1.Korinther 7 | Верен
1А относно това, което ми писахте: Добре е човек да не се докосва до жена.2Но за да се избягва блудството, нека всеки мъж да има своя собствена жена, и всяка жена да има свой собствен мъж.3Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; също и жената – с мъжа.4Жената няма власт над своето тяло, а мъжът; но също така и мъжът няма власт над своето тяло, а жената.5Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предадете на молитва, и пак бъдете заедно, за да не би Сатана да ви изкушава чрез това, че не можете да се въздържате.6Но това казвам като позволение, а не като заповед.7Но аз желая всички хора да са като мен. Обаче всеки има своя собствена дарба от Бога – един така, а друг иначе.8А на неженените и вдовиците казвам: добро е за тях, ако си останат като мен.9Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.10А на женените поръчвам, и то не аз*, а Господ: жена да не напуска мъжа си;11но ако е напуснала, нека остане неомъжена или нека се помири с мъжа си; и мъж да не оставя жена си.12А на другите казвам азст. 10;, а не Господ: ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя.13И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не го оставя.14Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез своя мъж; иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.15Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са заробени. Бог обаче ни е призовал към мир.16Защото откъде знаеш, жено, дали няма да спасиш мъжа си? Или откъде знаеш, мъжо, дали няма да спасиш жена си?17Но както Бог е отредил на всеки един и както Господ е призовал всеки един, така нека всеки да постъпва. И така нареждам за всичките църкви.18Обрязан ли е бил призован някой, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил призован някой, да не се обрязва.19Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а важното е пазенето на Божиите заповеди.20Нека всеки си остава в званието, в което е бил призован.21Като роб ли си бил призован? Да не те е грижа, но ако можеш да бъдеш свободен, по-добре се възползвай.22Защото този, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; също така и този, който е бил призован като свободен човек, е роб на Христос.23С цена сте били купени, не ставайте роби на хора.24Братя, нека всеки остане пред Бога в това, в което е бил призован.25Относно девиците нямам заповед от Господа, но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде достоен за доверие.26И така, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро: добре е за човека да остане така, както си е.27Вързан ли си за жена, не търси развързване. Отвързан ли си от жена, не търси жена.28Но ако все пак се ожениш, не съгрешаваш; и ако една девица се омъжи, не съгрешава. Но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.29Това казвам, братя, че времето е кратко. Затова отсега нататък тези, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;30и онези, които плачат – като че не плачат; които се радват – като че не се радват; които купуват – като че не притежават;31и които си служат със света – като че не са предадени на него; защото сегашното състояние на този свят преминава.32А аз желая вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за това, което е Господно – как да угажда на Господа;33а жененият се грижи за това, което е световно – как да угажда на жена си.34Има разлика между жена и девица: неомъжената се грижи за това, което е Господно – да бъде свята и в тяло, и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно – как да угажда на мъжа си.35И това казвам за ваша собствена полза – не за да ви сложа оглавник, а заради благоприличието и за да постоянствате в Господа, без да се отвличате.36Но ако някой мисли, че постъпва нередно със своята девица, ако ѝ е преминала цветущата възраст, и ако трябва да стане така, нека прави каквото иска; не съгрешава; нека се женят.37Но този, който стои твърд в сърцето си, като не бива принуден, а има власт над волята си, и е решил това в сърцето си – да запази своята девица – прави добре.38Така че този, който омъжи девицата си, прави добре; а който не я омъжи, прави по-добре.39Жената е обвързана дотогава, докогато е жив мъжът ѝ; но ако мъжът ѝ умре, е свободна да се омъжи за когото иска, но само в Господа.40Но по мое мнение, по-щастлива е, ако си остане така. А мисля, че и аз имам Божия Духст. 25;.
English Standard Version
Principles for Marriage
1Now concerning the matters about which you wrote: “It is good for a man not to have sexual relations with a woman.”2But because of the temptation to sexual immorality, each man should have his own wife and each woman her own husband.3The husband should give to his wife her conjugal rights, and likewise the wife to her husband.4For the wife does not have authority over her own body, but the husband does. Likewise the husband does not have authority over his own body, but the wife does.5Do not deprive one another, except perhaps by agreement for a limited time, that you may devote yourselves to prayer; but then come together again, so that Satan may not tempt you because of your lack of self-control.6Now as a concession, not a command, I say this.*7I wish that all were as I myself am. But each has his own gift from God, one of one kind and one of another.8To the unmarried and the widows I say that it is good for them to remain single, as I am.9But if they cannot exercise self-control, they should marry. For it is better to marry than to burn with passion.10To the married I give this charge (not I, but the Lord): the wife should not separate from her husband11(but if she does, she should remain unmarried or else be reconciled to her husband), and the husband should not divorce his wife.12To the rest I say (I, not the Lord) that if any brother has a wife who is an unbeliever, and she consents to live with him, he should not divorce her.13If any woman has a husband who is an unbeliever, and he consents to live with her, she should not divorce him.14For the unbelieving husband is made holy because of his wife, and the unbelieving wife is made holy because of her husband. Otherwise your children would be unclean, but as it is, they are holy.15But if the unbelieving partner separates, let it be so. In such cases the brother or sister is not enslaved. God has called you* to peace.16For how do you know, wife, whether you will save your husband? Or how do you know, husband, whether you will save your wife?
Live as You Are Called
17Only let each person lead the life* that the Lord has assigned to him, and to which God has called him. This is my rule in all the churches.18Was anyone at the time of his call already circumcised? Let him not seek to remove the marks of circumcision. Was anyone at the time of his call uncircumcised? Let him not seek circumcision.19For neither circumcision counts for anything nor uncircumcision, but keeping the commandments of God.20Each one should remain in the condition in which he was called.21Were you a bondservant* when called? Do not be concerned about it. (But if you can gain your freedom, avail yourself of the opportunity.)22For he who was called in the Lord as a bondservant is a freedman of the Lord. Likewise he who was free when called is a bondservant of Christ.23You were bought with a price; do not become bondservants of men.24So, brothers,* in whatever condition each was called, there let him remain with God.
The Unmarried and the Widowed
25Now concerning* the betrothed,* I have no command from the Lord, but I give my judgment as one who by the Lord’s mercy is trustworthy.26I think that in view of the present* distress it is good for a person to remain as he is.27Are you bound to a wife? Do not seek to be free. Are you free from a wife? Do not seek a wife.28But if you do marry, you have not sinned, and if a betrothed woman* marries, she has not sinned. Yet those who marry will have worldly troubles, and I would spare you that.29This is what I mean, brothers: the appointed time has grown very short. From now on, let those who have wives live as though they had none,30and those who mourn as though they were not mourning, and those who rejoice as though they were not rejoicing, and those who buy as though they had no goods,31and those who deal with the world as though they had no dealings with it. For the present form of this world is passing away.32I want you to be free from anxieties. The unmarried man is anxious about the things of the Lord, how to please the Lord.33But the married man is anxious about worldly things, how to please his wife,34and his interests are divided. And the unmarried or betrothed woman is anxious about the things of the Lord, how to be holy in body and spirit. But the married woman is anxious about worldly things, how to please her husband.35I say this for your own benefit, not to lay any restraint upon you, but to promote good order and to secure your undivided devotion to the Lord.36If anyone thinks that he is not behaving properly toward his betrothed,* if his* passions are strong, and it has to be, let him do as he wishes: let them marry—it is no sin.37But whoever is firmly established in his heart, being under no necessity but having his desire under control, and has determined this in his heart, to keep her as his betrothed, he will do well.38So then he who marries his betrothed does well, and he who refrains from marriage will do even better.39A wife is bound to her husband as long as he lives. But if her husband dies, she is free to be married to whom she wishes, only in the Lord.40Yet in my judgment she is happier if she remains as she is. And I think that I too have the Spirit of God.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.