Jeremia 18 | Верен

1 Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА и каза: 2 Стани и слез в къщата на грънчаря и там ще ти дам да чуеш думите Ми. 3 И слязох в къщата на грънчаря, и ето, той работеше изделие на колелата си. 4 И съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря и той отново го правеше на друг съд, както на грънчаря му се искаше да го направи. 5 И словото на ГОСПОДА беше към мен и каза: 6 Не мога ли да направя с вас като този грънчар, доме израилев? – заявява ГОСПОД. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие в ръката Ми, доме израилев. 7 В един момент говоря за народ или за царство да го изкореня, съсипя и погубя, 8 но ако онзи народ, за който съм говорил, се отвърне от злото си, и Аз ще се разкая за злото, което съм мислел да му направя. 9 А в друг момент говоря за народ или за царство да го съградя и насадя, 10 но ако извърши това, което е зло в очите Ми, като не слуша гласа Ми, тогава ще се разкая за доброто, което съм казал, че ще му направя. 11 И сега, говори на юдовите мъже и на ерусалимските жители и кажи: Така казва ГОСПОД: Ето, Аз готвя зло против вас и замислям замисъл против вас. О, върнете се всеки от лошия път и оправете постъпките си и делата си! 12 А те казват: Напразно е! Защото ще ходим според замислите си и ще постъпваме всеки според упорството на злото си сърце. 13 Затова, така казва ГОСПОД: О, попитайте между народите – кой е чул такива неща? Израилевата девица извърши нещо много отвратително. 14 Ще изостави ли ливанският сняг скалата на полето? Ще пресъхне ли идващата отдалеч течаща студена вода? 15 Защото Моят народ Ме забрави, кади на нищожните идоли; и те ги препънаха в пътищата им, в древните друмища, да ходят по пътеки, по неутъпкан път, 16 да направят земята си за ужас и вечно подсвиркване; всеки, който минава през нея, ще се ужаси и ще поклати глава. 17 Като източния вятър ще ги разпръсна пред врага; с гръб, а не с лице ще ги погледна в деня на нещастието им. 18 Тогава казаха: Елате, нека скроим замисли против Еремия, защото няма да се изгуби закон от свещеник и съвет от мъдър, и слово от пророк. Елате, нека го поразим с език и нека не внимаваме на нито на една от думите му! 19 Внимавай на мен, ГОСПОДИ, и чуй гласа на онези, които се карат с мен! 20 Ще се отплати ли зло за добро? Защото изкопаха яма за душата ми. Спомни си, че застанах пред Теб, за да говоря добро за тях, за да отвърна яростта Ти от тях! 21 Затова предай синовете им на глад и ги предай в ръката на меча! И нека станат жените им обезчадени и вдовици, а мъжете им да бъдат поразени от смърт, младежите – повалени от меч във война. 22 Нека се чуе вик от къщите им, когато докараш внезапно войски върху тях, защото изкопаха яма да ме хванат и скриха примки за краката ми. 23 И Ти, ГОСПОДИ, знаеш целия им план против мен, да ме умъртвят. Не прощавай беззаконието им и не изличавай греха им пред Себе Си! Нека бъдат повалени пред Теб; действай против тях във времето на гнева Си!

English Standard Version

The Potter and the Clay

1 The word that came to Jeremiah from the Lord: 2 “Arise, and go down to the potter’s house, and there I will let you hear* my words.” 3 So I went down to the potter’s house, and there he was working at his wheel. 4 And the vessel he was making of clay was spoiled in the potter’s hand, and he reworked it into another vessel, as it seemed good to the potter to do. 5 Then the word of the Lord came to me: 6 “O house of Israel, can I not do with you as this potter has done? declares the Lord. Behold, like the clay in the potter’s hand, so are you in my hand, O house of Israel. 7 If at any time I declare concerning a nation or a kingdom, that I will pluck up and break down and destroy it, 8 and if that nation, concerning which I have spoken, turns from its evil, I will relent of the disaster that I intended to do to it. 9 And if at any time I declare concerning a nation or a kingdom that I will build and plant it, 10 and if it does evil in my sight, not listening to my voice, then I will relent of the good that I had intended to do to it. 11 Now, therefore, say to the men of Judah and the inhabitants of Jerusalem: ‘Thus says the Lord, Behold, I am shaping disaster against you and devising a plan against you. Return, every one from his evil way, and amend your ways and your deeds.’ 12 “But they say, ‘That is in vain! We will follow our own plans, and will every one act according to the stubbornness of his evil heart.’ 13 “Therefore thus says the Lord: Ask among the nations, Who has heard the like of this? The virgin Israel has done a very horrible thing. 14 Does the snow of Lebanon leave the crags of Sirion?* Do the mountain waters run dry,* the cold flowing streams? 15 But my people have forgotten me; they make offerings to false gods; they made them stumble in their ways, in the ancient roads, and to walk into side roads, not the highway, 16 making their land a horror, a thing to be hissed at forever. Everyone who passes by it is horrified and shakes his head. 17 Like the east wind I will scatter them before the enemy. I will show them my back, not my face, in the day of their calamity.” 18 Then they said, “Come, let us make plots against Jeremiah, for the law shall not perish from the priest, nor counsel from the wise, nor the word from the prophet. Come, let us strike him with the tongue, and let us not pay attention to any of his words.” 19 Hear me, O Lord, and listen to the voice of my adversaries. 20 Should good be repaid with evil? Yet they have dug a pit for my life. Remember how I stood before you to speak good for them, to turn away your wrath from them. 21 Therefore deliver up their children to famine; give them over to the power of the sword; let their wives become childless and widowed. May their men meet death by pestilence, their youths be struck down by the sword in battle. 22 May a cry be heard from their houses, when you bring the plunderer suddenly upon them! For they have dug a pit to take me and laid snares for my feet. 23 Yet you, O Lord, know all their plotting to kill me. Forgive not their iniquity, nor blot out their sin from your sight. Let them be overthrown before you; deal with them in the time of your anger.

Jeremia 18 | Верен English Standard Version

The Potter and the Clay