Psalm 142 | Верен

1 Маскил на Давид. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към ГОСПОДА, с гласа си отправям молба към ГОСПОДА. 2 Изливам молението си пред Него, заявявам скръбта си пред Него. 3 Когато духът ми отпадаше в мен, Ти знаеше пътеката ми. Примка скриха за мен по пътя, по който ходех. 4 Погледни надясно, и ето, няма никой, който да ме познава, няма убежище за мен, никой не пита за живота ми. 5 Към Теб, ГОСПОДИ, извиках, казах: Ти си моето прибежище, моят дял в земята на живите. 6 Обърни внимание на вика ми, защото съм много унижен; избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мен. 7 Изведи от тъмница душата ми, за да славя Името Ти! Праведните ще се съберат около мен, когато ми сториш благодеяние.

English Standard Version

You Are My Refuge

1 A Maskil* of David, when he was in the cave. A Prayer. With my voice I cry out to the Lord; with my voice I plead for mercy to the Lord. 2 I pour out my complaint before him; I tell my trouble before him. 3 When my spirit faints within me, you know my way! In the path where I walk they have hidden a trap for me. 4 Look to the right and see: there is none who takes notice of me; no refuge remains to me; no one cares for my soul. 5 I cry to you, O Lord; I say, “You are my refuge, my portion in the land of the living.” 6 Attend to my cry, for I am brought very low! Deliver me from my persecutors, for they are too strong for me! 7 Bring me out of prison, that I may give thanks to your name! The righteous will surround me, for you will deal bountifully with me.

Psalm 142 | Верен English Standard Version

You Are My Refuge