Psalm 107 | Верен

1 Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото Неговата милост е вечна!

2 Нека казват така изкупените на ГОСПОДА, които Той изкупи от ръката на врага

3 и събра от страните – от изток и от запад, от север и от морето.

4 Те се скитаха в пустинята, по пуст път и не намираха населен град;

5 гладни и жадни, душата им примираше в тях.

6 Тогава извикаха към ГОСПОДА в бедствието си и Той ги избави от притесненията им.

7 И ги поведе по прав път, за да стигнат до населен град.

8 Нека прославят ГОСПОДА за Неговата милост и за чудните Му дела към човешките синове,

9 защото насити жадната душа и изпълни гладната душа с добрини!

10 Имаше и такива, които седяха в тъмнина и в сянката на смъртта, вързани в скръб и железа,

11 защото се разбунтуваха срещу Божиите слова и презряха съвета на Всевишния.

12 И Той смири сърцето им с труд; те се спънаха и нямаше помощник.

13 Тогава викнаха към ГОСПОДА в бедствието си и Той ги спаси от притесненията имст. 6;.

14 Изведе ги от тъмнината и сянката на смъртта и разкъса оковите им.

15 Нека прославят ГОСПОДА за Неговата милост и за чудните Му дела към човешките синове,

16 защото разби бронзовите порти и строши железните резета!

17 Безумните са в скръб поради престъпния си път и поради беззаконията си.

18 Душата им се гнуси от всякакво ястие и те се докосват до портите на смъртта.

19 Тогава викнаха към ГОСПОДА в бедствието си и Той ги спаси от притесненията имст. 6;.

20 Изпраща словото Си и ги изцелява, и спасява живота им от рова.

21 Нека прославят ГОСПОДА за Неговата милост и за чудните Му дела към човешките синове!

22 Нека принасят жертви на благодарност и да провъзгласяват радостно делата Му!

23 Има и такива, които излизат в морето с кораби, търгуват в големи води.

24 Те виждат делата на ГОСПОДА и Неговите чудеса в дълбините.

25 Той заповядва и вдига бурния вятър, който повдига вълните му.

26 Издигат се до небесата, слизат в бездните, душата им се топи в бедствието.

27 Люлеят се и се клатушкат като пиян и цялата им мъдрост им изневерява.

28 Тогава извикаха към ГОСПОДА в бедствието си и Той ги изведе от притесненията имст. 6;.

29 Обръща бурята в тишина и вълните им утихват.

30 Тогава те се радват, защото се успокояват, и Той ги завежда в желаното им пристанище.

31 Нека прославят ГОСПОДА за Неговата милост и за чудните Му дела към човешките синове!

32 Нека Го възвисяват в събранието на народа и нека Го хвалят в заседанието на старейшините!

33 Той превръща реки в пустиня и водни извори – в суша,

34 плодородна земя – в солена пустош поради нечестието на жителите ѝ.

35 Превръща пустиня във водни езера и суха земя – във водни извори.

36 И заселва там гладните и те основават град за живеене.

37 И посяват ниви и засаждат лозя, които дават плодовете на реколтата.

38 И Той ги благославя и те се умножават много, и Той не оставя добитъка им да намалее.

39 Те намаляват и се унижават от гнет, скръб и мъка.

40 Той излива презрение върху князете и ги кара да се скитат в пустинята без път,

41 а бедния издига от унижение и прави родовете му като стада.

42 Праведните виждат това и се радват, и всяко беззаконие ще затвори устата си.

43 Който е мъдър, нека внимава в това и ще разберат ГОСПОДНИТЕ милости!

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Louis Segond 1910

1 Louez l'Éternel, car il est bon, Car sa miséricorde dure à toujours!

2 Qu'ainsi disent les rachetés de l'Éternel, Ceux qu'il a délivrés de la main de l'ennemi,

3 Et qu'il a rassemblés de tous les pays, De l'orient et de l'occident, du nord et de la mer!

4 Ils erraient dans le désert, ils marchaient dans la solitude, Sans trouver une ville où ils pussent habiter.

5 Ils souffraient de la faim et de la soif; Leur âme était languissante.

6 Dans leur détresse, ils crièrent à l'Éternel, Et il les délivra de leurs angoisses;

7 Il les conduisit par le droit chemin, Pour qu'ils arrivassent dans une ville habitable.

8 Qu'ils louent l'Éternel pour sa bonté, Et pour ses merveilles en faveur des fils de l'homme!

9 Car il a satisfait l'âme altérée, Il a comblé de biens l'âme affamée.

10 Ceux qui avaient pour demeure les ténèbres et l'ombre de la mort Vivaient captifs dans la misère et dans les chaînes,

11 Parce qu'ils s'étaient révoltés contre les paroles de Dieu, Parce qu'ils avaient méprisé le conseil du Très Haut.

12 Il humilia leur coeur par la souffrance; Ils succombèrent, et personne ne les secourut.

13 Dans leur détresse, ils crièrent à l'Éternel, Et il les délivra de leurs angoisses;

14 Il les fit sortir des ténèbres et de l'ombre de la mort, Et il rompit leurs liens.

15 Qu'ils louent l'Éternel pour sa bonté, Et pour ses merveilles en faveur des fils de l'homme!

16 Car il a brisé les portes d'airain, Il a rompu les verrous de fer.

17 Les insensés, par leur conduite coupable Et par leurs iniquités, s'étaient rendus malheureux.

18 Leur âme avait en horreur toute nourriture, Et ils touchaient aux portes de la mort.

19 Dans leur détresse, ils crièrent à l'Éternel, Et il les délivra de leurs angoisses;

20 Il envoya sa parole et les guérit, Il les fit échapper de la fosse.

21 Qu'ils louent l'Éternel pour sa bonté, Et pour ses merveilles en faveur des fils de l'homme!

22 Qu'ils offrent des sacrifices d'actions de grâces, Et qu'ils publient ses oeuvres avec des cris de joie!

23 Ceux qui étaient descendus sur la mer dans des navires, Et qui travaillaient sur les grandes eaux,

24 Ceux-là virent les oeuvres de l'Éternel Et ses merveilles au milieu de l'abîme.

25 Il dit, et il fit souffler la tempête, Qui souleva les flots de la mer.

26 Ils montaient vers les cieux, ils descendaient dans l'abîme; Leur âme était éperdue en face du danger;

27 Saisis de vertige, ils chancelaient comme un homme ivre, Et toute leur habileté était anéantie.

28 Dans leur détresse, ils crièrent à l'Éternel, Et il les délivra de leurs angoisses;

29 Il arrêta la tempête, ramena le calme, Et les ondes se turent.

30 Ils se réjouirent de ce qu'elles s'étaient apaisées, Et l'Éternel les conduisit au port désiré.

31 Qu'ils louent l'Éternel pour sa bonté, Et pour ses merveilles en faveur des fils de l'homme!

32 Qu'ils l'exaltent dans l'assemblée du peuple, Et qu'ils le célèbrent dans la réunion des anciens!

33 Il change les fleuves en désert, Et les sources d'eaux en terre desséchée,

34 Le pays fertile en pays salé, A cause de la méchanceté de ses habitants.

35 Il change le désert en étang, Et la terre aride en sources d'eaux,

36 Et il y établit ceux qui sont affamés. Ils fondent une ville pour l'habiter;

37 Ils ensemencent des champs, plantent des vignes, Et ils en recueillent les produits.

38 Il les bénit, et ils deviennent très nombreux, Et il ne diminue point leur bétail.

39 Sont-ils amoindris et humiliés Par l'oppression, le malheur et la souffrance;

40 Verse-t-il le mépris sur les grands, Les fait-il errer dans des déserts sans chemin,

41 Il relève l'indigent et le délivre de la misère, Il multiplie les familles comme des troupeaux.

42 Les hommes droits le voient et se réjouissent, Mais toute iniquité ferme la bouche.

43 Que celui qui est sage prenne garde à ces choses, Et qu'il soit attentif aux bontés de l'Éternel.

Public Domain