2.Korinther 2 | Верен
1Но в себе си реших това: да не идвам при вас пак със скръб.2Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мен, ако не този, който е бил наскърбен от мен?3И това писах нарочно, да не би когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като съм сигурен във всички вас, че моята радост е радостта на всички вас.4Защото с голяма скръб и свито сърце ви писах с много сълзи – не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която аз имам особено към вас.5Но ако някой е причинил скръб, не е наскърбил мен, а донякъде – да не кажа прекалено много – всички вас.6За такъв един е достатъчно това наказание, което му е било наложено от мнозинството;7така че сега вече вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв един да бъде погълнат от прекомерната скръб.8Затова ви умолявам да го уверите в любовта си към него.9Понеже затова и писах – за да позная от опит дали сте послушни във всичко.10А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако и аз съм простил нещо, простил съм го заради вас пред лицето на Христос,11да не би Сатана да добие преимущество над нас; защото неговите замисли не са ни неизвестни.12И когато дойдох в Троада да проповядвам благовестието на Христос и когато ми се отвори врата в Господното дело,13духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.14Но благодаря на Бога, който винаги ни води в победно шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него.15Защото за Бога ние сме благоуханието на Христос сред тези, които се спасяват, и сред онези, които погиват.16За едните – смъртоносно ухание, което докарва смърт, а за другите – животворно ухание, което докарва живот. И кой е способен на това?17Защото ние не сме като мнозината, които изопачават Божието слово, а говорим искрено в Христос, като от Бога, пред Бога.
English Standard Version
1For I made up my mind not to make another painful visit to you.2For if I cause you pain, who is there to make me glad but the one whom I have pained?3And I wrote as I did, so that when I came I might not suffer pain from those who should have made me rejoice, for I felt sure of all of you, that my joy would be the joy of you all.4For I wrote to you out of much affliction and anguish of heart and with many tears, not to cause you pain but to let you know the abundant love that I have for you.
Forgive the Sinner
5Now if anyone has caused pain, he has caused it not to me, but in some measure—not to put it too severely—to all of you.6For such a one, this punishment by the majority is enough,7so you should rather turn to forgive and comfort him, or he may be overwhelmed by excessive sorrow.8So I beg you to reaffirm your love for him.9For this is why I wrote, that I might test you and know whether you are obedient in everything.10Anyone whom you forgive, I also forgive. Indeed, what I have forgiven, if I have forgiven anything, has been for your sake in the presence of Christ,11so that we would not be outwitted by Satan; for we are not ignorant of his designs.
Triumph in Christ
12When I came to Troas to preach the gospel of Christ, even though a door was opened for me in the Lord,13my spirit was not at rest because I did not find my brother Titus there. So I took leave of them and went on to Macedonia.14But thanks be to God, who in Christ always leads us in triumphal procession, and through us spreads the fragrance of the knowledge of him everywhere.15For we are the aroma of Christ to God among those who are being saved and among those who are perishing,16to one a fragrance from death to death, to the other a fragrance from life to life. Who is sufficient for these things?17For we are not, like so many, peddlers of God’s word, but as men of sincerity, as commissioned by God, in the sight of God we speak in Christ.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.