Psalm 39 | Верен

1 За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният. 2 Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди. 3 Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си: 4 Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да разбера колко съм преходен. 5 Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.) 6 Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо – трупа, а не знае кой ще го събира. 7 И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб! 8 Избавѝ ме от всичките ми престъпления; не ме правѝ за присмех на безумния. 9 Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това. 10 Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти. 11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.) 12 Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи. 13 Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.

New International Reader’s Version

For the director of music. For Jeduthun. A psalm of David.

1 I said, ‘I will be careful about how I live. I will not sin by what I say. I will keep my mouth closed when I am near sinful people.’ 2 So I was completely silent. I didn’t even say anything good. But the pain inside me grew worse. 3 My heart was deeply troubled. As I thought about what was happening to me, I became even more troubled. Then I spoke out. 4 I said, ‘LORD, show me when my life will end. Show me how many days I have left. Tell me how short my life will be. 5 You have given me only a few days to live. My whole life doesn’t seem like anything to you. No one lasts any longer than a breath. This is true even for those who feel secure. 6 People are only shadows as they go here and there. They rush around, but it doesn’t mean anything. They pile up wealth, but they don’t know who will finally get it. 7 ‘Lord, what can I look forward to now? You are the only hope I have. 8 Save me from all the wrong things I’ve done. Don’t let foolish people make fun of me. 9 I keep silent. I don’t open my mouth. You are the one who has caused all this to happen. 10 Please stop beating me. I’m about to die from the blows of your hand. 11 You correct and punish people for their sin. Then, just as a moth eats cloth, you destroy their wealth. No one lasts any longer than a breath. 12 ‘LORD, hear my prayer. Listen to my cry for help. Pay attention to my weeping. I’m like an outsider in your home. I’m just a stranger, like all my family who lived before me. 13 Leave me alone. Let me enjoy life again before I die.’

Psalm 39 | Верен New International Reader’s Version

For the director of music. For Jeduthun. A psalm of David.