Jesaja 7 | Верен

1 И в дните на юдовия цар Ахаз, сина на Йотам, син на Озия, арамейският цар Расин и израилевият цар Факей, синът на Ромелия, се изкачиха против Ерусалим, за да воюват против него, но не можаха да го завладеят. 2 И известиха на Давидовия дом и казаха: Арам се съюзи с Ефрем. И сърцето му и сърцето на народа му се разклатиха, както горските дървета се разклащат от вятъра. 3 Тогава ГОСПОД каза на Исая: Излез сега да посрещнеш Ахаз, ти и синът ти Сеар-Ясув*, при края на водопровода на горния водоем, по пътя към тепавичарската нива. 4 И му кажи: Гледай да си спокоен; не се страхувай и не бъди малодушен пред тези две опашки на димящи главни, пред яростния гняв на Расин и Арам, и на сина на Ромелия. 5 Понеже Арам се съветва за зло против теб с Ефрем и сина на Ромелия, и казаха: 6 Да се изкачим против Юда и да го ужасим, и да го завладеем за себе си, и да поставим сина на Тавеил за цар в него! – 7 така казва Господ БОГ: Това няма да стане и няма да бъде. 8 Защото главата на Арам е Дамаск, а глава на Дамаск е Расин; и за още шестдесет и пет години Ефрем ще се съкруши, да не е вече народ. 9 И глава на Ефрем е Самария, а глава на Самария е синът на Ромелия*. Ако не вярвате, няма да се утвърдите. 10 И ГОСПОД продължи да говори на Ахазст. 1;, като каза: 11 Поискай си знамение от ГОСПОДА, своя Бог. Искай го или в дълбината, или във висината горе. 12 Но Ахаз каза: Няма да искам и няма да изпитвам ГОСПОДА. 13 А Исая каза: Слушайте сега, доме Давидов! Малко ли ви е да досаждате на хора, че досаждате и на моя Бог? 14 Затова сам Господ ще ви даде знамение*: Ето, девицата ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил*. 15 Масло и мед ще ядест. 22;, докато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто; 16 защото, преди да се научи момчето да отхвърля лошото и да избира доброто, ще бъде изоставена тази земя, от чиито двама царе се ужасяваш ти. 17 ГОСПОД ще докара на теб, на твоя народ и на бащиния ти дом дни, каквито не са идвали от деня, когато Ефрем се е отделил от Юда, ще докара асирийския цар. 18 И в онзи ден ГОСПОД ще подсвирне на мухите, които са в краищата на египетските реки, и на пчелите, които са в асирийската земя. 19 И те ще дойдат и всичките ще накацат по запустелите долини и в цепнатините на скалите, и по всички тръни, и по всички пасбища. 20 В онзи ден Господ ще обръсне с бръснач, нает отвъд реката, с асирийския цар*, главата и космите на краката, даже и брадата ще свали. 21 И в онзи ден човек ще храни крава и две овце. 22 И от изобилието на млякото, което дават, ще яде масло – защото масло и мед ще яде всеки, който е останал сред земята. 23 И в онзи ден всяко място, където е имало хиляда лози по хиляда сребърника, ще бъде за тръни и бодили. 24 Със стрели и с лъкове ще дойдат там, защото цялата земя ще бъде тръни и бодили. 25 И на никой хълм, преди копан с мотика, няма вече да дойдеш от страх от тръни и бодили; ще бъдат място, където се праща добитък, ще се тъпче от дребен добитък.

Louis Segond 1910

1 Il arriva, du temps d'Achaz, fils de Jotham, fils d'Ozias, roi de Juda, que Retsin, roi de Syrie, monta avec Pékach, fils de Remalia, roi d'Israël, contre Jérusalem, pour l'assiéger; mais il ne put l'assiéger. 2 On vint dire à la maison de David: Les Syriens sont campés en Éphraïm. Et le coeur d'Achaz et le coeur de son peuple furent agités, comme les arbres de la forêt sont agités par le vent. 3 Alors l'Éternel dit à Ésaïe: Va à la rencontre d'Achaz, toi et Schear Jaschub, ton fils, vers l'extrémité de l'aqueduc de l'étang supérieur, sur la route du champ du foulon. 4 Et dis-lui: Sois tranquille, ne crains rien, Et que ton coeur ne s'alarme pas, Devant ces deux bouts de tisons fumants, Devant la colère de Retsin et de la Syrie, et du fils de Remalia, 5 De ce que la Syrie médite du mal contre toi, De ce qu'Éphraïm et le fils de Remalia disent: 6 Montons contre Juda, assiégeons la ville, Et battons-la en brèche, Et proclamons-y pour roi le fils de Tabeel. 7 Ainsi parle le Seigneur, l'Éternel: Cela n'arrivera pas, cela n'aura pas lieu. 8 Car Damas est la tête de la Syrie, Et Retsin est la tête de Damas. (Encore soixante-cinq ans, Éphraïm ne sera plus un peuple.) 9 La Samarie est la tête d'Éphraïm, Et le fils de Remalia est la tête de la Samarie. Si vous ne croyez pas, Vous ne subsisterez pas. 10 L'Éternel parla de nouveau à Achaz, et lui dit: 11 Demande en ta faveur un signe à l'Éternel, ton Dieu; demande-le, soit dans les lieux bas, soit dans les lieux élevés. 12 Achaz répondit: Je ne demanderai rien, je ne tenterai pas l'Éternel. 13 Ésaïe dit alors: Écoutez donc, maison de David! Est-ce trop peu pour vous de lasser la patience des hommes, Que vous lassiez encore celle de mon Dieu? 14 C'est pourquoi le Seigneur lui-même vous donnera un signe, Voici, la jeune fille deviendra enceinte, elle enfantera un fils, Et elle lui donnera le nom d'Emmanuel. 15 Il mangera de la crème et du miel, Jusqu'à ce qu'il sache rejeter le mal et choisir le bien. 16 Mais avant que l'enfant sache rejeter le mal et choisir le bien, Le pays dont tu crains les deux rois sera abandonné. 17 L'Éternel fera venir sur toi, Sur ton peuple et sur la maison de ton père, Des jours tels qu'il n'y en a point eu Depuis le jour où Éphraïm s'est séparé de Juda (Le roi d'Assyrie.) 18 En ce jour-là, l'Éternel sifflera les mouches Qui sont à l'extrémité des canaux de l'Égypte, Et les abeilles qui sont au pays d'Assyrie; 19 Elles viendront, et se poseront toutes dans les vallons désolés, Et dans les fentes des rochers, Sur tous les buissons, Et sur tous les pâturages. 20 En ce jour-là, le Seigneur rasera, avec un rasoir pris à louage Au delà du fleuve, Avec le roi d'Assyrie, La tête et le poil des pieds; Il enlèvera aussi la barbe. 21 En ce jour-là, Chacun entretiendra une jeune vache et deux brebis; 22 Et il y aura une telle abondance de lait Qu'on mangera de la crème, Car c'est de crème et de miel que se nourriront Tous ceux qui seront restés dans le pays. 23 En ce jour-là, Tout lieu qui contiendra mille ceps de vigne, Valant mille sicles d'argent, Sera livré aux ronces et aux épines: 24 On y entrera avec les flèches et avec l'arc, Car tout le pays ne sera que ronces et épines. 25 Et toutes les montagnes que l'on cultivait avec la bêche Ne seront plus fréquentées, par crainte des ronces et des épines: On y lâchera le boeuf, et la brebis en foulera le sol.

Jesaja 7 | Верен Louis Segond 1910