Psalm 106 | Верен

1 Алилуя! Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото Неговата милост е вечна! 2 Кой може да изкаже мощните дела на ГОСПОДА, кой може да провъзгласи цялата Му слава? 3 Блажени онези, които пазят правосъдие, и онзи, който върши правда във всички времена! 4 Помни ме, ГОСПОДИ, в благоволението към Своя народ, посети ме със спасението Си, 5 за да гледам добруването на Твоите избрани, за да се веселя във веселието на народа Ти, за да се хваля с Твоето наследство. 6 Съгрешихме, ние и бащите ни, извършихме беззаконие, постъпихме безчестно. 7 Бащите ни в Египет не разбираха Твоите чудеса, не помнеха множеството на Твоите милости, а се разбунтуваха при морето, при Червено море. 8 Но Той ги избави заради Името Си, за да направи познато могъществото Си. 9 Смъмри Червено море и то пресъхна и Той ги преведе през дълбочините като през пустиня. 10 Спаси ги от ръката на този, който ги мразеше, и ги изкупи от ръката на врага. 11 Водите покриха враговете им, не остана ни един от тях. 12 Тогава повярваха на думите Му и възпяха хвалата Му. 13 Но скоро забравиха делата Му и не изчакаха съвета Му, 14 а пожелаха лакомо в пустинята и изпитаха Бога в безводно място. 15 И Той им даде това, което искаха, но изпрати мършавост на душите им. 16 И те завидяха на Мойсей в стана и на Аарон, ГОСПОДНИЯ светия. 17 Земята се отвори и погълна Датан, и покри дружината на Авирон. 18 И огън се запали в дружината им, пламъкът пояде безбожните. 19 Те направиха теле в Хорив и се поклониха на излят образ. 20 Така размениха славата си за образа на говедо, което яде трева! 21 Забравиха Бога, своя Спасител, който беше извършил велики неща в Египет, 22 чудни – в земята на Хам, страшни – при Червено море. 23 Затова Той каза, че ще ги изтреби, ако Мойсей, избраният Му, не беше застанал пред Него в пролома, за да отвърне яростта Му, да не ги погуби. 24 И те презряха приятната земя, не повярваха на Неговото слово, 25 а зароптаха в шатрите си и не послушаха гласа на ГОСПОДА. 26 Затова Той вдигна ръката Си да ги измори в пустинята, 27 да повали потомството им между народите и да ги разпръсне по разни места. 28 Те се прилепиха и към Ваал-Фегор и ядоха жертви, принесени на мъртвите. 29 Така огорчиха Бога с делата си и язвата избухна сред тях. 30 Тогава стана Финеес и извърши съд, и язвата престана. 31 И това му се счете за правда през всички поколения, до века. 32 Разгневиха Го и при водите на Мерива, така че се случи зло на Мойсей заради тях. 33 Огорчиха духа му и той говори необмислено с устните си. 34 Те не унищожиха народите, за които ГОСПОД им беше заповядал, 35 а се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела, 36 и служеха на идолите им, и те им станаха примка. 37 И синовете си и дъщерите си принесоха в жертва на демоните, 38 и проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, които пожертваха на ханаанските идоли, и земята се оскверни от кръвопролитие. 39 Така се оскверниха чрез делата си и блудстваха в постъпките си. 40 Затова гневът на ГОСПОДА пламна против народа Му и Той се отврати от наследството Си. 41 Предаде ги в ръката на езичниците и онези, които ги мразеха, господстваха над тях. 42 Враговете им ги потискаха и те се покориха под ръката им. 43 Той много пъти ги избавяше, но те се бунтуваха в съвета си и бяха унижени заради беззаконието си. 44 Но Той погледна на бедствието им, когато чу вика им, 45 и заради тях си спомни Своя завет и се смили според величието на милостта Си. 46 И им даде да намерят милосърдие пред всички, които ги бяха пленили. 47 Спаси ни, ГОСПОДИ, Боже наш, и ни събери отсред народите, за да славим святото Ти Име и да сияем в Твоята слава. 48 Благословен да е ГОСПОД, Израилевият Бог, от века и до века! И целият народ да каже: Амин! Алилуя!

Louis Segond 1910

1 Louez l'Éternel! Louez l'Éternel, car il est bon, Car sa miséricorde dure à toujours! 2 Qui dira les hauts faits de l'Éternel? Qui publiera toute sa louange? 3 Heureux ceux qui observent la loi, Qui pratiquent la justice en tout temps! 4 Éternel, souviens-toi de moi dans ta bienveillance pour ton peuple! Souviens-toi de moi en lui accordant ton secours, 5 Afin que je voie le bonheur de tes élus, Que je me réjouisse de la joie de ton peuple, Et que je me glorifie avec ton héritage! 6 Nous avons péché comme nos pères, Nous avons commis l'iniquité, nous avons fait le mal. 7 Nos pères en Égypte ne furent pas attentifs à tes miracles, Ils ne se rappelèrent pas la multitude de tes grâces, Ils furent rebelles près de la mer, près de la mer Rouge. 8 Mais il les sauva à cause de son nom, Pour manifester sa puissance. 9 Il menaça la mer Rouge, et elle se dessécha; Et il les fit marcher à travers les abîmes comme dans un désert. 10 Il les sauva de la main de celui qui les haïssait, Il les délivra de la main de l'ennemi. 11 Les eaux couvrirent leurs adversaires: Il n'en resta pas un seul. 12 Et ils crurent à ses paroles, Ils chantèrent ses louanges. 13 Mais ils oublièrent bientôt ses oeuvres, Ils n'attendirent pas l'exécution de ses desseins. 14 Ils furent saisis de convoitise dans le désert, Et ils tentèrent Dieu dans la solitude. 15 Il leur accorda ce qu'ils demandaient; Puis il envoya le dépérissement dans leur corps. 16 Ils se montrèrent, dans le camp, jaloux contre Moïse, Contre Aaron, le saint de l'Éternel. 17 La terre s'ouvrit et engloutit Dathan, Et elle se referma sur la troupe d'Abiram; 18 Le feu embrasa leur troupe, La flamme consuma les méchants. 19 Ils firent un veau en Horeb, Ils se prosternèrent devant une image de fonte, 20 Ils échangèrent leur gloire Contre la figure d'un boeuf qui mange l'herbe. 21 Ils oublièrent Dieu, leur sauveur, Qui avait fait de grandes choses en Égypte, 22 Des miracles dans le pays de Cham, Des prodiges sur la mer Rouge. 23 Et il parla de les exterminer; Mais Moïse, son élu, se tint à la brèche devant lui, Pour détourner sa fureur et l'empêcher de les détruire. 24 Ils méprisèrent le pays des délices; Ils ne crurent pas à la parole de l'Éternel, 25 Ils murmurèrent dans leurs tentes, Ils n'obéirent point à sa voix. 26 Et il leva la main pour jurer De les faire tomber dans le désert, 27 De faire tomber leur postérité parmi les nations, Et de les disperser au milieu des pays. 28 Ils s'attachèrent à Baal Peor, Et mangèrent des victimes sacrifiées aux morts. 29 Ils irritèrent l'Éternel par leurs actions, Et une plaie fit irruption parmi eux. 30 Phinées se leva pour intervenir, Et la plaie s'arrêta; 31 Cela lui fut imputé à justice, De génération en génération pour toujours. 32 Ils irritèrent l'Éternel près des eaux de Meriba; Et Moïse fut puni à cause d'eux, 33 Car ils aigrirent son esprit, Et il s'exprima légèrement des lèvres. 34 Ils ne détruisirent point les peuples Que l'Éternel leur avait ordonné de détruire. 35 Ils se mêlèrent avec les nations, Et ils apprirent leurs oeuvres. 36 Ils servirent leurs idoles, Qui furent pour eux un piège; 37 Ils sacrifièrent leurs fils Et leurs filles aux idoles, 38 Ils répandirent le sang innocent, Le sang de leurs fils et de leurs filles, Qu'ils sacrifièrent aux idoles de Canaan, Et le pays fut profané par des meurtres. 39 Ils se souillèrent par leurs oeuvres, Ils se prostituèrent par leurs actions. 40 La colère de l'Éternel s'enflamma contre son peuple, Et il prit en horreur son héritage. 41 Il les livra entre les mains des nations; Ceux qui les haïssaient dominèrent sur eux; 42 Leurs ennemis les opprimèrent, Et ils furent humiliés sous leur puissance. 43 Plusieurs fois il les délivra; Mais ils se montrèrent rebelles dans leurs desseins, Et ils devinrent malheureux par leur iniquité. 44 Il vit leur détresse, Lorsqu'il entendit leurs supplications. 45 Il se souvint en leur faveur de son alliance; 46 Il eut pitié selon sa grande bonté, Et il excita pour eux la compassion De tous ceux qui les retenaient captifs. 47 Sauve-nous, Éternel, notre Dieu! Et rassemble-nous du milieu des nations, Afin que nous célébrions ton saint nom, Et que nous mettions notre gloire à te louer! 48 Béni soit l'Éternel, le Dieu d'Israël, d'éternité en éternité! Et que tout le peuple dise: Amen! Louez l'Éternel!

Psalm 106 | Верен Louis Segond 1910