Psalm 105 | Верен English Standard Version

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
Psalm 105 | Верен
1 Славете ГОСПОДА, призовавайте Името Му, известявайте сред народите делата Му! 2 Пейте Му, пейте Му псалми, говорете за всичките Му чудни дела! 3 Хвалете се с Неговото свято Име, нека се весели сърцето на онези, които търсят ГОСПОДА! 4 Стремете се към ГОСПОДА и Неговата сила, търсете лицето Му винаги! 5 Помнете чудните Му дела, които е извършил, знаменията Му и присъдите на устата Му, 6 ти, потомство на слугата Му Авраам*, вие, синове на Яков, Негови избрани*! 7 Той е ГОСПОД, нашият Бог, присъдите Му са по цялата земя. 8 Той помни вечно завета Си, словото, което е заповядал за хиляда поколения, 9 завета, който е сключил с Авраам, и клетвата Си към Исаак, 10 завета, който е поставил на Яков за наредба, на Израил – за вечен завет, 11 като каза: На теб ще дам ханаанската земя като дял на наследството ви. 12 Когато бяха малобройни, само малко и странници в нея, 13 когато се скитаха от народ в народ, от царство – в друг народ, 14 Той не остави никого да ги угнетява и съди царе заради тях. 15 И каза: Не докосвайте Моите помазани и не правете нищо лошо на Моите пророци! 16 После наложи глад върху земята, строши всяка подпорка на хляба. 17 Изпрати пред тях човек – Йосиф беше продаден за роб. 18 Стиснаха краката му в окови, душата му – в желязо. 19 До времето, когато думата му се изпълни, словото на ГОСПОДА го изпитваше. 20 Царят изпрати и го освободи, господарят на народите го пусна на свобода. 21 Направи го господар над дома си и управител над целия си имот, 22 за да връзва князете му според волята си и да учи старейшините му на мъдрост. 23 И Израил дойде в Египет и Яков стана пришълец в земята на Хам. 24 И Той умножи народа Си много и го направи по-силен от враговете му. 25 Обърна сърцето им да мразят народа Му, да постъпват коварно със слугите Му. 26 Изпрати слугата Си Мойсей, също и Аарон, когото избра. 27 Те извършиха знаменията Му сред тях и чудесата Му в земята на Хам. 28 Той изпрати тъмнина и помрачи и те не упорстваха против думите Му. 29 Превърна водите им в кръв и изби рибите им. 30 Земята им гъмжеше от жаби дори и в покоите на царете им. 31 Той каза и дойдоха рояци мухи и въшки по всичките им предели. 32 Даде им град вместо дъжд и пламтящ огън в земята им. 33 Порази и лозята им, и смокините им и изпочупи дърветата в пределите им. 34 Той каза и дойдоха скакалци – малки скакалци безчет – 35 и изпоядоха всичките посеви в страната им и изпоядоха плода на земята им. 36 Порази и всичките първородни в земята им, първите рожби на цялата им мъжественост. 37 После ги изведе със сребро и злато и между племената Му нямаше нито един, който се спъваше. 38 Египет се радваше, когато излязоха, защото страхът от тях ги беше нападнал. 39 Той разпростря облак за покривало и огън, за да свети през нощта. 40 Те поискаха и Той докара пъдпъдъци, и ги насити с небесен хляб. 41 Отвори канарата и бликна вода, потече в безводните места като река. 42 Защото Той си спомни святото Си слово към слугата Си Авраам 43 и изведе народа Си с веселие, избраните Си* – с радост. 44 Даде им земите на езичниците и те наследиха труда на народите, 45 за да пазят Неговите наредби и да съблюдават Неговите закони. Алилуя!

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

English Standard Version

Tell of All His Wondrous Works

1 Oh give thanks to the Lord; call upon his name; make known his deeds among the peoples! 2 Sing to him, sing praises to him; tell of all his wondrous works! 3 Glory in his holy name; let the hearts of those who seek the Lord rejoice! 4 Seek the Lord and his strength; seek his presence continually! 5 Remember the wondrous works that he has done, his miracles, and the judgments he uttered, 6 O offspring of Abraham, his servant, children of Jacob, his chosen ones! 7 He is the Lord our God; his judgments are in all the earth. 8 He remembers his covenant forever, the word that he commanded, for a thousand generations, 9 the covenant that he made with Abraham, his sworn promise to Isaac, 10 which he confirmed to Jacob as a statute, to Israel as an everlasting covenant, 11 saying, “To you I will give the land of Canaan as your portion for an inheritance.” 12 When they were few in number, of little account, and sojourners in it, 13 wandering from nation to nation, from one kingdom to another people, 14 he allowed no one to oppress them; he rebuked kings on their account, 15 saying, “Touch not my anointed ones, do my prophets no harm!” 16 When he summoned a famine on the land and broke all supply* of bread, 17 he had sent a man ahead of them, Joseph, who was sold as a slave. 18 His feet were hurt with fetters; his neck was put in a collar of iron; 19 until what he had said came to pass, the word of the Lord tested him. 20 The king sent and released him; the ruler of the peoples set him free; 21 he made him lord of his house and ruler of all his possessions, 22 to bind* his princes at his pleasure and to teach his elders wisdom. 23 Then Israel came to Egypt; Jacob sojourned in the land of Ham. 24 And the Lord made his people very fruitful and made them stronger than their foes. 25 He turned their hearts to hate his people, to deal craftily with his servants. 26 He sent Moses, his servant, and Aaron, whom he had chosen. 27 They performed his signs among them and miracles in the land of Ham. 28 He sent darkness, and made the land dark; they did not rebel* against his words. 29 He turned their waters into blood and caused their fish to die. 30 Their land swarmed with frogs, even in the chambers of their kings. 31 He spoke, and there came swarms of flies, and gnats throughout their country. 32 He gave them hail for rain, and fiery lightning bolts through their land. 33 He struck down their vines and fig trees, and shattered the trees of their country. 34 He spoke, and the locusts came, young locusts without number, 35 which devoured all the vegetation in their land and ate up the fruit of their ground. 36 He struck down all the firstborn in their land, the firstfruits of all their strength. 37 Then he brought out Israel with silver and gold, and there was none among his tribes who stumbled. 38 Egypt was glad when they departed, for dread of them had fallen upon it. 39 He spread a cloud for a covering, and fire to give light by night. 40 They asked, and he brought quail, and gave them bread from heaven in abundance. 41 He opened the rock, and water gushed out; it flowed through the desert like a river. 42 For he remembered his holy promise, and Abraham, his servant. 43 So he brought his people out with joy, his chosen ones with singing. 44 And he gave them the lands of the nations, and they took possession of the fruit of the peoples’ toil, 45 that they might keep his statutes and observe his laws. Praise the Lord!