Psalm 42 | Верен

1 За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Както еленът жадува за водните потоци, така душата ми копнее за Теб, Боже! 2 Душата ми жадува за Бога, за живия Бог. Кога ще дойда и ще се явя пред Божието лице? 3 Моите сълзи ми станаха храна ден и нощ, като цял ден ми говорят: Къде е твоят Бог? 4 Това си припомням и изливам душата си вътре в себе си – как преминавах с множеството и отивах с тях в Божия дом с глас на радост и хваление, с множество, което празнуваше. 5 Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля за спасението от лицето Му. 6 Боже мой, душата ми е отпаднала в мен; затова си спомням за Теб от йорданската земя и от ермонските височини, от планината Мисар. 7 Бездна огласява бездна при шума на Твоите водопади. Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мен. 8 ГОСПОД ще заповяда милостта Си през деня и песента Му ще бъде с мен през нощта – молитва към Бога на моя живот. 9 Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя опечален от притеснението от врага? 10 Враговете ми ме подиграват, като че трошат костите ми, като всеки ден ми казват: Къде е Твоят Бог?* 11 Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля; Той е спасение на лицето ми и моят Бог.

English Standard Version

Why Are You Cast Down, O My Soul?

1 To the choirmaster. A Maskil* of the Sons of Korah. As a deer pants for flowing streams, so pants my soul for you, O God. 2 My soul thirsts for God, for the living God. When shall I come and appear before God?* 3 My tears have been my food day and night, while they say to me all the day long, “Where is your God?” 4 These things I remember, as I pour out my soul: how I would go with the throng and lead them in procession to the house of God with glad shouts and songs of praise, a multitude keeping festival. 5 Why are you cast down, O my soul, and why are you in turmoil within me? Hope in God; for I shall again praise him, my salvation* 6 and my God. My soul is cast down within me; therefore I remember you from the land of Jordan and of Hermon, from Mount Mizar. 7 Deep calls to deep at the roar of your waterfalls; all your breakers and your waves have gone over me. 8 By day the Lord commands his steadfast love, and at night his song is with me, a prayer to the God of my life. 9 I say to God, my rock: “Why have you forgotten me? Why do I go mourning because of the oppression of the enemy?” 10 As with a deadly wound in my bones, my adversaries taunt me, while they say to me all the day long, “Where is your God?” 11 Why are you cast down, O my soul, and why are you in turmoil within me? Hope in God; for I shall again praise him, my salvation and my God.

Psalm 42 | Верен English Standard Version

Why Are You Cast Down, O My Soul?