом нямаше цар; един управител беше цар.48Йосафат направи тарсийски кораби, за да отидат в Офир за злато, но не отидоха, защото корабите се разбиха в Есион-Гавер.49Тогава Охозия, синът на Ахав, каза на Йосафат: Нека моите слуги отидат с твоите слуги на корабите. Но Йосафат не се съгласи.50И Йосафат легна при бащите си и беше погребан при бащите си в града на баща си Давид, а вместо него се възцари синът му Йорам.51Охозия, синът на Ахав, се възцари над Израилст. 40; в Самария в седемнадесетата година на юдовия цар Йосафат и царува над Израил две години.52Той върши зло пред ГОСПОДА и ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, сина на Нават, който въведе Израил в грях.53И той служи на Ваал и му се поклони, и разгневи ГОСПОДА, Израилевия Бог, според всичко, което беше вършил баща му
New International Reader’s Version
Micaiah prophesies against Ahab
1For three years there wasn’t any war between Aram and Israel.2In the third year Jehoshaphat went down to see Ahab, the king of Israel. Jehoshaphat was king of Judah.3The king of Israel had spoken to his officials. He had said, ‘Don’t you know that Ramoth Gilead belongs to us? And we aren’t even doing anything to take it back from the king of Aram.’4So Ahab asked Jehoshaphat, ‘Will you go with me to fight against Ramoth Gilead?’ Jehoshaphat replied to the king of Israel, ‘Yes. I’ll go with you. My men will go with you. My horses will also go with you.’5Jehoshaphat continued, ‘First ask the LORD for advice.’6So the king of Israel brought about 400 prophets together. He asked them, ‘Should I go to war against Ramoth Gilead? Or should I stay here?’ ‘Go’, they answered. ‘The Lord will hand it over to you.’7But Jehoshaphat asked, ‘Is there no longer a prophet of the LORD here? If there is, ask him what we should do.’8The king of Israel answered Jehoshaphat. He said, ‘There is still one other man we can go to. We can ask the LORD for advice through him. But I hate him. He never prophesies anything good about me. He only prophesies bad things. His name is Micaiah. He’s the son of Imlah.’ ‘You shouldn’t say bad things about him,’ Jehoshaphat replied.9So the king of Israel called for one of his officials. He told him, ‘Bring Micaiah, the son of Imlah, right away.’10The king of Israel and Jehoshaphat, the king of Judah, were wearing their royal robes. They were sitting on their thrones at the threshing-floor. It was near the entrance of the gate of Samaria. All the prophets were prophesying in front of them.11Zedekiah was the son of Kenaanah. Zedekiah had made horns out of iron. They looked like animal horns. He announced, ‘The LORD says, “With these horns you will drive back the men of Aram until they are destroyed.” ’12All the other prophets were prophesying the same thing. ‘Attack Ramoth Gilead,’ they said. ‘Win the battle over it. The LORD will hand it over to you.’13A messenger went to get Micaiah. He said to him, ‘Look. The other prophets agree. All of them are saying the king will have success. So agree with them. Say the same thing they do.’14But Micaiah said, ‘You can be sure that the LORD lives. And here is something you can be just as sure of. I can only tell the king what the LORD tells me to say.’15When Micaiah arrived, the king spoke to him. He asked, ‘Should we go to war against Ramoth Gilead, or not?’ ‘Attack’, he answered. ‘You will win. The LORD will hand Ramoth Gilead over to you.’16The king said to him, ‘I’ve made you promise to tell the truth many times before. So don’t tell me anything but the truth in the name of the LORD.’17Then Micaiah answered, ‘I saw all the Israelites scattered on the hills. They were like sheep that didn’t have a shepherd. The LORD said, “These people do not have a master. Let each of them go home in peace.” ’18The king of Israel spoke to Jehoshaphat. He said, ‘Didn’t I tell you he never prophesies anything good about me? He only prophesies bad things.’19Micaiah continued, ‘Listen to the LORD’s message. I saw the LORD sitting on his throne. All the angels of heaven were standing around him. Some were standing at his right side. The others were standing at his left side.20The LORD said, “Who will get Ahab to attack Ramoth Gilead? I want him to die there.” ‘One angel suggested one thing. Another suggested something else.21Finally, a spirit came forward and stood in front of the LORD. The spirit said, “I’ll get Ahab to do it.”22‘ “How?” the LORD asked. ‘The spirit said, “I’ll go out and put lies in the mouths of all his prophets.” ‘ “You will have success in getting Ahab to attack Ramoth Gilead,” said the LORD. “Go and do it.”23‘So the LORD has put lies in the mouths of all your prophets. He has said that great harm will come to you.’24Then Zedekiah, the son of Kenaanah, went up and slapped Micaiah in the face. Zedekiah asked Micaiah, ‘Do you think the spirit sent by the LORD left me? Do you think that spirit went to speak to you?’25Micaiah replied, ‘You will find out on the day you go to hide in an inside room to save your life.’26Then the king of Israel gave an order. He said, ‘Take Micaiah away. Send him back to Amon. Amon is the ruler of the city of Samaria. And send him back to Joash. Joash is a member of the royal court.27Tell him, “The king says, ‘Put this fellow in prison. Don’t give him anything but bread and water until I return safely.’ ” ’28Micaiah announced, ‘Do you really think you will return safely? If you do, the LORD hasn’t spoken through me.’ He continued, ‘All of you people, remember what I’ve said!’
Ahab is killed at Ramoth Gilead
29So the king of Israel went up to Ramoth Gilead. Jehoshaphat, the king of Judah, went there too.30The king of Israel spoke to Jehoshaphat. He said, ‘I’ll go into battle wearing different clothes. Then people won’t recognise me. But you wear your royal robes.’ So the king of Israel put on different clothes. Then he went into battle.31The king of Aram had given an order to his 32 chariot commanders. He had said, ‘Fight only against the king of Israel. Don’t fight against anyone else.’32The chariot commanders saw Jehoshaphat. They thought, ‘That has to be the king of Israel.’ So they turned to attack him. But Jehoshaphat cried out.33Then the commanders saw he wasn’t the king of Israel after all. So they stopped chasing him.34But someone shot an arrow without taking aim. The arrow hit the king of Israel between the parts of his armour. The king told his chariot driver, ‘Turn the chariot around. Get me out of this battle. I’ve been wounded.’35All day long the battle continued. The king kept himself standing up by leaning against the inside of his chariot. He kept his face towards the men of Aram. The blood from his wound ran down onto the floor of the chariot. That evening he died.36As the sun was setting, a cry spread through the army. ‘Every man must go to his own town!’ they said. ‘Every man must go to his own land!’37So the king died. He was brought to Samaria. They buried him there.38They washed the chariot at a pool in Samaria. It was where the prostitutes took baths. The dogs licked up Ahab’s blood. It happened exactly as the LORD had said it would.39The other events of Ahab’s rule are written down. Everything he did is written down. That includes the palace he built and decorated with ivory. It also includes the cities he built up and put high walls around. All these things are written in the official records of the kings of Israel.40Ahab joined the members of his family who had already died. Ahab’s son Ahaziah became the next king after him.
Jehoshaphat king of Judah
41Jehoshaphat began to rule over Judah. It was in the fourth year that Ahab was king of Israel. Jehoshaphat was the son of Asa.42Jehoshaphat was 35 years old when he became king. He ruled in Jerusalem for 25 years. His mother’s name was Azubah. She was the daughter of Shilhi.43Jehoshaphat followed all the ways of his father Asa. He didn’t wander away from them. He did what was right in the sight of the LORD. But the high places weren’t removed. The people continued to offer sacrifices and burn incense at them.44Jehoshaphat was also at peace with the king of Israel.45The other events of Jehoshaphat’s rule are written down. The brave things he did in battle and everything else he accomplished are written down. All these things are written in the official records of the kings of Judah.46Jehoshaphat got rid of the rest of the male prostitutes who were at the temples. They had remained in the land even after the rule of his father Asa.47At that time Edom didn’t have a king. An area governor was in charge.48Jehoshaphat built many ships that he used to carry goods to be traded. The ships were supposed to go to Ophir for gold. But they never had a chance to sail. They were wrecked at Ezion Geber.49At that time Ahaziah, the son of Ahab, spoke to Jehoshaphat. He said, ‘Let my men sail with yours.’ But Jehoshaphat refused.50Jehoshaphat joined the members of his family who had already died. He was buried in the family tomb in the city of King David. Jehoshaphat’s son Jehoram became the next king after him.
Ahaziah king of Israel
51Ahaziah became king of Israel in Samaria. It was in the 17th year that Jehoshaphat was king of Judah. Ahaziah ruled over Israel for two years. He was the son of Ahab.52Ahaziah did what was evil in the sight of the LORD. He lived the way his father and mother had lived. He lived the way Jeroboam, the son of Nebat, had lived. Jeroboam had caused Israel to sin.53Ahaziah served and worshipped the god named Baal. He made the LORD, the God of Israel, very angry. That’s exactly what Ahaziah’s father had done.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.