Psalm 31 | Верен

1 За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, на Теб се уповавам, нека не се посрамя до века; спаси ме в правдата Си! 2 Приклони към мен ухото Си, избави ме бързо; бъди ми канара на прибежище, дом укрепен, за да ме спасиш! 3 Защото Ти си моя канара и моя крепост и заради Името Си води ме и ме направлявай. 4 Извади ме от мрежата, която ми поставиха скрито, защото Ти си ми защита. 5 В Твоята ръка поверявам духа си; Ти си ме изкупил, ГОСПОДИ, Боже на истината! 6 Намразих онези, които се държат за суетните идоли, а аз се уповавам на ГОСПОДА. 7 Ще се веселя и ще се радвам в Твоята милост, защото Ти видя неволята ми, позна притесненията на душата ми; 8 и не ме предаде в ръката на врага, постави краката ми на широко място. 9 Бъди милостив към мен, ГОСПОДИ, защото съм в беда, от скръб чезне окото ми, душата ми и тялото ми. 10 Защото животът ми се топи в тъга и годините ми – в стенание; поради беззаконието ми отпадна силата ми и костите ми чезнат. 11 Станах за укор на всичките си притеснители и особено на ближните си, и за ужас на познатите си; които ме видят на улиците, бягат от мен. 12 Забравен съм като мъртвец, вън от сърцата; станах като счупен съд. 13 Защото чувам злословието на мнозина, ужас отвред, докато се наговарят против мен, намислят да отнемат живота ми. 14 Но аз, ГОСПОДИ, на Теб се уповах, казах: Ти си мой Бог! 15 В Твоята ръка са времената ми; избави ме от ръката на враговете ми и от онези, които ме преследват! 16 Нека лицето Ти осияе над слугата Ти, спаси ме в милостта Си! 17 ГОСПОДИ, да не се посрамя, защото Теб призовах! Нека се посрамят безбожните, нека онемеят в Шеол! 18 Нека млъкнат лъжливите устни, които с гордост и презрение говорят нагло против праведния! 19 Колко голяма е добрината Ти, която си запазил за онези, които Ти се боят, която оказваш на онези, които се уповават на Теб, пред човешките синове! 20 Ще ги скриеш под покрова на присъствието Си от човешките кроежи; ще ги пазиш тайно в шатър от препирането на езици. 21 Благословен да е ГОСПОД, защото чудно ми оказа милостта Си в укрепен град. 22 А аз в уплахата си казах: Отхвърлен съм отпред очите Ти! Но Ти послуша гласа на молбите ми, когато извиках към Теб. 23 Възлюбете ГОСПОДА, всички Негови светии! ГОСПОД запазва верните, а отплаща изобилно на онзи, който се държи гордо. 24 Дерзайте и нека сърцето ви се укрепи, всички вие, които се надявате на ГОСПОДА!

Louis Segond 1910

1 Au chef des chantres. Psaume de David. 2 Éternel! je cherche en toi mon refuge: Que jamais je ne sois confondu! Délivre-moi dans ta justice! 3 Incline vers moi ton oreille, hâte-toi de me secourir! Sois pour moi un rocher protecteur, une forteresse, Où je trouve mon salut! 4 Car tu es mon rocher, ma forteresse; Et à cause de ton nom tu me conduiras, tu me dirigeras. 5 Tu me feras sortir du filet qu'ils m'ont tendu; Car tu es mon protecteur. 6 Je remets mon esprit entre tes mains; Tu me délivreras, Éternel, Dieu de vérité! 7 Je hais ceux qui s'attachent à de vaines idoles, Et je me confie en l'Éternel. 8 Je serai par ta grâce dans l'allégresse et dans la joie; Car tu vois ma misère, tu sais les angoisses de mon âme, 9 Et tu ne me livreras pas aux mains de l'ennemi, Tu mettras mes pieds au large. 10 Aie pitié de moi, Éternel! car je suis dans la détresse; J'ai le visage, l'âme et le corps usés par le chagrin. 11 Ma vie se consume dans la douleur, Et mes années dans les soupirs; Ma force est épuisée à cause de mon iniquité, Et mes os dépérissent. 12 Tous mes adversaires m'ont rendu un objet d'opprobre, De grand opprobre pour mes voisins, et de terreur pour mes amis; Ceux qui me voient dehors s'enfuient loin de moi. 13 Je suis oublié des coeurs comme un mort, Je suis comme un vase brisé. 14 J'apprends les mauvais propos de plusieurs, L'épouvante qui règne à l'entour, Quand ils se concertent ensemble contre moi: Ils complotent de m'ôter la vie. 15 Mais en toi je me confie, ô Éternel! Je dis: Tu es mon Dieu! 16 Mes destinées sont dans ta main; Délivre-moi de mes ennemis et de mes persécuteurs! 17 Fais luire ta face sur ton serviteur, Sauve-moi par ta grâce! 18 Éternel, que je ne sois pas confondu quand je t'invoque. Que les méchants soient confondus, Qu'ils descendent en silence au séjour des morts! 19 Qu'elles deviennent muettes, les lèvres menteuses, Qui parlent avec audace contre le juste, Avec arrogance et dédain! 20 Oh! combien est grande ta bonté, Que tu tiens en réserve pour ceux qui te craignent, Que tu témoignes à ceux qui cherchent en toi leur refuge, A la vue des fils de l'homme! 21 Tu les protèges sous l'abri de ta face contre ceux qui les persécutent, Tu les protèges dans ta tente contre les langues qui les attaquent. 22 Béni soit l'Éternel! Car il a signalé sa grâce envers moi, Comme si j'avais été dans une ville forte. 23 Je disais dans ma précipitation: Je suis chassé loin de ton regard! Mais tu as entendu la voix de mes supplications, Quand j'ai crié vers toi. 24 Aimez l'Éternel, vous qui avez de la piété! L'Éternel garde les fidèles, Et il punit sévèrement les orgueilleux. 25 Fortifiez-vous et que votre coeur s'affermisse, Vous tous qui espérez en l'Éternel!

Psalm 31 | Верен Louis Segond 1910