1.Mose 42 | Верен

1 А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, Яков каза на синовете си: Защо се гледате един друг? 2 И каза: Ето, чух, че в Египет се намира жито. Слезте там и ни купете оттам, за да живеем и да не измрем! 3 Тогава десетимата братя на Йосиф слязоха да купят жито от Египет. 4 А Яков не изпрати Вениамин, брата на Йосиф, заедно с братята му, защото казваше: Да не би да му се случи нещастие*. 5 И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израил да купят жито, защото и в ханаанската земя имаше глад. 6 А Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше жито на целия народ на онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лице до земята. 7 А Йосиф, като видя братята си, ги позна, но се престори, че им е чужд, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те казаха: От ханаанската земя, за да купим храна. 8 И Йосиф позна братята си, но те не го познаха. 9 Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше сънувал за тях, им каза: Вие сте шпиони*, дошли сте да шпионирате голотата на тази земя! 10 А те му казаха: Не, господарю мой, слугите ти дойдоха да си купят храна! 11 Ние всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони! 12 Но той им каза: Не, дошли сте да шпионирате голотата на земята! 13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в ханаанската земя, и ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма вече. 14 И Йосиф им каза: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте. 15 Ето как ще бъдете изпитани: Жив е фараонът – няма да излезете оттук, ако не дойде тук и по-младият ви брат*! 16 Пратете един от вас да доведе брат ви, а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви дали говорите истина. И ако не – жив е фараонът – наистина вие сте шпиони*! 17 И ги постави под стража за три дни. 18 А на третия ден Йосиф им каза: Това направете, и ще живеете, защото аз се боя от Бога: 19 Ако сте честни, нека остане един от братята ви в къщата, в която сте затворени, а вие идете, закарайте жито за глада на домовете си 20 и ми доведете най-младия си брат*. Така ще се докаже, че думите ви са истинни, и няма да умрете. И така направиха. 21 И си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше, но ние не го послушахме. Затова ни постигна това бедствие. 22 А Рувим им отговори и каза: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето! Но вие не послушахте, затова, ето, кръвта му се изисква. 23 А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач. 24 И той се оттегли от тях и плака. После, като се върна при тях, им говореше. И взе измежду тях Симеон и го върза пред очите им. 25 Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му и да им дадат храна за из път. И така им направиха. 26 А те натовариха житото на магаретата си и си тръгнаха оттам. 27 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на магарето си, видя, парите си, ето, бяха отгоре в чувала*. 28 И каза на братята си: Парите ми са върнати – наистина, ето ги в чувала ми! Тогава сърцата им се ужасиха и те с трепет си говореха един на друг и казваха: Какво е това, което ни стори Бог? 29 И като дойдоха при баща си Яков в ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се беше случило. 30 И казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говори грубо и ни взе за хора, дошли да шпионират странатаст. 9-16;. 31 Но ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони, 32 дванадесет братя сме, синове на един баща; единият го няма вече, а най-младият е днес при баща ни в ханаанската земя. 33 И човекът, господарят на земята, каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от братята при мен и вземете жито за глада на домовете си, и си идете, 34 и ми доведете най-младия си брат*. Тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще ви пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя. 35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите беше в чувала му. И те и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си. 36 Тогава баща им Яков им каза: Вие ме оставихте без деца – Йосиф го няма вече и Симеон го няма вече, и искате и Вениамин да вземете! Върху мен падна всичко това! 37 А Рувим, като говореше на баща си, каза: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа! Предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа. 38 А Яков каза: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана. Ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, ще свалите бялата ми коса със скръб в Шеол*.

English Standard Version

Joseph’s Brothers Go to Egypt

1 When Jacob learned that there was grain for sale in Egypt, he said to his sons, “Why do you look at one another?” 2 And he said, “Behold, I have heard that there is grain for sale in Egypt. Go down and buy grain for us there, that we may live and not die.” 3 So ten of Joseph’s brothers went down to buy grain in Egypt. 4 But Jacob did not send Benjamin, Joseph’s brother, with his brothers, for he feared that harm might happen to him. 5 Thus the sons of Israel came to buy among the others who came, for the famine was in the land of Canaan. 6 Now Joseph was governor over the land. He was the one who sold to all the people of the land. And Joseph’s brothers came and bowed themselves before him with their faces to the ground. 7 Joseph saw his brothers and recognized them, but he treated them like strangers and spoke roughly to them. “Where do you come from?” he said. They said, “From the land of Canaan, to buy food.” 8 And Joseph recognized his brothers, but they did not recognize him. 9 And Joseph remembered the dreams that he had dreamed of them. And he said to them, “You are spies; you have come to see the nakedness of the land.” 10 They said to him, “No, my lord, your servants have come to buy food. 11 We are all sons of one man. We are honest men. Your servants have never been spies.” 12 He said to them, “No, it is the nakedness of the land that you have come to see.” 13 And they said, “We, your servants, are twelve brothers, the sons of one man in the land of Canaan, and behold, the youngest is this day with our father, and one is no more.” 14 But Joseph said to them, “It is as I said to you. You are spies. 15 By this you shall be tested: by the life of Pharaoh, you shall not go from this place unless your youngest brother comes here. 16 Send one of you, and let him bring your brother, while you remain confined, that your words may be tested, whether there is truth in you. Or else, by the life of Pharaoh, surely you are spies.” 17 And he put them all together in custody for three days. 18 On the third day Joseph said to them, “Do this and you will live, for I fear God: 19 if you are honest men, let one of your brothers remain confined where you are in custody, and let the rest go and carry grain for the famine of your households, 20 and bring your youngest brother to me. So your words will be verified, and you shall not die.” And they did so. 21 Then they said to one another, “In truth we are guilty concerning our brother, in that we saw the distress of his soul, when he begged us and we did not listen. That is why this distress has come upon us.” 22 And Reuben answered them, “Did I not tell you not to sin against the boy? But you did not listen. So now there comes a reckoning for his blood.” 23 They did not know that Joseph understood them, for there was an interpreter between them. 24 Then he turned away from them and wept. And he returned to them and spoke to them. And he took Simeon from them and bound him before their eyes. 25 And Joseph gave orders to fill their bags with grain, and to replace every man’s money in his sack, and to give them provisions for the journey. This was done for them. 26 Then they loaded their donkeys with their grain and departed. 27 And as one of them opened his sack to give his donkey fodder at the lodging place, he saw his money in the mouth of his sack. 28 He said to his brothers, “My money has been put back; here it is in the mouth of my sack!” At this their hearts failed them, and they turned trembling to one another, saying, “What is this that God has done to us?” 29 When they came to Jacob their father in the land of Canaan, they told him all that had happened to them, saying, 30 “The man, the lord of the land, spoke roughly to us and took us to be spies of the land. 31 But we said to him, ‘We are honest men; we have never been spies. 32 We are twelve brothers, sons of our father. One is no more, and the youngest is this day with our father in the land of Canaan.’ 33 Then the man, the lord of the land, said to us, ‘By this I shall know that you are honest men: leave one of your brothers with me, and take grain for the famine of your households, and go your way. 34 Bring your youngest brother to me. Then I shall know that you are not spies but honest men, and I will deliver your brother to you, and you shall trade in the land.’” 35 As they emptied their sacks, behold, every man’s bundle of money was in his sack. And when they and their father saw their bundles of money, they were afraid. 36 And Jacob their father said to them, “You have bereaved me of my children: Joseph is no more, and Simeon is no more, and now you would take Benjamin. All this has come against me.” 37 Then Reuben said to his father, “Kill my two sons if I do not bring him back to you. Put him in my hands, and I will bring him back to you.” 38 But he said, “My son shall not go down with you, for his brother is dead, and he is the only one left. If harm should happen to him on the journey that you are to make, you would bring down my gray hairs with sorrow to Sheol.”

1.Mose 42 | Верен English Standard Version

Joseph’s Brothers Go to Egypt