Apostelgeschichte 19 | Верен
1А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес и намери някои ученици.2И им каза: Приехте ли Светия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух.3И каза: А в какво се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение.4А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, който щеше да дойде след него, тоест в Иисус.5И като чуха това, се кръстиха в Името на Господ Иисус.6И когато Павел положи ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха на езици и пророкуваха.7И те всички бяха около дванадесет мъже.8И той влезе в синагогата и говореше дръзновено, и в продължение на три месеца разискваше и ги убеждаваше за неща, отнасящи се до Божието царство.9А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, а злословеха учението пред множеството, той се оттегли от тях и отдели учениците; и разискваше всеки ден в училището на Тиран.10И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия – и юдеи, и гърци – чуха Господното слово.11При това Бог вършеше необикновени чудеса чрез ръцете на Павел,12така че дори когато носеха кърпи или престилки от неговото тяло на болните, болестите се отмахваха от тях и злите духове излизаха.13А някои от юдейските странстващи заклинатели предприеха да произнасят Името на Господ Иисус над тези, които имаха зли духове, като казваха: Заклеваме ви в Иисус, когото Павел проповядва.14Имаше седем сина на един юдеин Скева, главен свещеник, които вършеха това.15Но злият дух в отговор им каза: Иисус познавам и Павел зная, но вие кои сте?16И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях и като ги надви, взе надмощие над тях, така че те избягаха от онази къща голи и ранени.17И това стана известно на всички ефески жители – и юдеи, и гърци – и страх обзе всички тях, и Името на Господ Иисус се възвеличаваше.18И мнозина от повярвалите идваха и се изповядваха, и разказваха делата си.19Също мнозина и от тези, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че беше петдесет хиляди сребърника.20Така Господното слово растеше силно и вземаше надмощие.21И като свърши това, Павел си постави за цел в Духа да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, като каза: След като постоя там, трябва да видя и Рим.22И прати в Македония двама от тези, които му помагаха – Тимотей и Ераст – а той остана още известно време в Азия.23А по онова време се надигна голямо вълнение относно Господното учение.24Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Артемида и докарваше не малко печалба на занаятчиите,25като събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, каза: Мъже, вие знаете, че от тази работа идва нашето богатство.26И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, а почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал голямо множество, казвайки, че не са богове тези, които са направени от ръка.27И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да не се счита за нищо и даже да се свали от величието си онази, на която цяла Азия и светът се покланят.28Като чуха, те се изпълниха с гняв и завикаха: Велика е ефеската Артемида!29И смущението се разпространи по целия град. И като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътниците на Павел, единодушно се спуснаха в театъра.30А когато Павел искаше да влезе вътре между народа, учениците не го пуснаха.31Тогава някои от азиархитеЧиновници, които са били отговорни за култа към императора., които му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра.32И така, едни викаха едно, други – друго; защото събранието се беше объркало и повечето не знаеха защо се бяха събрали.33А някои от множеството изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него. И Александър помаха с ръка и искаше да държи защитна реч пред народа.34Но като познаха, че е юдеин, всички закрещяха едногласно и около два часа викаха: Велика е ефеската Артемида!35Тогава градският писар, като въдвори тишина между множеството, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от небето?36И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не правите нищо необмислено.37Защото сте довели тези хора, които нито крадат храмове, нито хулят нашата богиня.38И така, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата са отворени и има съдебни чиновници, нека се съдят едни други.39Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в законното събрание.40Защото има опасност да ни обвинят заради днешната размирица, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище.41И като каза това, разпусна събранието.
English Standard Version
Paul in Ephesus
1And it happened that while Apollos was at Corinth, Paul passed through the inland* country and came to Ephesus. There he found some disciples.2And he said to them, “Did you receive the Holy Spirit when you believed?” And they said, “No, we have not even heard that there is a Holy Spirit.”3And he said, “Into what then were you baptized?” They said, “Into John’s baptism.”4And Paul said, “John baptized with the baptism of repentance, telling the people to believe in the one who was to come after him, that is, Jesus.”5On hearing this, they were baptized in* the name of the Lord Jesus.6And when Paul had laid his hands on them, the Holy Spirit came on them, and they began speaking in tongues and prophesying.7There were about twelve men in all.8And he entered the synagogue and for three months spoke boldly, reasoning and persuading them about the kingdom of God.9But when some became stubborn and continued in unbelief, speaking evil of the Way before the congregation, he withdrew from them and took the disciples with him, reasoning daily in the hall of Tyrannus.*10This continued for two years, so that all the residents of Asia heard the word of the Lord, both Jews and Greeks.
The Sons of Sceva
11And God was doing extraordinary miracles by the hands of Paul,12so that even handkerchiefs or aprons that had touched his skin were carried away to the sick, and their diseases left them and the evil spirits came out of them.13Then some of the itinerant Jewish exorcists undertook to invoke the name of the Lord Jesus over those who had evil spirits, saying, “I adjure you by the Jesus whom Paul proclaims.”14Seven sons of a Jewish high priest named Sceva were doing this.15But the evil spirit answered them, “Jesus I know, and Paul I recognize, but who are you?”16And the man in whom was the evil spirit leaped on them, mastered all* of them and overpowered them, so that they fled out of that house naked and wounded.17And this became known to all the residents of Ephesus, both Jews and Greeks. And fear fell upon them all, and the name of the Lord Jesus was extolled.18Also many of those who were now believers came, confessing and divulging their practices.19And a number of those who had practiced magic arts brought their books together and burned them in the sight of all. And they counted the value of them and found it came to fifty thousand pieces of silver.20So the word of the Lord continued to increase and prevail mightily.
A Riot at Ephesus
21Now after these events Paul resolved in the Spirit to pass through Macedonia and Achaia and go to Jerusalem, saying, “After I have been there, I must also see Rome.”22And having sent into Macedonia two of his helpers, Timothy and Erastus, he himself stayed in Asia for a while.23About that time there arose no little disturbance concerning the Way.24For a man named Demetrius, a silversmith, who made silver shrines of Artemis, brought no little business to the craftsmen.25These he gathered together, with the workmen in similar trades, and said, “Men, you know that from this business we have our wealth.26And you see and hear that not only in Ephesus but in almost all of Asia this Paul has persuaded and turned away a great many people, saying that gods made with hands are not gods.27And there is danger not only that this trade of ours may come into disrepute but also that the temple of the great goddess Artemis may be counted as nothing, and that she may even be deposed from her magnificence, she whom all Asia and the world worship.”28When they heard this they were enraged and were crying out, “Great is Artemis of the Ephesians!”29So the city was filled with the confusion, and they rushed together into the theater, dragging with them Gaius and Aristarchus, Macedonians who were Paul’s companions in travel.30But when Paul wished to go in among the crowd, the disciples would not let him.31And even some of the Asiarchs,* who were friends of his, sent to him and were urging him not to venture into the theater.32Now some cried out one thing, some another, for the assembly was in confusion, and most of them did not know why they had come together.33Some of the crowd prompted Alexander, whom the Jews had put forward. And Alexander, motioning with his hand, wanted to make a defense to the crowd.34But when they recognized that he was a Jew, for about two hours they all cried out with one voice, “Great is Artemis of the Ephesians!”35And when the town clerk had quieted the crowd, he said, “Men of Ephesus, who is there who does not know that the city of the Ephesians is temple keeper of the great Artemis, and of the sacred stone that fell from the sky?*36Seeing then that these things cannot be denied, you ought to be quiet and do nothing rash.37For you have brought these men here who are neither sacrilegious nor blasphemers of our goddess.38If therefore Demetrius and the craftsmen with him have a complaint against anyone, the courts are open, and there are proconsuls. Let them bring charges against one another.39But if you seek anything further,* it shall be settled in the regular assembly.40For we really are in danger of being charged with rioting today, since there is no cause that we can give to justify this commotion.”41And when he had said these things, he dismissed the assembly.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.