1.Mose 12 | Верен English Standard Version

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
1.Mose 12 | Верен
1 И ГОСПОД каза на Аврам: Излез от земята си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа! 2 Ще те направя голям народ и ще те благословя, и ще възвелича името ти, и ще бъдеш за благословение. 3 Ще благословя онези, които те благославят, и ще прокълна онзи, който те кълне, и в теб ще се благославят всички земни племена. 4 И така, Аврам тръгна, както му каза ГОСПОД, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан. 5 Аврам взе жена си Сарая, братовия си син Лот, всичкия си имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, и излязоха, за да отидат в ханаанската земя. И стигнаха в ханаанската земя. 6 И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. Тогава ханаанците живееха в земята. 7 И ГОСПОД се яви на Аврам и каза: На твоето потомство ще дам тази земя. И там издигна олтар на ГОСПОДА, който му се яви. 8 Оттам се премести към хълма, който е на изток от Ветил, където разпъна шатрата си; Ветил оставаше на запад, а Гай – на изток. И там издигна олтар на ГОСПОДА и призова Името на ГОСПОДА. 9 И Аврам се вдигна и продължи пътя си на юг. 10 А в земята настана глад; затова Аврам слезе в Египет да поживее там като чужденец, понеже гладът се беше усилил в ханаанската земя. 11 И когато наближи да влезе в Египет, каза на жена си Сарая: Ето, зная, че си жена красива на глед. 12 Египтяните, като те видят, ще кажат: Тя му е жена! И мен ще убият, а теб ще оставят жива. 13 Моля те, кажи, че си ми сестра, за да ми бъде добре заради теб и да се опази животът ми заради теб. 14 И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше твърде красива. 15 Видяха я и големците на фараона и я похвалиха на фараона; затова жената беше заведена в дома на фараона. 16 И заради нея той стори добро на Аврам, и той имаше овце и говеда, и магарета, и слуги, и слугини, и магарици, и камили. 17 Но ГОСПОД порази фараона и дома му с тежки язви поради Сарая, жената на Аврам. 18 Тогава фараонът повика Аврам и каза: Какво е това, което ми стори ти? Защо не ми каза, че ти е жена? 19 Защо ми каза: Сестра ми е; така че аз си я взех за жена! И сега, ето жена ти; вземи я и си иди. 20 И фараонът му определи хора, които изпратиха него, жена му и всичко, което имаше.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

English Standard Version

The Call of Abram

1 Now the Lord said* to Abram, “Go from your country* and your kindred and your father’s house to the land that I will show you. 2 And I will make of you a great nation, and I will bless you and make your name great, so that you will be a blessing. 3 I will bless those who bless you, and him who dishonors you I will curse, and in you all the families of the earth shall be blessed.”* 4 So Abram went, as the Lord had told him, and Lot went with him. Abram was seventy-five years old when he departed from Haran. 5 And Abram took Sarai his wife, and Lot his brother’s son, and all their possessions that they had gathered, and the people that they had acquired in Haran, and they set out to go to the land of Canaan. When they came to the land of Canaan, 6 Abram passed through the land to the place at Shechem, to the oak* of Moreh. At that time the Canaanites were in the land. 7 Then the Lord appeared to Abram and said, “To your offspring I will give this land.” So he built there an altar to the Lord, who had appeared to him. 8 From there he moved to the hill country on the east of Bethel and pitched his tent, with Bethel on the west and Ai on the east. And there he built an altar to the Lord and called upon the name of the Lord. 9 And Abram journeyed on, still going toward the Negeb.

Abram and Sarai in Egypt

10 Now there was a famine in the land. So Abram went down to Egypt to sojourn there, for the famine was severe in the land. 11 When he was about to enter Egypt, he said to Sarai his wife, “I know that you are a woman beautiful in appearance, 12 and when the Egyptians see you, they will say, ‘This is his wife.’ Then they will kill me, but they will let you live. 13 Say you are my sister, that it may go well with me because of you, and that my life may be spared for your sake.” 14 When Abram entered Egypt, the Egyptians saw that the woman was very beautiful. 15 And when the princes of Pharaoh saw her, they praised her to Pharaoh. And the woman was taken into Pharaoh’s house. 16 And for her sake he dealt well with Abram; and he had sheep, oxen, male donkeys, male servants, female servants, female donkeys, and camels. 17 But the Lord afflicted Pharaoh and his house with great plagues because of Sarai, Abram’s wife. 18 So Pharaoh called Abram and said, “What is this you have done to me? Why did you not tell me that she was your wife? 19 Why did you say, ‘She is my sister,’ so that I took her for my wife? Now then, here is your wife; take her, and go.” 20 And Pharaoh gave men orders concerning him, and they sent him away with his wife and all that he had.