Richter 18 | Верен
1В онези дни нямаше цар в Израил; и в онези дни племето на данците си търсеше наследство, в което да живее, защото до онзи ден не им се беше паднало наследство между израилевите племена.2И синовете на Дан изпратиха от рода си петима мъже от цялата си общност, храбри мъже, от Сараа и от Естаол, за да огледат земята и да я изследват, и им казаха: Идете, изследвайте земята. И те дойдоха до хълмистата земя на Ефрем, до къщата на Михей, и пренощуваха там.3И когато приближиха къщата на Михей, те познаха гласа на младия левит и се отбиха там, и му казаха: Кой те доведе тук? Какво правиш на това място? И какво имаш тук?4А той им каза: Така и така ми направи Михей и ме нае, и аз му станах свещеник.5И те му казаха: Моля те, допитай се до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучен пътят, на който отиваме.6А свещеникът им каза: Идете с мир. Пред ГОСПОДА е пътят, по който отивате.7И петимата мъже тръгнаха и дойдоха в Лаис*, и видяха народа, който беше в него, че живееше безгрижно, като сидонците, спокойно и безгрижно, защото нямаше в земята властник, който да ги притеснява; и те бяха далеч от сидонците и нямаха връзки с никого.8И се върнаха при братята си в Сараа и Естаол и братята им им казаха: Какво казвате вие?9И те казаха: Станете и нека се изкачим срещу тях. Защото видяхме земята, и ето, тя е много е добра. А вие още ли седите? Не бъдете лениви да отидете и да влезете, и да завладеете земята.10Когато отидете, ще отидете при един безгрижен народ и обширна земя, защото Бог я даде в ръката ви – място, където не липсва нищо, което е на земята.11Тогава шестстотин мъже от рода на данците, от Сараа и Естаол, потеглиха, препасани с военни оръжия.12И отидоха и се разположиха на стан в Кириат-Иарим в Юда. Затова нарекоха онова място Махане-Дан*, както е и до днес. Ето, то се намира зад Кириат-Иарим.13А оттам преминаха в хълмистата земя на Ефрем и дойдоха до къщата на Михей.14Тогава петимата мъже, които бяха ходили да огледат страната Лаис, заговориха и казаха на братята си: Знаете ли, че в тези къщи има ефод и домашни идоли, изваян идол и излят идол? И така, помислете какво трябва да направите.15И те се отбиха там и дойдоха в къщата на младия левит, в къщата на Михей, и го поздравиха.16А шестстотинте мъже, препасани с военните си оръжия, които бяха от синовете на Дан, застанаха при входа на портата.17Тогава петимата мъже, които бяха отишли да огледат земята, отидоха, влязоха там и взеха изваяния идол и ефода, и домашните идоли, и излетия идол. А свещеникът стоеше при входа на портата с шестстотинте мъже, препасани с военни оръжия.18И когато те влязоха в къщата на Михей и изнесоха изваяния идол, ефода и домашните идоли, и излетия идол, свещеникът им каза: Какво правите?19А те му казаха: Мълчи! Сложи ръката си на устата си и ела с нас, и ни бъди отец и свещеник. По-добре ли е за теб да бъдеш свещеник на дома на един човек, или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израил?20И сърцето на свещеника се зарадва и той взе ефода и домашните идоли, и изваяния идол, и отиде сред народа.21Тогава те се обърнаха и потеглиха и сложиха пред себе си децата и добитъка и ценните неща.22А когато се бяха отдалечили от къщата на Михей, мъжете от къщите, близки до къщата на Михей, се събраха и настигнаха синовете на Дан.23И извикаха към синовете на Дан и те обърнаха лицата си и казаха на Михей: Какво ти е, че си събрал такова множество?24А той каза: Взели сте ми боговете, които си направих, и свещеника и сте тръгнали. И какво повече ми остава? И как ми казвате: Какво ти е?25А синовете на Дан му казаха: Гласът ти да не се чуе между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже, и да изгубиш живота си, заедно с живота на домашните си!26И синовете на Дан продължиха по пътя си. А когато Михей видя, че са прекалено силни за него, той се обърна и си отиде обратно у дома си.27Така те взеха това, което беше направил Михей, и свещеника, който имаше. И нападнаха Лаис, един спокоен и безгрижен народ, и ги избиха с острието на меча, и изгориха града с огън.28И нямаше кой да ги избави, защото беше далеч от Сидон и нямаха връзки с никого, беше в долината към Вет-Реов. И те построиха града и се заселиха в него.29И нарекоха града Дан*, на името на баща си Дан, който се беше родил на Израил. А отначало името на града беше Лаис.30И синовете на Дан си изправиха изваяния идол; а Йонатан, синът на Гирсон, син на Мойсей, той и синовете му бяха свещеници на племето на данците до времето, когато земята беше пленена.31Така те си поставиха изваяния идол на Михей, който той беше направил, и той стоя там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило.
English Standard Version
Danites Take the Levite and the Idol
1In those days there was no king in Israel. And in those days the tribe of the people of Dan was seeking for itself an inheritance to dwell in, for until then no inheritance among the tribes of Israel had fallen to them.2So the people of Dan sent five able men from the whole number of their tribe, from Zorah and from Eshtaol, to spy out the land and to explore it. And they said to them, “Go and explore the land.” And they came to the hill country of Ephraim, to the house of Micah, and lodged there.3When they were by the house of Micah, they recognized the voice of the young Levite. And they turned aside and said to him, “Who brought you here? What are you doing in this place? What is your business here?”4And he said to them, “This is how Micah dealt with me: he has hired me, and I have become his priest.”5And they said to him, “Inquire of God, please, that we may know whether the journey on which we are setting out will succeed.”6And the priest said to them, “Go in peace. The journey on which you go is under the eye of the Lord.”7Then the five men departed and came to Laish and saw the people who were there, how they lived in security, after the manner of the Sidonians, quiet and unsuspecting, lacking* nothing that is in the earth and possessing wealth, and how they were far from the Sidonians and had no dealings with anyone.8And when they came to their brothers at Zorah and Eshtaol, their brothers said to them, “What do you report?”9They said, “Arise, and let us go up against them, for we have seen the land, and behold, it is very good. And will you do nothing? Do not be slow to go, to enter in and possess the land.10As soon as you go, you will come to an unsuspecting people. The land is spacious, for God has given it into your hands, a place where there is no lack of anything that is in the earth.”11So 600 men of the tribe of Dan, armed with weapons of war, set out from Zorah and Eshtaol,12and went up and encamped at Kiriath-jearim in Judah. On this account that place is called Mahaneh-dan* to this day; behold, it is west of Kiriath-jearim.13And they passed on from there to the hill country of Ephraim, and came to the house of Micah.14Then the five men who had gone to scout out the country of Laish said to their brothers, “Do you know that in these houses there are an ephod, household gods, a carved image, and a metal image? Now therefore consider what you will do.”15And they turned aside there and came to the house of the young Levite, at the home of Micah, and asked him about his welfare.16Now the 600 men of the Danites, armed with their weapons of war, stood by the entrance of the gate.17And the five men who had gone to scout out the land went up and entered and took the carved image, the ephod, the household gods, and the metal image, while the priest stood by the entrance of the gate with the 600 men armed with weapons of war.18And when these went into Micah’s house and took the carved image, the ephod, the household gods, and the metal image, the priest said to them, “What are you doing?”19And they said to him, “Keep quiet; put your hand on your mouth and come with us and be to us a father and a priest. Is it better for you to be priest to the house of one man, or to be priest to a tribe and clan in Israel?”20And the priest’s heart was glad. He took the ephod and the household gods and the carved image and went along with the people.21So they turned and departed, putting the little ones and the livestock and the goods in front of them.22When they had gone a distance from the home of Micah, the men who were in the houses near Micah’s house were called out, and they overtook the people of Dan.23And they shouted to the people of Dan, who turned around and said to Micah, “What is the matter with you, that you come with such a company?”24And he said, “You take my gods that I made and the priest, and go away, and what have I left? How then do you ask me, ‘What is the matter with you?’”25And the people of Dan said to him, “Do not let your voice be heard among us, lest angry fellows fall upon you, and you lose your life with the lives of your household.”26Then the people of Dan went their way. And when Micah saw that they were too strong for him, he turned and went back to his home.27But the people of Dan took what Micah had made, and the priest who belonged to him, and they came to Laish, to a people quiet and unsuspecting, and struck them with the edge of the sword and burned the city with fire.28And there was no deliverer because it was far from Sidon, and they had no dealings with anyone. It was in the valley that belongs to Beth-rehob. Then they rebuilt the city and lived in it.29And they named the city Dan, after the name of Dan their ancestor, who was born to Israel; but the name of the city was Laish at the first.30And the people of Dan set up the carved image for themselves, and Jonathan the son of Gershom, son of Moses,* and his sons were priests to the tribe of the Danites until the day of the captivity of the land.31So they set up Micah’s carved image that he made, as long as the house of God was at Shiloh.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.