Apostelgeschichte 10 | Верен

1 Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк.

2 Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на народа и непрестанно се молеше на Бога.

3 Около деветия час през деня той видя ясно във видение Божи ангел, който влезе при него и му каза: Корнилий!

4 А той, като се взря в него, уплашен, каза: Какво има, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.

5 И сега, изпрати мъже в Йопия и повикай Симон, който се нарича и Петър.

6 Той е отседнал у един кожар Симон, чиято къща е край морето.

7 И като си отиде ангелът, който му говореше, Корнилий повика двама от слугите и един благочестив войник от тези, които постоянно бяха при него,

8 и като им разказа всичко, ги изпрати в Йопияст. 30-33;.

9 А на следващия ден, когато те пътуваха и наближаваха града, около шестия час, Петър се качи на покрива на къщата да се помоли.

10 И когато огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той изпадна в състояние на видение

11 и видя небето отворено и някакъв съд да слиза към него, като голямо ленено платнище, спускано за четирите краища към земята.

12 В него имаше всякакви видове земни четирикраки, пълзящи и небесни птици.

13 И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.

14 А Петър каза: В никакъв случай, Господи, защото никога не съм ял нещо осквернено или нечисто.

15 И гласът пак дойде към него втори път: Което Бог е очистил, ти не го считай за осквернено.

16 Това стана три пъти; и съдът пак се вдигна в небето.

17 А докато Петър беше в недоумение какво значеше видението, което беше видял, ето, мъжете, изпратени от Корнилий, които бяха разпитали за къщата на Симон, застанаха пред портата

18 и извикаха, като попитаха: Тук ли гостува Симон, който се нарича и Петър?

19 И докато Петър размисляше за видението, Духът му каза: Ето, трима мъже те търсят.

20 Стани, слез и иди с тях, без да се съмняваш ни най-малко, защото Аз съм ги изпратил.

21 И така, Петър слезе при мъжете, които бяха изпратени при него от Корнилий, и каза: Ето, аз съм този, когото търсите. По каква работа сте дошли?

22 А те казаха: Стотникът Корнилий, един праведен човек, който се бои от Бога и има добро име сред целия юдейски народ, беше упътен чрез един свят ангел да те повика в своя дом и да чуе думи от теб.

23 Тогава той ги покани вътре и ги настани. И на сутринта Петър замина с тях; а някои от братята от Йопия го придружиха.

24 А на другия ден влязоха в Кесария. И Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.

25 И когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред краката му и се поклони.

26 А Петър го вдигна, като каза: Стани; и аз самият съм човек.

27 И като разговаряше с него, той влезе и намери мнозина събрани.

28 И им каза: Вие знаете колко е незаконно за един, който е юдеин, да се събира или да ходи при някой, който е от друго племе, но Бог ми показа, че не бива да наричам никого скверен или нечист.

29 Затова дойдох, без да възразявам, веднага щом ме повикахте; и така, питам ви: по коя причина сте ме повикали?

30 И Корнилий каза: Преди четири дни постих до този час и в деветия час се молех у дома, и ето, пред мен застана един мъж в блестящо облекло,

31 който каза: Корнилий, твоята молитва е чута и твоите милостини се спомниха пред Бога.

32 Така че прати в Йопия да повикат тук Симон, който се нарича и Петър; той е отседнал в дома на един кожар Симон, край морето. (Той, като дойде, ще ти говори.)

33 И така, аз веднага пратих до теб* и ти добре направи, че дойде. Затова сега всички ние присъстваме тук, пред Бога, за да чуем всичко, което ти е заповядано от Господа.

34 А Петър отвори уста и каза: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице,

35 а във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правда, Му е угоден.

36 Словото, което Той изпрати на израилевите синове, като им благовестяваше мир чрез Иисус Христос, който е Господар на всички,

37 това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Йоан, се разпространи по цяла Юдея, като се започна от Галилея;

38 как Бог помаза със Свети Дух и със сила Иисус от Назарет, който обикаляше, като правеше добрини и изцеляваше всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него.

39 И ние сме свидетели на всичко, което Той извърши и в юдейската земя, и в Ерусалим; Него те убиха, като Го приковаха на дърво.

40 Него Бог възкреси на третия ден и Му даде да се яви –

41 не на целия народ, а на свидетели, предварително избрани от Бога – на нас, които ядохме и пихме с Него, след като възкръсна от мъртвите.

42 И ни поръча да проповядваме на народа и да свидетелстваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.

43 За Него свидетелстват всичките пророци, че всеки, който вярва в Него, получава опрощаване на греховете си чрез Неговото Име.

44 Докато Петър още говореше тези думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.

45 И обрязаните вярващи, които бяха дошли с Петър, се смаяха за това, че дарът на Светия Дух се изля и на езичниците,

46 защото ги чуваха да говорят на езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:

47 Може ли някой да забрани водата, за да не се кръстят тези, които приеха Светия Дух, както и ние?

48 И заповяда да бъдат кръстени в Името на Иисус Христос. Тогава му се помолиха да остане няколко дни.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Louis Segond 1910

1 Il y avait à Césarée un homme nommé Corneille, centenier dans la cohorte dite italienne.

2 Cet homme était pieux et craignait Dieu, avec toute sa maison; il faisait beaucoup d'aumônes au peuple, et priait Dieu continuellement.

3 Vers la neuvième heure du jour, il vit clairement dans une vision un ange de Dieu qui entra chez lui, et qui lui dit: Corneille!

4 Les regards fixés sur lui, et saisi d'effroi, il répondit: Qu'est-ce, Seigneur? Et l'ange lui dit: Tes prières et tes aumônes sont montées devant Dieu, et il s'en est souvenu.

5 Envoie maintenant des hommes à Joppé, et fais venir Simon, surnommé Pierre;

6 il est logé chez un certain Simon, corroyeur, dont la maison est près de la mer.

7 Dès que l'ange qui lui avait parlé fut parti, Corneille appela deux de ses serviteurs, et un soldat pieux d'entre ceux qui étaient attachés à sa personne;

8 et, après leur avoir tout raconté, il les envoya à Joppé.

9 Le lendemain, comme ils étaient en route, et qu'ils approchaient de la ville, Pierre monta sur le toit, vers la sixième heure, pour prier.

10 Il eut faim, et il voulut manger. Pendant qu'on lui préparait à manger, il tomba en extase.

11 Il vit le ciel ouvert, et un objet semblable à une grande nappe attachée par les quatre coins, qui descendait et s'abaissait vers la terre,

12 et où se trouvaient tous les quadrupèdes et les reptiles de la terre et les oiseaux du ciel.

13 Et une voix lui dit: Lève-toi, Pierre, tue et mange.

14 Mais Pierre dit: Non, Seigneur, car je n'ai jamais rien mangé de souillé ni d'impur.

15 Et pour la seconde fois la voix se fit encore entendre à lui: Ce que Dieu a déclaré pur, ne le regarde pas comme souillé.

16 Cela arriva jusqu'à trois fois; et aussitôt après, l'objet fut retiré dans le ciel.

17 Tandis que Pierre ne savait en lui-même que penser du sens de la vision qu'il avait eue, voici, les hommes envoyés par Corneille, s'étant informés de la maison de Simon, se présentèrent à la porte,

18 et demandèrent à haute voix si c'était là que logeait Simon, surnommé Pierre.

19 Et comme Pierre était à réfléchir sur la vision, l'Esprit lui dit: Voici, trois hommes te demandent;

20 lève-toi, descends, et pars avec eux sans hésiter, car c'est moi qui les ai envoyés.

21 Pierre donc descendit, et il dit à ces hommes: Voici, je suis celui que vous cherchez; quel est le motif qui vous amène?

22 Ils répondirent: Corneille, centenier, homme juste et craignant Dieu, et de qui toute la nation des Juifs rend un bon témoignage, a été divinement averti par un saint ange de te faire venir dans sa maison et d'entendre tes paroles.

23 Pierre donc les fit entrer, et les logea. Le lendemain, il se leva, et partit avec eux. Quelques-uns des frères de Joppé l'accompagnèrent.

24 Ils arrivèrent à Césarée le jour suivant. Corneille les attendait, et avait invité ses parents et ses amis intimes.

25 Lorsque Pierre entra, Corneille, qui était allé au-devant de lui, tomba à ses pieds et se prosterna.

26 Mais Pierre le releva, en disant: Lève-toi; moi aussi, je suis un homme.

27 Et conversant avec lui, il entra, et trouva beaucoup de personnes réunies.

28 Vous savez, leur dit-il, qu'il est défendu à un Juif de se lier avec un étranger ou d'entrer chez lui; mais Dieu m'a appris à ne regarder aucun homme comme souillé et impur.

29 C'est pourquoi je n'ai pas eu d'objection à venir, puisque vous m'avez appelé; je vous demande donc pour quel motif vous m'avez envoyé chercher.

30 Corneille dit: Il y a quatre jours, à cette heure-ci, je priais dans ma maison à la neuvième heure; et voici, un homme vêtu d'un habit éclatant se présenta devant moi, et dit:

31 Corneille, ta prière a été exaucée, et Dieu s'est souvenu de tes aumônes.

32 Envoie donc à Joppé, et fais venir Simon, surnommé Pierre; il est logé dans la maison de Simon, corroyeur, près de la mer.

33 Aussitôt j'ai envoyé vers toi, et tu as bien fait de venir. Maintenant donc nous sommes tous devant Dieu, pour entendre tout ce que le Seigneur t'a ordonné de nous dire.

34 Alors Pierre, ouvrant la bouche, dit: En vérité, je reconnais que Dieu ne fait point acception de personnes,

35 mais qu'en toute nation celui qui le craint et qui pratique la justice lui est agréable.

36 Il a envoyé la parole aux fils d'Israël, en leur annonçant la paix par Jésus Christ, qui est le Seigneur de tous.

37 Vous savez ce qui est arrivé dans toute la Judée, après avoir commencé en Galilée, à la suite du baptême que Jean a prêché;

38 vous savez comment Dieu a oint du Saint Esprit et de force Jésus de Nazareth, qui allait de lieu en lieu faisant du bien et guérissant tous ceux qui étaient sous l'empire du diable, car Dieu était avec lui.

39 Nous sommes témoins de tout ce qu'il a fait dans le pays des Juifs et à Jérusalem. Ils l'ont tué, en le pendant au bois.

40 Dieu l'a ressuscité le troisième jour, et il a permis qu'il apparût,

41 non à tout le peuple, mais aux témoins choisis d'avance par Dieu, à nous qui avons mangé et bu avec lui, après qu'il fut ressuscité des morts.

42 Et Jésus nous a ordonné de prêcher au peuple et d'attester que c'est lui qui a été établi par Dieu juge des vivants et des morts.

43 Tous les prophètes rendent de lui le témoignage que quiconque croit en lui reçoit par son nom le pardon des péchés.

44 Comme Pierre prononçait encore ces mots, le Saint Esprit descendit sur tous ceux qui écoutaient la parole.

45 Tous les fidèles circoncis qui étaient venus avec Pierre furent étonnés de ce que le don du Saint Esprit était aussi répandu sur les païens.

46 Car ils les entendaient parler en langues et glorifier Dieu.

47 Alors Pierre dit: Peut-on refuser l'eau du baptême à ceux qui ont reçu le Saint Esprit aussi bien que nous?

48 Et il ordonna qu'ils fussent baptisés au nom du Seigneur. Sur quoi ils le prièrent de rester quelques jours auprès d'eux.

Public Domain